/КРОСС/ Ще ви разкажа една история, която ще ви се стори много позната. Защото всички истории се повтарят, но човек така и не научава уроците от тях. Или може би не иска, защото така му е по-удобно? Да се качим на машината на времето и да пропътуваме няколко десетилетия назад. Годината е 1953, а мястото е Техеран, Иран. По това време силният човек в персийската страна е Мохамед Мосадък - демократично избран премиер, който и до днес за много иранци си остава символ, далечен блян за светска държава. Мосадък завършил образованието си в Париж, бил изключително широко скроен и мечтаел за светска и икономически стабилна страна, която да бъде отделена от религията и да поеме по свой автономен път на развитие. Като средство за справяне с бедността, неграмотността и слабата инфраструктура той виждал петролните залежи, които да послужат за изграждане на работеща индустрия. Затова Мосадък национализирал природните богатства и анулирал договорите за концесии с британските компании, които контролирали и като пиявици изсмуквали петрола, оставяйки трохите за иранската държава.

За британците това бил сериозен удар и те се постарали да използват политическите и колониалните си връзки, за да наложат ембарго над Иран върху износа на петрол, като успели да го ограничат до минимум. Въпреки този икономически и политически рекет Мосадък си оставал изключително влиятелна политическа фигура, популярна най-вече в големите градове и сред интелигенцията. Великобритания и САЩ, изнервени от ситуацията, организирали заговор, като ЦРУ стартирало операция „Аякс" с цел да свали Мосадък от власт. „Аякс" не е поредната теория на конспирациите, а исторически факт, официално разсекретен и признат от ЦРУ половин век по-късно. Американците вкарали агенти в Иран, които започнали да настройват религиозните и консервативни общества срещу Мосадък, възползвайки се от ниската популярност на светския и демократично настроен премиер сред тях.

ЦРУ наляло милиони долари за пропаганда, описвайки премиера като диктатор и антирелигиозен комунист. Тогавашният шах-марионетка, Реза Пахлави, бил притиснат да свали Мосадък от власт и през август 1953 г. избягал в Рим, откъдето обявил свалянето му. Последвали дирижирани от ЦРУ кървави демонстрации, митинги и сблъсъци между роялисти и антироялисти, като американците организирали палежи на джамии. Масовият хаос настроил религиозните общности срещу премиера. През това време западният алианс подкупил военните, които се намесили и нанесли удари срещу резиденцията на Мосадък. По-късно той подал оставка. Основна фигура в свалянето на премиера бил Шабан Джафари, който заедно с тогавашния вътрешен министър Фазлолах Захеди подписал нов договор за концесия със САЩ и Великобритания. Последователите и приближените на Мосадък били преследвани, жестоко малтретирани и екзекутирани. А Джафари след ислямската революция избягал в Америка...

Днес много анализатори отвъд океана признават, че свалянето от власт на Мосадък е една от най-големите грешки на американската дипломация. Защото такава политика „управлявай-или-разрушавай" в крайна сметка докарва аятоласите на власт в Иран.

Поуката ли? Петрол. Всичко се върти около него. Никой не се интересува от хората в района, а големите сили са готови да напоят земята с кръв да качват и свалят управници и в същото време да се показват из медиите и със загрижени лица, безчувствени стъклени очи да обясняват как спасяват света и се борят срещу „лошите".

Половин век по-късно историята се повтаря. Башар Асад, завършил в Великобритания, застава начело на Сирия, давайки знак, че той е дори по-секуларистки настроен от баща си. Забранява бурките, спира социалните помощи на семейства с над три деца, извършва реформи, подпомагайки занаятчийството и производството, ограничава влиянието на имамите. В Сирия се произвеждат местни марки телевизори, хладилници, лекарства и текстилни продукти, а страната се превърна в регионален лидер по износ на някои селскостопански култури. И всичко щеше да е наред, ако Асад бе приел да стане васал и изпълнил саудитско-турския петролен проект, дирижиран от САЩ, и ако се бе отказал от левантийските находища в Средиземно море.

В този проект обаче Сирия щеше да е просто посредник, безгласна страна. Вместо това Асад подписа споразумение с Иран и Ирак (дирижирано от Русия), което превърна Сирия не просто в свидетел, ами и в основен участник и разпределител на ресурсите в района, измествайки Турция от тази роля.

