/КРОСС/По-високи наказания за компютърните престъпления и за т. нар. "кражби на фирми" предлага Министерството на правосъдието, което публикува за обществено обсъждане проект за промени в Наказателния кодекс.

Ведомството предлага наказанията за достъп и използване на компютърни данни без разрешение, както и промяната, изтриването, манипулирането или унищожаването на компютърна програма или информация да се наказват с лишаване от свобода до 2 години. Сега законът предвижда наказание от 1 година затвор и глоба в размер на до 2 хил. и 3 хил. лева.

С промените в българското законодателство ще съответства на европейската директива 2013/40/ЕС от август 2013 г., която установява минимални стандарти за определянето на престъпленията и наказанията за атаки срещу информационните системи. Директивата дава определения на понятията "информационна система" и "компютърни данни", както и на престъпленията, свързани с незаконен достъп и намеса в тях и с незаконно прихващане. Тя установява изискванията за предприемане на необходимите мерки от държавите членки спрямо подбудителство, помагачество и опит за тези престъпления, както и изисквания за размера на наказанието "лишаване от свобода".

Министерството предлага и наказания до 2 години "лишаване от свобода" за нарушаване на неприкосновеността на кореспонденцията. Сега законът предвижда наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лева.

С проектът за пормени в НК се предлага и прецизиране на текстовете, свързани с наказанията срещу управители и представители на фирми, които скрият или представят неверни данни с цел получаване на кредит или средства от европейските фондове. В момента текстът изисква нарушителят да е едновременно да управлява и да представлява юридическо лице. Това води до неадекватна наказателноправна защита на средствата от публични фондове, мотивира се ведомството.

Анализ на Върховната касационна прокуратура на тези дела е показал, че обичайният механизъм включва използване на пълномощници, които нямат качество на управляващи съответната фирма. Предлаганата промяна дава възможност да бъдат обхванати както случаите, когато деецът е управляващ юридическото лице, така и случаите, когато само го представлява (включително като пълномощник).

Предложените промени засягат и текстовете, свързани с т. нар. "кражби на фирми". Поредлага се различна наказателна отговорност за случаите, когато документното престъпление се извършва най-общо с цел да се установи контрол върху чуждо юридическо лице и за случаите, когато са претърпени и имуществени вреди, особено в големи размери. Предлага се в първия случа наказанието да бъде "лишаване от свобода" за срок от 1 до 6 години. В случаите, когато претърпени имуществени щети, те са в особено големи размери (равни или повече от 140 минимални заплати) и деянието представлява особено тежък случай, се предлага наказанието да бъде "лишаване от свобода" за срок от 1 до 10 години, като едновременно с това да има възможност за налагане на наказание "конфискация" и/или "лишаване от права".