/КРОСС/ „В понеделник Morning Joe на MSNBC беше домакин на оживена дискусия с Доналд Тръмп за това дали той е прав с твърдението, че мюсюлманите в Ню Джърси са празнували, когато кулите-близнаци се сринаха на 11 септември. За мюсюлманските празници в Берлин обаче изглежда няма съмнение. Този цитат от списание „Ню Йорк таймс" отпреди 10 години се съдържа в моята „Извънредно положение: Третото световно нашествие и завладяването на Америка" (2006)", коментира известният американски консервативен политик и коментатор Пат Бюканън. Бюканън е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: Ще оцелее ли Америка до 2025?"

„Успоредно с декларациите за „безусловна солидарност" с американците от германското мнозинство, митинги от друг вид бяха провеждани в Нойкьолн и Кройцберг. Ракети бутилки бяха изстрелвани от дворовете на сградите, фойерверки на бедните хора, спорадични, оскъдни и радостни; две ракети тук, три ракети там. Все пак, като цяло, стотици ракети стреляха към небето в чест на атаката, докато повечето берлинчани търсеха думи, за да изразят своя ужас."

Нойкьорн и Кройцберг са кварталите на „гастарбайтерите", мюсюлмански турски работници, които дойдоха в Германия с милиони след 1960 година да работят слугинска работа. Докато паниката от това, което видя Тръмп, продължава, беше повдигнат по-сериозен въпрос: дали турският диктатор Реджеп Ердоган се опитва да привлече Съединените щати на негова страна във войната в Сирия и в конфронтация с Русия на Владимир Путин?

Малко история. Когато през 1952 г. Турция се присъедини към Организацията на Северноатлантическия договор, всички 12 държави в организацията, освен две, имаха излаз на Атлантическия океан или Северно море. И все пак привличането на Турция беше попадение в десетката, извеждащо НАТО на Дарданелите и Босфора и по южното крайбрежие на Черно море, чак до границата на сталиновия Съветски съюз.

Но светът, който направи от Турция такъв стратегически актив, е изчезнал. Армения и Грузия вече не са съветски републики, а свободни нации. Съветската империя, Варшавският договор и СССР вече не съществуват, а балканските народи, както и балтийските държави са членове на ЕС и НАТО. Турция вече не е светската национална държава на Кемал Ататюрк, а все повече се вслушва в ислямското пробуждане. В гражданската война в Сирия поведението й не е било това, което можеше да се очаква от един съюзник. Турците оставиха отворената вратата за джихадистите да се присъединят към ИД. Те са обвинени от двама турски журналисти, сега заплашвани от доживотен затвор, за доставките на оръжие на ИД. Турците са натоварени с позволяването на ИД да транспортира петрол от ИД в и през Турция.

Русия, която се присъедини към САЩ в бомбардирането на конвоите от камиони цистерни, които превозват петрола, обвиняват сина на Ердоган в участие в търговията на черния пазар с халифата. Вместо да се бори с ИД, Ердоган се сражава с кюрдите в Турция и Иракски Кюрдистан и заплашва да атакува сирийските кюрди, ако те преминат на западния бряг на Ефрат. Анкара се превръща във все по-диктаторска и репресивна.

Ердоган има мрачни отношения с Египет и Израел и изглежда настървен за отстраняването на Башар Асад в Сирия. И все пак армията на Асад остава единствената сила, която стои между ИД и Дамаск. Турция на Ердоган има своя отделна национална програма. Разбираемо, това, което е от значение е, че Ердоган може да превърне сблъсъка си с режима на Асад в сблъсък с Русия на Путин, който подкрепя сирийския режим - и да ни въвлече в своята война. И колкото по-дълго тази война продължава, толкова по-голяма е вероятността да се случи нещо подобно.

Оперативна предпоставка на НАТО е, че атаката срещу един е нападение срещу всички. Какво бихме направили, ако Ердоган провокира руска атака срещу негов самолет, а след това се позове на чл. 5 и призове всички страни от НАТО да дойдат да защитават Турция срещу Русия на Путин в Сирия на Асад? Свалянето от Турция на руския Су-24 прави това повече от хипотетичен въпрос.

Докато руснаците са посочили, че не се готвят да превръщат това в повод за война, Путин обвини САЩ, че са били предварително уведомени за полетния план на руския самолет. Бяхме ли? Дали сме разрешили, знаели за или подозирали, че Ердоган планира да свали този руски самолет? Това не е маловажно. И американците имат право да знаят.

Има и геостратегически въпрос. Светът през 2015 г. няма нищо общо с този на Труман от 1952 или на Рейгън от 1982 година. Противникът, срещу който сме били изправени тогава - Съветската империя и Съветският съюз, не съществуват вече от четвърт век. Защо тогава все още съществува НАТО, създадена да защитава Западна Европа срещу този противник? Защо ние все още сме решени да се борим с Русия не само за да защитим Германия, но също Естония и Турция на Ердоган, и ако неоконсерваторите получават желаното да бъдем въвлечени за вечни времена да се бием с Русия за Грузия, Южна Осетия, Абхазия, Молдова, Украйна, Крим, Донецк и Луганск?

Ако историята на ХХ век учи на нещо, то е, че военни гаранции твърде често водят до война. Но в тази война срещу „радикалния ислямски тероризъм", кой е истинският съюзник: Ердоган, който е помагал и поощрявал ислямските джихадисти в Сирия, или Путин, който ги бомбардира?

БГНЕС