Впоследствие алауитът Асад бе обявен за шизофреничен диктатор, използвал химическо оръжие срещу деца (номерът с химическото оръжие мина за Ирак и се опитаха да го пробутат и в Сирия) и тероризиращ собствения си народ. Въпреки че бунтовниците са тези, които затварят в клетка 50 деца и ги изгарят живи, защото са християни, използват жени за сексробини, преди да бъдат заклани. Те са тези, които ползват химическо оръжие, деца-войници, фанатично крещят „Аллах акбар"...

В пропагандата се включи и катарската телевизия „Ал Джазира", които на фона на демонстрации в подкрепа на Асад бяха записали скандирания „Народът иска падането на режима" от протестиращите на площад „Тахрир" в Кайро. Нищо, че знамената бяха с две зелени звезди, а не с три червени, каквито са флаговете на опозицията. Но това обиколи целия свят, или както написа Тери Пратчет, докато истината си обуе обувките, лъжата е обиколила света няколко пъти. САЩ, заедно със съюзниците си от Саудитска Арабия и Катар, хвърлят милиони за пропаганда и настройване на сунитите срещу неверниците алауити и християни в Сирия.

А каква е ролята на Ердоган? Абсолютно същата като на Шабан Джафари преди малко повече от половин век. Случайност ли е близостта на Ердоган с бившия лидер на талибаните Гулбуддин Хекматиар? Случайност ли е, че неговият син Билял е петролен магнат, замесен с търговията в района, а интернет е залят с множество негови снимки, на които е в компанията на брадати екземпляри? Случайност ли е, че изпадналият в истерия Ердоган заповяда да свалят руския изтребител, след като руснаците взривиха няколко петролни кладенеца на „Ислямска държава"? В отговор Русия веднага удари цяла редица тирове, пренасящи нефт за Турция, а бесният турски президент от яд и безсилие започна да обяснява на света, че руснаците са тези, които купували петрола от ИД, и едва ли не те са създали джихадистката организация. Доста нелогично обяснение, като се има предвид, че именно Ердоган е „мюсюлмански брат" с тесни връзки със саудитските управници, а и това обяснява неговата невъздържана реакция при свалянето на лидера на „Мюсюлманските братя" и бивш президент на Египет Мохамед Морси. Турският президент стигна дотам, че нарече генерал Сиси с вече баналното „диктатор", който незаконно свалил Морси, но и това си има своето обяснение. Сиси премахна преференциите, които имаше Турция при използването на Суецкия канал, и прекъсна изгодната й търговия със Саудитска Арабия. Това накара Ердоган да използва пътищата и териториите на ИД, а финансирането им от Турция бе дори признато от американския вицепрезидент Джо Байдън.

Ето какво заявява Ердоган: „Западняците обичат петрола, златото, диамантите и евтината работна ръка на мюсюлманския свят. Те са доволни от конфликтите, борбите и кавгите в Близкия изток. Повярвайте ми, те не ни харесват. Те се правят на наши приятели, но желаят смъртта ни. Те искат да виждат как умират нашите деца". При атентатите в Париж срещу редакцията на „Шарли Ебдо" турският президент заяви, че това е конспирация, извършена от европейците, за да очернят за пореден път мюсюлманите, и не присъства в похода, организиран от европейските лидери. На всичкото отгоре европейците сериозно смятат да вкарат ердоганска Турция в ЕС при всичките коментари на техния президент за жените, забрадките и социалната мрежа туитър, както и преследванията срещу критикуващите го журналисти и осъждането на най-големия турски писател Орхан Памук. О, Европа, къде отиде стремежът ти за свобода на словото, еманципация на жената и равенството, къде отиде светското ти начало? Или всичко ще бъде продадено за няколко тръби от Саудитска Арабия и Катар, които да минават през Ирак и Сирия и да бъдат разпределени от Турция?

Това ли е бъдещето на Европа?
Вкарването на шериат срещу петрол? Разрушаване на държави, неудобни управления и потапянето им в кръв? Наистина ли светът е толкова стерилен и безчувствен? Разбира се, че всяка критика спрямо САЩ ще бъде маркирана като „комунистическа пропаганда" и всеки стремеж да се покаже истината - като лъжа. Може би е добре човек на място да отиде в християнските градове в Сирия и да види какво се случва там. Не за да открие истината, а да види какво я очаква Европа, ако продължава с лицемерната си политика и с толерирането на нетолерантна идеология и нейното използване за геополитически и икономически цели. Уроците от миналото не се научават.

Дахер Дахер

„Дума"