/КРОСС/ Акценти от Международната конференция „Книгата и държавата", София, 7-8 ноември 2015

Ирина Радославова, Култура

Да издаваш български книги е икономическо харакири. Това чува българистът Давид Бернщайн от чешки издател при опит да предложи българско заглавие.

Бернщайн е един от младите хора по света, посветили се на езика ни. В продължение на няколко години е преподавател по чешки в Софийския университет. В началото на ноември отново беше в София за участие в международната конференция "Книгата и държавата" заедно с други известни българисти по покана на Националния център за книгата.

Конференцията обсъди проблемите на българската литература, на превода, на пътя на книгата зад граница. Сред участниците бяха едни от най-силните посланици на българската книга по света - проф. Джузепе Дел`Агата, Анжела Родел, Катарина Седлакова, Хуан Антонио Берниер. Но също така и представители на Федерацията на европейските издатели, на Националния център за книгата на Франция, на Асоциация българска книга, на Съюза на преводачите, на български институции, на издателства, на браншови организации и на неправителствени организации, като фондациите "Елизабет Костова" и "Следваща страница". 

Българистите по света - най-прекият път на нашата книга до чуждата публика

Да се говори или пише за проблемите на книгите е трудно не защото ги няма, а защото са толкова много, че е невъзможно да избереш към какво по-напред да насочиш вниманието си. Цялата верига на книгоиздаването - от автора, през преводача и издателя до книгоразпространението - има пробойни. Но те личат най-много поради липсата на ясна "физиономия" на българската литература и книга зад граница.

Моментната снимка, направена от изтъкнатите българисти по време на конференцията, е по-скоро мрачна, без фокус, без ясни преден, среден и заден план, без конкретен обект. На нея литературата и книгата ни са някак тъжни, самотни и много объркани.

Давид Бернщайн отбеляза, че между 1989 г. и 2006 г. в Чехия не е излязла нито една българска книга, а след 2009 г. се появява по едно българско издание годишно. В същото време, най-много чешки книги излизат в България. Проблем, според Бернщайн, е, че издателите не влагат средства за популяризиране на издадените български книги, те потъват сред морето от други заглавия и остават неразпознаваеми за читателя, а оттам и липсата на интерес. Друга бариера пред българските издания в Чехия е, че издателите не влагат в редакторска и коректорска дейност, оформление, разпространение, много от нещата трябва да ги върши преводачът, а това често е трудно без подкрепа поне от страната, от която идва съответното заглавие, тоест, от България.

В друга държава от бившия соцлагер - Словакия, ситуацията с книгите на български автори не е по-добра. Преводачът Катарина Седлакова посочи, че след промените в страната се забелязва спад на интереса към нашата литература. Дълго време българската книга отсъства и словаците нямат възможност да се насладят на "Естествен роман" и "Физика на тъгата" на Георги Господинов или на "Мисия Лондон" и "Черната кутия" на Алек Попов. Според Седлакова, трябва да се обърне внимание не само на високата литература, но и на книгите за деца.

И ако в страните от бившия комунистически лагер все пак до 1989 г. има традиции с издаването на наши автори, то на много места от другата страна на Желязната завеса познанията за българската литература често са само в средите на специалистите по славянски езици.

Хуан Антонио Берниер посочи, че за испанците българската литература е почти непозната. Известната испанистка Лиляна Табакова сподели, че повечето преводи на испански се правят от съвместни екипи между български и испаноговорящи преводачи и редактори, защото почти липсват българисти в испаноезичния свят. Тя допълни, че страната ни няма цялостна политика за представянето на българската литература. За пример даде книга на македонския писател Гоце Смилевски, издадена от едно от най-престижните големи испански издателства "Алфагуара", което сега е част от "Пингуин". Табакова допълни, че разпространението на македонски книги извън пределите на страната е приоритет в държавната политика на западната ни съседка. По ирония на съдбата, книгата на Смилевски е преведена на испански от български екип, в който участват Табакова и Красимир Тасев.

Първата носителка на наградата за принос към българския литературен контекст "Перото" в раздела за превод Анжела Роделпризова за институционална и финансова подкрепа. "Трябва да се измисли някаква система не само за финансова, но и за институционална подкрепа за преводачите. Да си професионален преводач е малко парадоксално - за да си добър, трябва да си потопен в литературата и в културата на страната, от чийто език превеждаш, трябва да следиш новите автори, новите книги, но това е почти невъзможно от финансова гледна точка", каза тя. В Америка преводът се счита за по-нисша форма на научна продукция и затова нашите българисти и слависти много рядко превеждат литература, каза още Родел, допълвайки, че в Европа все още университетската система е „човешка - и един специалист може да комбинира превода с научната работа".

Пример за добра комбинация между учен и преводач е един от най-известните българисти в Европа и приятелят на България в Италия Джузепе Дел`Агата. Преводачът на Радичков, Георги Господинов и Алек Попов представи пред българската публика състоянието на италианския книжен пазар и присъствието на българската литература на него. Според Дел'Агата, българските издатели трябва да търсят предимно малките и средни независими издателства в Италия, защото те се насочват към най-квалифицираните пластове от читателската аудитория. Той даде пример с малкото римско издателство "Воланд", което е публикувало през годините най-много преводи на български литературни произведения - на Радичков, на Емилиян Станев, на Иван Кулеков, на Георги Господинов, на Алек Попов.

