/КРОСС/ В края на миналата седмица членът на Изпълнителния съвет на Бундесбанк Андреас Домбрет изрази несъгласие с решението на Европейската централна банка за по-нататъшно облекчаване на паричната политика, твърдейки, че занижените инфлационни прогнози в Еврозоната не са повод за притеснение.

Говорейки пред Колумбийския университет в Ню Йорк, Домбрет отбеляза, че новите по-ниски инфлационни прогнози на екипа икономисти на ЕЦБ, обявени след края на заседанието на централната банка в четвъртък (3 декември), се дължат основно на по-ниските петриолни цени, които обаче би трябвало да стимулират икономическия растеж в Еврозоната.
Представените от експертите на Евросистемата нови макроикономически прогнози не дават повод за загриженост за развитието на икономиката в региона, посочи членът на Бундесбанк.
Като се има предвид доминиращата роля, която спадът в цените на енергията играе за инфлацията в еврозоната и мащабните мерки в областта на паричната и лихвена политика, които вече бяха взети, аз наистина не съм убеден, че беше необходимо по-нататъшно облекчаване на паричните условия, добави той.
Андреас Домберт все пак призна, че равнището на инфлация вероятно няма да успее да изпълни целта за ценова стабилност на ЕЦБ както през 2016, така и през 2017 г., отбелязвайки, че това е нещо, което не трябва да оставяме настрана.
Подобни коментари направи в четвъртък (след края на заседанието на ЕЦБ) и управителят на Бундесбанк - Йенс Вайдман, аргументирайки се, че спадът в цените на петрола би се превърнал в проблем за ЕЦБ, само ако той започне да оказва вторичен негативен ефект (риск от навлизане в самогенерираща се дефлационна спирала), за което обаче няма каквито и да било признаци.
Междувременно агенция Ройтерс цитира неназовани представители на Управителния съвет на ЕЦБ, според които шефът на банката Марио Драги се е опитвал да ги притисне в ъгъла преди проведеното през миналата седмица заседание, на което беше намалена депозитната лихва до -0,3 процентни пункта и беше удължен с шест месеца срока на действие на програмата за „количествени улеснения" до март 2017 г. (месечните покупки на еврооблигации за 60 млрд. евро).
Според тях, публичните позиции на Драги преди важното заседание са представлявали опит за оказване на натиск върху Управителния съвет на ЕЦБ за предприемане на по-агресивни допълнителни стимулиращи мерки. Драги повиши пазарните очаквания прекалено високо с основна цел и опитвайки се да притисне останалите централни банкери в ъгъла. Това беше проблематично и той беше критикуван за тази своя позиция от неколцина представители на ЕЦБ в частни разговори, посочи един от източниците на Reuters.