Зам.-министър В. Борисов и комисар Йотингер обсъдиха проекта за бърз Интернет между България, Румъния и Сърбия
Секция: ИКОНОМИКА
11 Декември 2015 15:55
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Зам.-министър В. Борисов и комисар Йотингер обсъдиха проекта за бърз Интернет между България, Румъния и Сърбия

/КРОСС/ Заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов се срещна днес с комисаря по цифровите технологии Гюнтер Йотингер по повод тристранния проект за изграждане на високоскоростни мрежи за достъп до Интернет от следващо поколение в пограничните райони на България, Румъния и Сърбия. Разговорът бе проведен преди заседанието на Съвета на министрите по телекомуникации. Целта на срещата бе представяне на подготовката на инициативата, целите и очакваните резултати за трите държави.

Заместник-министър Валери Борисов увери комисаря по цифровите технологии, че проектът е от изключителна важност за най-слабо развития район в Европейския съюз, а проектната идея се подкрепя от правителството. Комисарят Йотингер благодари за активността на българската страна и на нейните съседи и изрази задоволството си от съответствието на проекта с приоритетите на Стратегията за единен цифров пазар на ЕК. В срещата участва и министърът на комуникациите и информационното общество на Румъния Мариус Бостан.

Държавите-членки да имат по-самостоятелна телекомуникационна политиката в зависимост от националните особености - за това се обяви заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов по време на Съвета на министрите по телекомуникации, който се проведе днес. По думите му, фокусът трябва да е върху регулирането на начините за достъп до съобщителни услуги, вместо върху технологиите.

„В съвременни условия все по-силно се откроява зависимостта ни от свързаността към фиксирани или мобилни мрежи", заяви заместник-министър Борисов. Той бе категоричен, че за да могат да се възползват равнопоставено всички граждани и предприятия от цифровата икономика, залагането на високи скорости не бива да е самоцел, а следва да отчита преди всичко търсенето както от страна на бизнеса, така и от страна на потребителите. Като пример заместник-министърът даде търсенето на високоскоростни съобщителни услуги, което варира в различните региони на ЕС. „Ако предварително се определят високи скорости, които следва да се постигнат за определен период, това може да не отговори на конкретните нужди едновременно в градските и в слабо населените зони", посочи той. Според Валери Борисов, възможни са ситуации, в които високоскоростни безжични или фиксирани връзки са налични; вложени са значителни ресурси за осигуряването им, но ползването липсва поради редица фактори, в т.ч. демографски, достъпност на цени, изградени цифрови умения и т.н.

Българската позиция по време на съвета на министрите бе в защита на опростяването на правилата за държавна помощи в икономически непривлекателните региони на ЕС.

Заместник-министър Валери Борисов добави, че е необходимо да се намали регулацията по отношение на телекомите и да се опростят правилата за тяхната работа, за да не бъдат поставяни административни пречки пред иновациите в сектора.

В рамките на неформална работна вечеря на министрите на въпросите по цифровите умения на 10 декември, заместник-министър Валери Борисов заяви, че за да бъде преодолян дефицитът на обучени специалисти, България осъществи най-мащабното обучение на служителите, които отговарят за системите за електронно управление в администрацията. Разработени са ИТ наръчници за обучение по едни от най-търсените профили в информационните технологии, които са достъпни он-лайн.

Бе споделен и българския опит в изграждането на цифрови компетентности в образователната система. През учебната 2014-2015 учебна година в България се проведе за първи път пробно национално онлайн оценяване на цифровите компетентности на учениците от X клас. В тази фаза участваха 1000 ученици от 15 училища в населени места в 5 области: София, Смолян, Габрово, Русе и Пазарджик. Тази форма на оценяване беше приета добре от учениците, учителите и училищните ръководства. Чрез генериране на случаен принцип на тестовите въпроси и избора на практическа задача се гарантира обективността на оценяването. Средният резултат от проведеното през м. юни 2015 г. оценяване е 64% постижимост. През 2015-2016 учебна година предстои да се разшири обхвата като се включат 20 000 ученици от училища във всички области в страната.