Проблем, който изтъкнаха повечето от българистите, е орязването на българските лектории в университетите в страните им, както и отказът на младите хора да се посветят на българския език. Те поискаха да имат възможност да работят на място тук, в България, защото за художествения превод е изключително важно да се "потопиш" в езиковата среда на книгата. А възможността това да стане е да се финансира създаването на преводачески и писателски резиденции тук. 

Подкрепата за книгата в Европа

Устойчивост на помощта за книгите и силна финансова подкрепа от страна на държавата. Така изглежда ситуацията в много от страните в Европа, сподели Яна Генова от фондация "Следваща страница". Защото, за да има резултат от влагането на средства в творческите индустрии, трябва да се работи години наред, а не на парче.

Франция отделя за подкрепа на книгата и преводи на френска литература около 30 млн. евро годишно. Турция - около един млн. Измеримата с нас Грузия, която не е част от ЕС, дава около 700 хил. евро годишно за подпомагане на грузинската литература по света. Съседната ни Сърбия само за превод на сръбска литература през последната година е отделила 120 000 евро, а общата сума за подпомагане на книгата надхвърля 200 000 евро.

Повечето програми, подпомагащи книгоиздаването, са извън рамките на съответното министерство на културата на принципа "на една ръка разстояние". Най-честите инструменти за подкрепа са информационни материали, субсидии за преводачи и писатели, за периодика, за участие в панаири и фестивали, творческите резиденции.

Марк Гюард от Националният център за книгата представи френския опит в подкрепата на книгата. Структура, подпомагаща книгоиздаването, съществува във Франция от 1946 г. В нея се събират средствата от таксата от фотокопирните машини и скенерите. Бюджетът на центъра през миналата година е около 38 млн. евро, като от тях около 31 млн. евро са за подпомагане на различните участници във веригата на книгоиздаването - автори, преводачи, издатели, книготърговци и книгоразпространители. Центърът се ръководи от председател, назначаван от президента на Републиката. В Надзорния съвет, който гласува бюджета, има двама депутати, представители на министерствата на културата, на образованието, на финансите, както и на индустрията - двама автори, един преводач, трима издатели, двама представители на книготърговците, един библиотекар.

Мярка в подкрепата на книгоиздаването е и облекчената данъчна политика. За съжаление, България е една от двете страни, членки на ЕС, в които ДДС за книгата е в пълния размер. Енрико Турин от Федерацията на европейските издатели посочи, че е време страната ни да последва примера на останалите 26 държави членки на ЕС, които са въвели диференцирани ставки на ДДС за книгите. Първата стъпка в развитието на книгоиздаването е държавата да осъзнава важността на книгата и да оказва специално внимание, смята Турин. В това отношение създаването на Национален център за книгата е добро действие, посочи той. Турин отбеляза, че трябва да се работи и за повишаване на познанието на банковите институции за характера на книгоиздаването и останалите творчески индустрии, така че да може да им се отпускат кредити. 

Литературните агенти - (не)възможната реалност

Не е вярно, че няма интерес към българска литература по света, има, но няма кой да го задоволи, е мнението на Олга Николова, изпълняваща функции на литературен агент на български автори. Проблемът, според нея, е, че само с това трудно може да се издържи финансово. В България литературните агенции се занимават единствено с предлагане на авторските права на чужди творци на българския пазар. Те нямат желание да се занимават с български автори, защото няма печалба в тази дейност. В същото време, много издателства в Европа и Америка са склонни "да хвърлят око", да прочетат това, което ще им дадете, но трябва да има по-голяма инициатива от българска страна, каза още Николова. Според нея, книгоиздаването ни трябва да е по-прозрачно за чуждите издатели. Николова даде пример с Франция, където професионалната организация на издателите действа като литературна агенция - издава каталог с информация за пазара на книгите, с данни за различните издателства.

Председателят на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев смята, че една литература, за да бъде национална, трябва да има всичко - от поезия през висока и жанрова литература до най-комерсиални издания.

Защото пробивът на чуждите пазари нерядко минава не само през т. нар. висока литература, но и през жанровата. Пример за силно присъствие на световния пазар с жанрови криминални и фантастични книги са скандинавските страни. Друг "конвертируем" жанр е детската литература. Възможността тя лесно да се превърне в портрет на българското книгоиздаване може да даде тласък по-скоро да бъде "изкарана" от литературното гробище, където бе "захвърлена" през годините на прехода. Такава тенденция се забелязва в последните три-четири години с появата на много малки независими издателства за детски книги. Тези книги трябва да стигнат до „нашите" хора зад граница.

Защото и в момента най-често литературни агенти и единствени посланици на българската литература по света остават изявените българисти в чужбина. Това са хората, които най-добре познават страната си, читателските вкусове и издателите. Без подкрепа от България обаче те не биха могли да се справят с тази си роля. И снимката на българската книга би продължила да бъде не на фокус, мрачна и без конкретен обект.