Литературата и книгата ни са някак тъжни, самотни и много объркани
Секция: Интервюта
11 Декември 2015 10:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Литературата и книгата ни са някак тъжни, самотни и много объркани

/КРОСС/ Акценти от Международната конференция „Книгата и държавата", София, 7-8 ноември 2015

Ирина Радославова, Култура

Да издаваш български книги е икономическо харакири. Това чува българистът Давид Бернщайн от чешки издател при опит да предложи българско заглавие.

Бернщайн е един от младите хора по света, посветили се на езика ни. В продължение на няколко години е преподавател по чешки в Софийския университет. В началото на ноември отново беше в София за участие в международната конференция "Книгата и държавата" заедно с други известни българисти по покана на Националния център за книгата.

Конференцията обсъди проблемите на българската литература, на превода, на пътя на книгата зад граница. Сред участниците бяха едни от най-силните посланици на българската книга по света - проф. Джузепе Дел`Агата, Анжела Родел, Катарина Седлакова, Хуан Антонио Берниер. Но също така и представители на Федерацията на европейските издатели, на Националния център за книгата на Франция, на Асоциация българска книга, на Съюза на преводачите, на български институции, на издателства, на браншови организации и на неправителствени организации, като фондациите "Елизабет Костова" и "Следваща страница". 

Българистите по света - най-прекият път на нашата книга до чуждата публика

Да се говори или пише за проблемите на книгите е трудно не защото ги няма, а защото са толкова много, че е невъзможно да избереш към какво по-напред да насочиш вниманието си. Цялата верига на книгоиздаването - от автора, през преводача и издателя до книгоразпространението - има пробойни. Но те личат най-много поради липсата на ясна "физиономия" на българската литература и книга зад граница.

Моментната снимка, направена от изтъкнатите българисти по време на конференцията, е по-скоро мрачна, без фокус, без ясни преден, среден и заден план, без конкретен обект. На нея литературата и книгата ни са някак тъжни, самотни и много объркани.

Давид Бернщайн отбеляза, че между 1989 г. и 2006 г. в Чехия не е излязла нито една българска книга, а след 2009 г. се появява по едно българско издание годишно. В същото време, най-много чешки книги излизат в България. Проблем, според Бернщайн, е, че издателите не влагат средства за популяризиране на издадените български книги, те потъват сред морето от други заглавия и остават неразпознаваеми за читателя, а оттам и липсата на интерес. Друга бариера пред българските издания в Чехия е, че издателите не влагат в редакторска и коректорска дейност, оформление, разпространение, много от нещата трябва да ги върши преводачът, а това често е трудно без подкрепа поне от страната, от която идва съответното заглавие, тоест, от България.

В друга държава от бившия соцлагер - Словакия, ситуацията с книгите на български автори не е по-добра. Преводачът Катарина Седлакова посочи, че след промените в страната се забелязва спад на интереса към нашата литература. Дълго време българската книга отсъства и словаците нямат възможност да се насладят на "Естествен роман" и "Физика на тъгата" на Георги Господинов или на "Мисия Лондон" и "Черната кутия" на Алек Попов. Според Седлакова, трябва да се обърне внимание не само на високата литература, но и на книгите за деца.

И ако в страните от бившия комунистически лагер все пак до 1989 г. има традиции с издаването на наши автори, то на много места от другата страна на Желязната завеса познанията за българската литература често са само в средите на специалистите по славянски езици.

Хуан Антонио Берниер посочи, че за испанците българската литература е почти непозната. Известната испанистка Лиляна Табакова сподели, че повечето преводи на испански се правят от съвместни екипи между български и испаноговорящи преводачи и редактори, защото почти липсват българисти в испаноезичния свят. Тя допълни, че страната ни няма цялостна политика за представянето на българската литература. За пример даде книга на македонския писател Гоце Смилевски, издадена от едно от най-престижните големи испански издателства "Алфагуара", което сега е част от "Пингуин". Табакова допълни, че разпространението на македонски книги извън пределите на страната е приоритет в държавната политика на западната ни съседка. По ирония на съдбата, книгата на Смилевски е преведена на испански от български екип, в който участват Табакова и Красимир Тасев.

Първата носителка на наградата за принос към българския литературен контекст "Перото" в раздела за превод Анжела Роделпризова за институционална и финансова подкрепа. "Трябва да се измисли някаква система не само за финансова, но и за институционална подкрепа за преводачите. Да си професионален преводач е малко парадоксално - за да си добър, трябва да си потопен в литературата и в културата на страната, от чийто език превеждаш, трябва да следиш новите автори, новите книги, но това е почти невъзможно от финансова гледна точка", каза тя. В Америка преводът се счита за по-нисша форма на научна продукция и затова нашите българисти и слависти много рядко превеждат литература, каза още Родел, допълвайки, че в Европа все още университетската система е „човешка - и един специалист може да комбинира превода с научната работа".

Пример за добра комбинация между учен и преводач е един от най-известните българисти в Европа и приятелят на България в Италия Джузепе Дел`Агата. Преводачът на Радичков, Георги Господинов и Алек Попов представи пред българската публика състоянието на италианския книжен пазар и присъствието на българската литература на него. Според Дел'Агата, българските издатели трябва да търсят предимно малките и средни независими издателства в Италия, защото те се насочват към най-квалифицираните пластове от читателската аудитория. Той даде пример с малкото римско издателство "Воланд", което е публикувало през годините най-много преводи на български литературни произведения - на Радичков, на Емилиян Станев, на Иван Кулеков, на Георги Господинов, на Алек Попов.

