Два океана, една корпорокрация
Секция: Интервюта
09 Декември 2015 17:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Два океана, една корпорокрация

/КРОСС/ На 5 октомври тази година беше подписано Транстихоокеанското партньорство, известно още като TPP. То беше подписано в пълна непрозрачност, макар Уикилийкс да публикува изтекли части от споразумението в неокончателен вариант. Новозеландското правителство публикува пълния текст на търговското споразумение (6 хиляди страници) месец по-късно. Макар то да не засяга пряко Европа и в частност България, много хора виждат в TPP чернова за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). А то се договаря в още по-голяма непрозрачност.

Атлантическият копи-пейст още не е готов. Но какво от това?
Едва преди десетина дни европейският комисар по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом обяви, че се мисли за създаването на читални в столиците на държавите-членки, където обаче достъпът ще е а) само за депутати и представители на администрацията и б) след подписване на клетвена декларация и абсолютна забрана за копиране, снимане, преписване, впоследствие и разпространение на информация. При това далеч не всички материали ще бъдат на разположение, а и тези предложения тепърва трябва да се гласуват от ЕК.
Всичко това се случва едва след масиран граждански натиск - само в Берлин преди два месеца на улицата излязоха около 250 000 протестиращи против ТПТИ. Тази нова „прозрачност" обаче запазва невъзможността не само за достигане на каквато и да е информация до обществеността, но и изразяването на критика. Провинилите се са заплашени от цялата строгост на закона. Както в Европа, така и отвъд Атлантика. И тя - ако съдим по случаите Сноудън, Асандж и Манинг - ще бъде приложена. Въпреки заявленията на ЕС/ЕК за „най-прозрачните преговори", реалността е точно обратната - сякаш извадена от книга на Оруел. А от изявлението на ЕК става ясно още едно - отговорните фактори в българското правителство идея си нямат какво се договаря, не са го чели, но от поне една година насам използват всеки повод да заявят, че го подкрепят и че това е „отлична възможност" (М. Кунева). Отлична, но за кого?! Външният министър Даниел Митов пък заяви на 12 октомври 2015 г., че имало много лъжи по темата и че споразумението било добро за България. Но ако не си запознат с проектите на текстовете, как можеш да определиш кое е и кое не е лъжа? И кой лъже в случая?

Цената на труда, стратегията за спасяване на климата - всичко на боклука

И така, ТПТИ е хубаво, понеже никой не го е чел. Същото обаче не може да се каже за тихоокеанската му версия. Затова нека видим реакциите и коментарите на различни обществени организации по повод пълния текст на TPP, за да си направим изводи какво можем да очакваме от ТПТИ. Директорът на влиятелната сред левите демократи организация Common Dreams Ник Диърдън заявява следното: „TPP е катастрофа за работните места, околната среда и нашата демокрация. Това е последният етап от корпоративния преврат срещу обществото. Огромната т.нар. сделка за „свободна търговия" между 12 тихоокеански нации е много повече за пренаписване на правилата на световната търговия в полза на едрия бизнес, отколкото за нарастване на търговията. Подобно на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) отпреди 20 години, тя ще бъде много добра за най-най-богатите и истинско бедствие за всичко и всички останали. NAFTA задълбочи неравенството и причини огромни загуби на работни места в САЩ, а TPP е NAFTA в турбо режим."

В TPP няма никакво обвързващо изискване за следване на стандартите на Международната организация на труда (МОТ), много от които не са приети в държавите, подписали споразумението. Този факт не само няма да спре т.нар. „състезание към дъното", но и ще принуди всички да се състезават за работни места с Виетнам, където средната заплата е 65 цента на час, и Малайзия, където се използва на практика робски труд. Естествено ефектът от това ще е трудов дъмпинг във всички страни, обхванати от TPP. Което отново не е в полза на обществото, а на ограничен кръг транснационални компании, които свободно ще могат да се местят там, където хората и правителствата са готови да им направят най-големи отстъпки в името на някакви работни места, макар с мизерно заплащане.

Директорът на най-голямата екологична организация в САЩ Sierra Club Майкъл Брюн пък заявява: „Вече имаме конкретни доказателства, че TPP заплашва нашите семейства, нашите общности и нашата природа. Не сме изненадани, че споразумението е пълно с подаръци за замърсителите, които ще подкопаят десетилетия на екологичен напредък. Те са заплаха за климата и не могат адекватно за защитят дивите животни, тъй като големите замърсители помогнаха да се напише текста на споразумението." Критика отправят и други големи екологични организации като Грийнпийс, Приятели на Земята и др.

Междувременно миналата седмица британският вестник „Гардиън" пък публикува статия, която ясно показва, че същото се случва и с ТПТИ - де факто споразумението се пише от бизнеса. Според Джон Хилъри, директор на организацията War on Want: „Европейската комисия позволява на големите играчи в производството на петрол да напишат предложената глава за енергетика в своя полза". Според „Гардиън" целта е да се увеличи експорта на американски фосилни горива в Европа, които се добиват с цената на безмилостно замърсяване на околната среда. По този начин ЕС сам застрашава и може би дори изхвърля на боклука официалната си екологична стратегия.

Общественият интерес - пожелание, фирменият - задължение
Но това далеч не са единствените проблеми с TPP. Организацията Electronic Frontier Foundation вижда огромни проблеми с главата, отнасяща се до т.нар. интелектуална собственост. На първо място се забелязва, че всички клаузи, които биха могли да бъдат в полза на обществото, имат пожелателен характер, докато тези, които са в полза на притежателите на права са задължителни. Увеличава се авторското право до края на живота на автора плюс 70 години. Това ще затрудни в голяма степен библиотеки, архиви, журналисти и обикновени потребители да се възползват от произведенията на вече починали автори. (Например за България подобен срок ще наложи учениците да плащат, за да четат Елин Пелин или Вапцаров и всички по-късни автори.)

