/КРОСС/Полковник Хубен Влашев е един от най-добрите авиоспецове на Пловдив. Близо четири десетилетия от живота му са свързани с поддръжка на самолети и ремонт на двигатели - първо в базата в Граф Игнатиево, където бил инженер на ескадрила, после в авиоремонтния завод в Пловдив като инспектор по качеството. Сега голямата му болка е, че вместо в авиоремонтния завод в Пловдив българските МиГ-ове заминават за ремонт в Полша, пише marica.bg.

Влашев е изучил тънкостите на двигателите с вътрешно горене в престижния техникум в Карлово, завършил с отличие Висше военно-техническо училище. През 1951 година се дипломирал като авиоспециалист с чин лейтенант. Тогава в Граф Игнатиево започнало сглобяването на първите български реактивни самолети Як-23.

Точно на Графа започнал трудовият стаж на Влашев, дългата му самолетна любов. Тогава Графа бил изключително важно летище инкубатор - от него се рояли полковете в страната: в Узунджово, в Равнец, в Добрич, в Чешнигирово.

През 1952 г. пристигнали първите МиГ-15, през 1955 г. - МиГ-19. Влашев отговарял за поддръжката им. Графикът бил убийствен - денонощни полети и дежурства на летци и обслужващи техници.

Ожених се в неделята, десет дни не можах да се прибере при младата си булка: редуваха се полети-дежурства, не можех да мръдна от Графа. Слизам от влака в Пловдив на десетия ден и се чудя дали не си е тръгнала. Мъжко момиче излезе, не избяга, разказва Хубен.

През февруари 1963 г. цялата ескадрила от Граф Игнатиево - 46 души летци и техници, била изпратена да изучи новото чудо на техниката МиГ-21 в руския град Краснодар.

Там била международната авиобаза, където освен българите се обучавали специалисти от Лаос, Куба, Германия, Чехия, Полша. Хубен се сприятелил с кубинците - те говорели испански, той бил с отличен италиански от гимназията.

В Краснодар на брега на река Кубан срещнах най-красивите жени в живота си - високи, стройни, с буйни коси и бели лица, разказва полковник Влашев.

По улиците бяха като на модно ревю, обикновени момичета, а изглеждаха като кинозвезди. С двама колеги от курса се влюбили в местна красавица.

Момичето се разтопило, като чуло Пловдив - била студентка в тамошния институт по хранителни технологии, преподавали пловдивски професори. Имала обаче сериозен приятел за голямо съжаление на нашите авиатори левенти.

Първата ескадрила МиГ-21 - 16 броя, кацнали на Графа през септември 1963 г. Другите две ескадрили били въоръжени с МиГ-19, а третата - с МиГ-21, най-съвременния и мощен самолет за онова време.

И досега, в над 50-годишната си история, не познава катастрофа. Лесен за обслужване, удобен и повратлив за летене, обяснява полковник Влашев.

През 1965 г., когато започнал ремонта на МиГ-21, Влашев станал част от екипа на пловдивския Авиоремонтен завод, вече МРЗ „Георги Димитров". Дори руснаците се дивили какъв модерен завод има в Пловдив, обяснява Влашев. Цели 23 г. от живота на Влашев са свързани със завода.

Бил инспектор по качеството - без негов подпис не можел да се узакони какъвто и да било извършен ремонт на двигател. Бил на подчинение директно на министерството на отбраната.

Започнали с ремонт на МиГ-21 на Либия, на Сирия, на Ирак, на Египет. Оттам ги изпращали на Граф Игнатиево в разглобен вид с транспортни самолети. Там частите се сваляли, ремонтирали се, сглобявали се, облитали се - към завода имало летци изпитатели.

И пак разглобени били извозвали в съответната страна. Наши специалисти пътуват с тях, сглобявали самолетите, пак ги облитали и едва тогава ремонтът се смятал за окончателно приключен.

Заводът носеше много печалби, милиони долари, главно от ремонти за арабските страни, разказва Влашев. В златните времена ремонтирали по 32-33 различни типове двигатели на месец на самолети МиГ-21, МиГ 19, МиГ-15.

Нито една рекламация за извършен в пловдивския завод ремонт не е имало от някоя от държавите, която му е поверила самолетите си, категоричен е ветеранът.

В завода работели около 2000 души, изключително добри специалисти - били наясно, че и най-малката грешка може да доведе до катастрофа. Естествено, били много добре платени, дори имало период, когато 64 специалисти получавали по-висока заплата от директора.

А работата била хем напрегната, хем свръх отговорна и прецизна - с точност до микрон, хилядна от милиметъра. Имало случай с проблем на ремонтиран чешки реактивен самолет - Л29 на ямболското летище. Причината - луфт между клапаните 30 вместо 18 микрона, обяснява Влашев.

И сега заводът работи, както и цехът в Графа, останали са около 120 души. Ремонтират детайли на вертолети. Крепят се, ала ситуацията е плачевна, сравнена с предишните славни времена, споделя авиоспециалистът.

Категоричен е, че заводът има оборудване и отлични специалисти, за да ремонтира всякакви самолети, включително МиГ-29. Стига да има лиценз, естествено. Жалко че изпуснахме инициативата, казва експертът.

Щели да ремонтират 2 двигателя в Полша - а някога ремонтирахме по 30 на месец, пловдивският завод си беше извоювал международно признание. Либийците имаха редовни рейсове и постоянен представител на Графа, разказва Влашев с носталгия по славните години, когато Пловдив е бил мека за ремонт на самолети.