Проблем, който изтъкнаха повечето от българистите, е орязването на българските лектории в университетите в страните им, както и отказът на младите хора да се посветят на българския език. Те поискаха да имат възможност да работят на място тук, в България, защото за художествения превод е изключително важно да се "потопиш" в езиковата среда на книгата. А възможността това да стане е да се финансира създаването на преводачески и писателски резиденции тук. 

Подкрепата за книгата в Европа

Устойчивост на помощта за книгите и силна финансова подкрепа от страна на държавата. Така изглежда ситуацията в много от страните в Европа, сподели Яна Генова от фондация "Следваща страница". Защото, за да има резултат от влагането на средства в творческите индустрии, трябва да се работи години наред, а не на парче.

Франция отделя за подкрепа на книгата и преводи на френска литература около 30 млн. евро годишно. Турция - около един млн. Измеримата с нас Грузия, която не е част от ЕС, дава около 700 хил. евро годишно за подпомагане на грузинската литература по света. Съседната ни Сърбия само за превод на сръбска литература през последната година е отделила 120 000 евро, а общата сума за подпомагане на книгата надхвърля 200 000 евро.

Повечето програми, подпомагащи книгоиздаването, са извън рамките на съответното министерство на културата на принципа "на една ръка разстояние". Най-честите инструменти за подкрепа са информационни материали, субсидии за преводачи и писатели, за периодика, за участие в панаири и фестивали, творческите резиденции.

Марк Гюард от Националният център за книгата представи френския опит в подкрепата на книгата. Структура, подпомагаща книгоиздаването, съществува във Франция от 1946 г. В нея се събират средствата от таксата от фотокопирните машини и скенерите. Бюджетът на центъра през миналата година е около 38 млн. евро, като от тях около 31 млн. евро са за подпомагане на различните участници във веригата на книгоиздаването - автори, преводачи, издатели, книготърговци и книгоразпространители. Центърът се ръководи от председател, назначаван от президента на Републиката. В Надзорния съвет, който гласува бюджета, има двама депутати, представители на министерствата на културата, на образованието, на финансите, както и на индустрията - двама автори, един преводач, трима издатели, двама представители на книготърговците, един библиотекар.

Мярка в подкрепата на книгоиздаването е и облекчената данъчна политика. За съжаление, България е една от двете страни, членки на ЕС, в които ДДС за книгата е в пълния размер. Енрико Турин от Федерацията на европейските издатели посочи, че е време страната ни да последва примера на останалите 26 държави членки на ЕС, които са въвели диференцирани ставки на ДДС за книгите. Първата стъпка в развитието на книгоиздаването е държавата да осъзнава важността на книгата и да оказва специално внимание, смята Турин. В това отношение създаването на Национален център за книгата е добро действие, посочи той. Турин отбеляза, че трябва да се работи и за повишаване на познанието на банковите институции за характера на книгоиздаването и останалите творчески индустрии, така че да може да им се отпускат кредити. 

Литературните агенти - (не)възможната реалност

Не е вярно, че няма интерес към българска литература по света, има, но няма кой да го задоволи, е мнението на Олга Николова, изпълняваща функции на литературен агент на български автори. Проблемът, според нея, е, че само с това трудно може да се издържи финансово. В България литературните агенции се занимават единствено с предлагане на авторските права на чужди творци на българския пазар. Те нямат желание да се занимават с български автори, защото няма печалба в тази дейност. В същото време, много издателства в Европа и Америка са склонни "да хвърлят око", да прочетат това, което ще им дадете, но трябва да има по-голяма инициатива от българска страна, каза още Николова. Според нея, книгоиздаването ни трябва да е по-прозрачно за чуждите издатели. Николова даде пример с Франция, където професионалната организация на издателите действа като литературна агенция - издава каталог с информация за пазара на книгите, с данни за различните издателства.

Председателят на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев смята, че една литература, за да бъде национална, трябва да има всичко - от поезия през висока и жанрова литература до най-комерсиални издания.

Защото пробивът на чуждите пазари нерядко минава не само през т. нар. висока литература, но и през жанровата. Пример за силно присъствие на световния пазар с жанрови криминални и фантастични книги са скандинавските страни. Друг "конвертируем" жанр е детската литература. Възможността тя лесно да се превърне в портрет на българското книгоиздаване може да даде тласък по-скоро да бъде "изкарана" от литературното гробище, където бе "захвърлена" през годините на прехода. Такава тенденция се забелязва в последните три-четири години с появата на много малки независими издателства за детски книги. Тези книги трябва да стигнат до „нашите" хора зад граница.

Защото и в момента най-често литературни агенти и единствени посланици на българската литература по света остават изявените българисти в чужбина. Това са хората, които най-добре познават страната си, читателските вкусове и издателите. Без подкрепа от България обаче те не биха могли да се справят с тази си роля. И снимката на българската книга би продължила да бъде не на фокус, мрачна и без конкретен обект.