/КРОСС/ Замяната на Русия в ролята на главен доставчик на втечнен природен газ на Катар е доста далечна перспектива за Турция, пише сътрудник на парижкия Институт за политически изследвания (Science Po) Олга Окумуш за изданието Al-Monitor, предаде РИА Новости.

В резултат от преговорите между турската и катарската делегации, състояли се на 2 декември, бяха постигнати над десет споразумения в сферата на отбраната, енергетиката и туризма, отбелязва анализаторът. Агенция „Анадолу“ съобщи, че е подписан меморандум за взаимно разбирателство между турската нефтена държавна корпорация Botas и катарската Qatar Petroleum. В прессъобщение на турския парламент се цитират думите на Ердоган: президентът казва, че Доха е предложила на Анкара да стане доставчик на втечнен природен газ в дългосрочен план “във връзка с “известни обстоятелства” и Турция обмисля стъпките, които може да се предприемат в тази посока.

В Турция под “известни обстоятелства” се има предвид инцидентът със сваления руски самолет Су-24, в резултат на което Анкара започна да се опасява, че Москва може да спре доставянето на газ, отбелязва Окумуш. Редица експерти започнаха да прогнозират, че Катар ще може да компенсира на Турция годишния обем в размер на 27 милиарда кубически метра газ, доставян от Русия. Турският интернет-портал Radikal написа за “намирането на алтернатива за руския газ”, а ежедневникът HaberTurk нарече преговорите с Катар “превантивни мерки”, способни да елиминират рисковете от прекратяване на доставянето на руски втечнен природен газ.

“Тези аргументи са нереалистични, тъй като Турция в момента няма необходимата инфраструктура за газификация и не разполага с хранилища, способни да съберат количество газ, еквивалентно на импортираните ежегодно от Русия 27 милиарда кубически метра”, предполага експертът.

Експортът на руския втечнен природен газ покрива повече от половината от вътрешното търсене на Турция, добавя Al-Monitor. Според данни на Международната агенция по енергетика Анкара е способна да регазифицира не повече от 14 милиарда кубически метра на година, а турските хранилища могат да поберат около 3 милиарда кубически метра – по-малко от 5% от търсенето. В най-добрия случай с такава инфраструктура Турция ще може да разчита на 20% от консумацията на газ.

Олга Окумуш отбелязва, че подобни споразумения между Botas и Qatar Petroleum са били подписвани и преди. Например през 2009 и 2014 години, но Доха не успяла да стане най-големият доставчик на газ за Анкара. Сега катарският втечнен природен газ не може да се конкурира с цените за синьо гориво, импортирани чрез руския газопровод.

Имайки предвид, че външният недостиг на енергия на Турция съставя 6% от БВП и 58% от дефицита на търговския баланс на страната, цените на внасяните енергийни ресурси ще стане особено важен за Анкара – импортът на скъпия катарски газ само ще увеличи съществуващия дефицит, пише изданието.