По отношение на наказанията за нарушаване на авторски права TPP въвежда драконови мерки - притежателите на правата имат правото да „подават всякаква легитимна оценка на стойността" на нанесените „вреди" към съдилищата. Освен това, според TPP, съдиите трябва да имат допълнителна власт, за да налагат допълнителни обезщетения на нарушителите. Могат да бъдат унищожени и всякакви материали и инструменти/устройства, които са използвани в създаването на пиратски копия. А за някои нарушения се предвижда дори затвор. Може даже да се стигне дотам, че да се окаже нелегално журналисти да публикуват документите, с които са се сдобили, въпреки че правят това в обществен интерес. А пародията и карикатурата може се окажат „употреба на образ и текст без разрешение". Фондацията заключава, че „TPP е архетип на споразумение, което съществува само в полза на овластените, политически мощни лобисти, които успяха да го доведат до успешен край през тези осем години. Тук няма нищо, което потребителите и иноваторите да могат да подкрепят, но има много, от което да ни е страх."

Война срещу евтините лекарства
Друг сериозен проблем се очертава в полето на медицината. Организацията „Лекари без граници" (Médecins Sans Frontières - MSF) заявява след подписването на споразумението, че „TPP... ще остане в историята като най-лошото търговско споразумение по отношение на достъпа до лекарства в развиващите се страни". Става въпрос за т. нар. биологични лекарства - включващи терапия от биологичен източник, включително ваксини, антитоксини и моноклонни антитела за болести като рак и ХИВ/СПИН. Според изследвания, разработването на такова лекарство струва средно 22 пъти повече от разработването на небиологично. Затова и много компании използват данните от първоначалния създател на лекарството, за да създадат "биоподобни" лекарства - по-евтини, генерични версии на биологичните. Според MSF „това е най-добрият начин да бъдат свалени цените на лекарствата и да се подобри достъпът до лечение". Организацията дава пример със собствената си дейност - в световен мащаб тя лекува около 300 000 души с ХИВ/СПИН годишно. Този тип лекарства са намалили разходите на MSF от около 10 000 щ.д. за един пациент на година до около 140 щ.д. за пациент на година. В САЩ обаче създателите имат 12-годишен период на ексклузивност на данните и през този период Агенцията по храните и лекарствата на САЩ няма право да одобрява биоподобни лекарства, които използват същите данни. В някои от страните, подписали TPP (Перу, Чили, Мексико), досега изобщо не е имало такъв период, но под натиска на САЩ в споразумението е записан задължителен минимум от 5 до 8 години. Това, разбира се, ще облагодетелства големите фармацевтични компании и според MSF ще лиши от евтини и достъпни лекарства поне половин милиард души, щом TPP влезе в сила. В своето изявление MSF казва, че „големите губещи от TPP са пациентите и предоставящите лечение в развиващите се страни. Негативното влияние на TPP върху общественото здраве ще бъде огромно, ще се усеща за много години напред и няма да се ограничи до настоящите 12 страни, участващи в TPP, тъй като той е опасна чернова за бъдещи споразумения".

Преврат с търговски договор, вместо с танкове
А ако някое правителство се опита да спре всичко това и да защити гражданите си, веднага на помощ на корпорациите идва прословутият механизъм ISDS за разрешаване на спорове между държави и инвеститори, който облагодетелства изцяло инвеститорите и не дава никаква възможност за насрещни действия от страна на парламентите, правителствата, общините, камо ли на обикновените, трудещи се хора.

Съгласно ISDS, всяка корпорация, която е недоволна от законодателството на дадена страна (не само за защита на работниците, а на практика всичко, с малки изключения) и прецени, че то застрашава очакваната й печалба, може да заведе дело пред арбитражен трибунал, който е извънсъдебен, не се подчинява на никакви национални закони, а решенията му обикновено нямат мотиви и не могат да бъдат обжалвани. Освен това е съставен от корпоративни адвокати, без никакво законово основание „повишени" до съдии, които довчера са получавали хонорари от същите тези компании. И от утре отново ще бъдат техни съветници. При толкова изкривен процес за разрешаване на спорове, едва ли е изненада, че корпорациите почти няма как да изгубят. Отношенията им с държавната администрация се превръща в игра на котка и мишка, при която, каквото и да предприемат нейните органи, това може да бъде използвано за източване на бюджета. Макар този механизъм да бе променен в известна степен в последните предложения на ЕК (тук трябва да отбележим, че това също става едва след масиран обществен натиск и второ, че новото предложение всъщност запазва принципа на неравнопоставеност между държава и инвеститор), ISDS присъства и в ТПТИ.

Демокрация наляво, ТПП надясно
Но дори да повярваме на обещанията, че в ТПТИ произволът на трибуналите ще бъде ограничен от апелативна инстанция, той вече присъства в чистия си вид в СЕТА - търговско споразумение между Канада и ЕС, което вече е подписано и очаква ратификация от националните парламенти. Ако то мине, е достатъчно произволна компания да отвори свой офис в Канада, за да може да предяви същите абсурдни претенции към всяка европейска държава. Ако бъде ратифицирана, СЕТА може да влезе в сила още от началото на 2017 г.

И това не е всичко. С оглед на реакциите спрямо TPP, следва да си зададем въпроса: „Ако TPP е толкова лош, какво да очакваме от неговите братя-близнаци ТПТИ и СЕТА?". И кой лъже - всички тези организации или министър Митов?

 

Георги Христов

„Солидарна България"