Преди седем години финансовата криза прати нашата икономика в депресия. Над 5 милиона души загубиха жилищата си. Близо 9 милиона изгубиха работата си. Отиде имущество за 13 трлн. долара.

При управлението на президента Обама нашата икономика извървя дълъг път обратно към подема. Бизнесът създаде над 13 милиона работни места. Възстановяват се спестяванията на хората. И имаме нови строги правила, включително закона „Дод-Франк" (1), който защитава потребителите и ограничава безразсъдството на Уолстрийт.

Но не всички смятат това за нещо добро. Републиканците както в Конгреса, така и по време на предизборната кампания, имат твърдото намерение да отменят ключовите финансови защитни механизми.

В момента републиканците в Конгреса искат да вържат ощетяващата отмяна към закона за бюджета, който трябва да мине. Те се опитват да спрат издръжката на Бюрото за финансова защита на потребителя. Те искат да се откажем от усилията за предотвратяване на конфликти на интереси при финансовите мениджъри. И те се опитват да премахнат ограниченията върху риска у някои от най-големите и най-комплексни финансови институции.

Президентът Обама и демократите в Конгреса трябва да направят всичко възможно, за да спрат тези стремежи. но не е достатъчно само са съхраним това, което постигнахме. Като президент не само ще наложа вето върху какъвто и да било закон, който ще отслаби финансовата реформа, но и ще се боря за строги нови правила, по-силно прилагане и повече отчетност, които излизат далече извън рамките на закона „Дод-Франк".

Моят всеобхватен план вече вече спечели уважението на прогресивни хора като Шерод Браун (2) и Барни Франк (3). Ето какво ще направя.

Първо, трябва да обуздаем още по-здраво големите финансови институции. Моят план предлага законодателство, което ще въведе нова такса риск на десетки от най-големите банки - тези с авоари от над 50 млрд. долара, и други системно важни финансови институции, за да не насърчаваме опасно поведение, които би докарало друга криза. Ще гарантирам също, че федералното правителство има и е готово да използва властта си и необходимите инструменти за реорганизира, намали и в крайна сметка да разгради всяка финансова институция, които е прекалено голяма и рискова, за да не може да бъде управлявана ефективно. Нито една банка или финансова компания не трябва да бъдат твърде големи, че да не могат да бъдат управление.

Моят план ще засили действието на поправката „Волкър" (4), като затвори вратичките, които все още позволяват на банките да правят спекулативни рискове с депозитите на своите клиенти. И ще се боря да възстановя правилата за управление на рисковите кредитни суапове и производните им в банките, които бяха отхвърлени при миналогодишните преговори за бюджета след известна лобистка кампания от страна на банките.

Планът ми излиза и извън рамките на най-големите банки, за да обхване целия финансов сектор. Някои настояват за връщане на правилото от времето на Голямата депресия, наречено „Глас-Стигол" (5), който разграничи търговските и инвестиционните банки. Но много от компаниите, които допринесоха за катастрофата през 2008 г., като AIG и Lehman Brothers, не бяха търговски банки, така че „Глас-Стигол" не би спрял тяхното безразсъдно поведение. Връщането на „Глас-Стигол" не би помогнало и за сдържането на други части на сектора на „сенчестото банкиране", включително на някои дейности на хедж фондовете, инвестиционните банки и други небанкови институции. Моят план ще засили и наблюдението на тези дeйности, като увеличи изискванията за ливъридж и ликвидност за брокерите и дилърите и наложи строги изисквания за различните краткосрочни заеми, които също изиграха водеща роля в избухването на финансовата криза. Трябва да се справим с прекаления риск където и да се появи той, не само в банките.

На второ място, ще назнача строги, независими регулатори и ще гарантирам, че и Комисията за ценните книжа и борсите, и Комисията за фючърсна търговия със суровинни продукти имат независимо финансиране - както и другите ключови регулатори, така че да могат да си вършат работата без политическа намеса. Ще се постарая да наложа данък върху вредната високочестотна търговия, която прави пазарите по-нестабилни и по-непрозрачни. И ни трябва реформа на борсовите правила, за да гарантираме равен достъп до информация, да увеличим прозрачността и намалим до минимум конфликтите на интереси.

Най-накрая, трябва да се иска по-голяма отчетност от шефовете на компаниите. Никой не трябва да бъде прекалено голяма фигура, за да не може да влезе в затвора. Ще се опитам да увелича от 5 на 10 години давността за големи финансови престъпления и да повиша наградите за изобличителите. Ще се постарая да докажа, че финансовите компании ще признават нередностите като част от споразумения в момент на страшна грешка, и да направя по-прозрачни условията на споразумението и глобите, които в момента се плащат на правителството. Глобите трябва да бъдат по-големи от печалбите от бизнеса на тези компании. Те трябва за бъдат законна спирачка за незаконно поведение.

И когато банките вземат лоши решения, това не трябва да бъде болезнено единствено за акционерите и данъкоплатците. Това трябва да бъде усетено и от шефовете. Когато една компания плаща глоба, тя трябва да гарантира, че наказанието орязва и бонусите на шефовете. Ще се боря за затварянето на вратичката, която позволява при капиталова печалба някои мениджъри на фондове да укриват данъци за милиарди долари. Те трябва да бъдат облагани като всички останали граждани.

Републиканците може да са решили да забравят за финансовата криза, която нанесе толкова поражения. Аз обаче не съм забравила. Същинската роля на Уолстрийт е да помогне на Мейнстрийт (6) да расте и процъфтява. Когато нашият финансов сектор функционира както трябва, той помага на семействата да си купят първите жилища, на предприемачите да започнат дребен бизнес и да го разрастват, на работливите американци да спестяват пари за пенсионерските си години. Вместо да се занимава с високо рискови спекулации, Уолстрийт трябва да се съсредоточи върху изграждането на икономика, която създава добре платени работни места, вдига доходите и увеличава инвестициите, за да могат повече семейства да се радват на сигурността на живота на средната класа.

1. Законът за реформирането на „Уолстрийт" и защита на потребителите е известен още като „Дод-Франк". Той е приет през 2010 г. и е разработен от сенаторите демократи Крис Дод и Барни Франк.

2. Виден американски сенатор демократ.

3. Барни Франк е може би най-известният гей сред политиците в САЩ.

4. Поправката носи името на бившия шеф на Федералния резерв Пол Волкър. Тя забранява на американските банки да правят определен вид спекулативни инвестиции, които не са от полза за клиентите им.

5. Законът е приет през 1933 г. и носи името на сенаторите Картър Глас и Хенри Стигол. Той внася четири поправки към Закона за банките.

6. Търговската улица в по-малките селища в САЩ

Хилъри Клинтън 
NYT

Авторката бе първа дама на САЩ в периода 1993-2001 г., когато президент бе съпругът й Бил Клинтън. При първия мандат на Барак Обама от 2009 до 2013 г. тя бе държавен секретар на САЩ. Хилъри Клинтън е с най-големи шансове да бъде номинирана за кандидат-президент на Демократическата партия.