/КРОСС/Парламентът отказа да постави ценността на независимостта на съда на най-високото ѝ място, на което цялата европейска цивилизация винаги я е поставяла. И на този отказ не можеше да се реагира с нищо по-малко от моята оставка. Това заяви министърът на правосъдието в оставка Христо Иванов днес пред журналисти след тържествения пленум по случай 135-годишнината от създаването на Върховния касационен съд. Същото каза той и непосредствено преди това в краткото си приветствено слово в зала Тържествена на Съдебната палата. Изказването му бе изпратено с аплодисменти. 

Пред съдиите в залата, президента Росен Плевнелиев, зам. -председателя на парламента Иван Иванов, членове на ВСС и на Конституционния съд, посланици от държави-членки на ЕС, Христо Иванов заяви:
„За мен днес е изключителна чест, на прага, напускайки своят пост, с единия крак обратно в гражданското си състояние, като последна своя публична проява да се обърна към вас и да ви поздравя с този великолепен празник и юбилей. Днес, тук с вас в тази институция, която е кивот на правосъзнанието, защото държавността пораства и пониква от правосъзнанието - не просто от правото, а от неговото осъзнаване, от нашата професионална свяст за това що е справедливо.

Парадоксално е, че Темида се изобразява с превръзка на очите. Но справедливостта винаги има конкретни лица и това са вашите лица; и тези лица са прекрасни, и затова за мен честта да ви поздравя днес е невероятна.

Позволете ми да споделя едно мое наблюдение. Да, парламентът отказа да постави ценността на независимостта на съда на най-високото ѝ място, на което цялата европейска цивилизация винаги я е поставяла и това е едно от нещата, които я обозначава. Но независимостта не се дава, тя не се записва в Държавен вестник. Тя е реалност, в която всеки един от вас живее. Искам да споделя с вас огромната си гордост от това, на което станах свидетел през тази година, а то беше един - не първият и със сигурност не последен - но един от актовете на вземане в ръцете от българските съдии на тази независимост, чрез вашето участие в тези дебати, които се случиха.

Независимо дали сме били съгласни или не, чрез това, че този съд, независимо от това, което предвиждат правилата и процедурите, намери подходящите форми да се включи активно в определянето на свой председател и това в крайна сметка има огромно значение, за да чуем днес тези великолепни слова, които г-н Панов каза.

Тази независимост не е нещо, което парламентът ще даде или ще уважи. Той ще трябва да се съобрази просто с факта, че тя тук се корени, тя тук домува, тя тук живее от 135 години. Защото са се сменяли в България и Конституция, и закони, и режими, но този съд остава и то с паметта на поколения юристи, най-добрите, подбраните, доказалите се, най-мъдрите, които тук са идвали, за да дадат всичко от себе си за правосъзнанието в храма на Темида.

И днес, тъй като това е последното ми слово в това ми качество и се надявам медиите да отразят думите ми, искам да споделя с вас своята огромна гордост от българските съдии. Българската държава и българското общество могат да се гордеят със съдиите, които имаме. Сигурен съм, че постепенно обществото ще разбира това и ще заживява с тази реалност."