/КРОСС/ „Наследникът ми, след като изпълни гореспоменатите завети и задължения, ще продаде останалия имот, а добитите пари от проданта на недвижимия имот, както и каквито и да са други парични суми, които биха останали от имота ми, до размер на 6 000 000 лв. ще ги пласира в ценни държавни книжа или в купуване на недвижими имоти в България или Румелия. Купените ценни книжа и ония, които останат от имота ми, както и недвижимите имоти, които биха се купили, ще се поверят на ефорията, която учредявам по-долу в настоящето завещание. От дохода на този фонд ефорията ще основе и поддържа едно висше училище в един град на България или Румелия, гдето тя намери за уместно. Това училище да носи името „Бр. Евл. и Хр. Георгиеви от Карлово‛. Ефорите ще поставят в салона на училището портретите ни, а в двора на училището ще въздигнат в наша памет две мраморни статуи."

Он завещанието на Евлогий Георгиев отворено след смъртта му - 5 юли 1897 г., написано доста по-рано - на 8 юли 1882 г.