/КРОСС/Часовникът тиктака за РБ. Единственият вариант блокът и съставните му части да оцелеят като политически субект е министрите му да се оттеглят от кабинета. Това е тежко решение, което ще доведе до правителствена, а може би и парламентарна криза. Вероятно е да последват и парламентарни избори много скоро, а при всички случаи не по-късно от година. И за РБ, а и за страната този вариант не е добър, но е все пак по-добър от безпринципните му алтернативи.

Вярно е, че България се нуждае от стабилно правителство и това е така не само заради международното положение. Но това не значи, че с този аргумент всякакви политически мизерии и изневери на избирателите могат да бъдат оправдани. А и в крайна сметка парламентарните кризи и изборите са елемент от демократичната отговорност на политиците: те водят до изчистване на проблеми и създават условия за по-добро упрвление.

Тази криза беше предвидима и можеше да бъде избягната. Но ГЕРБ напълно съзнателно влязоха в нея, водени от песните на обичайните им сирени. Песни за собственото неотразимо величие и монолитност на партията на Борисов и правопропорционалната „малозначителност" на реформаторите, съчетана с „неефективност" и „недисциплинираност" (като че ли парламентаризмът е елемент от строевата поготовка в казармата). Или пък песента за „арогантността" на РБ и техния „егоизъм": достатъчно е само да бъде сравнен Христо Иванов с произволна извадка от ДПС и АБВ, за да се види къде трябва да бъде търсена арогантност или егоизъм.

Въпросните реформатори дори от базово чувство за себеуважение би трябвало да опровергаят заедно и решително тези песни и произвеждащите ги сирени. Затова България цяла сега гледа втренчено и вече укорително в тях и конфузното им мълчание.

Кризата стана неизбежна с гласуването на конституционните поправки. То направи пределно ясно, че ГЕРБ е във властта на много строга и къса каишка. Тя не му позволява по никакъв начин да накърни интересите на един кръг от личности, много от които са в ДПС или гравитират около него. Табу, например, е всяка реформа на прокуратурата или съдебната власт, която не е съгласувана със самите субекти, нуждаещи се от реформа.

В последния вариант на приетите поправки се стигна до конституционен абсурд, който ще тежи на страната за десетилетия напред. Прокуратурата бе превърната във формално и официално безконтролен орган, тъй като този, който би трябвало да й търси отговорност за системни провали, ще бъде избиран в мнозинството си от самата прокуратура. И от главния прокурор в частност, тъй като тя е централизирана и йерархична. Такъв модел светът не познава. В части от Европа прокуратурата отговаря направо пред министъра на правосъдието. В други страни, от които ние сме копирали през 1991 г., прокуратурата отговаря пред съдебен съвет, който обаче е сравнително автономен от главния прокурор (от тези, които съветът надзирава). Никъде няма пълна безконтролност, каквато беше създадена у нас.

Към този абсурд трябва да прибавим и провалите в парламентарното разследване на фалита на КТБ (в който нямаше и дума за очевидната роля на прокуратурата и други въвлечени лица), саботажа на антикорупционното законодателство, нежеланието за независимо и коректно разследване на скандалите Янева-Ченалова и т.н. Всичко това показва стеснения периметър на ГЕРБ по отношение на политики, водещи до преодоляване на захвата на държавата от неясни интереси.

Нещо повече, с цялостното си поведение дотук ГЕРБ бавно, но неотклонно продължава да реабилитира порочните практики на модела „КОЙ" - медийно-хранителната верига около определени партии и политици. Борисов и неговата команда се превърнаха (отново) в любимци на въпросните медии - роля, която явно и на двете страни допада. Ако бяха само тенис-турнирите и партитата, човек би казал, че става дума за лош вкус или липса на възпитание и култура. Но ходенето в предавания на журналисти с меко казано спорна репутация и повтарянето от висока трибуна на нелепите им тези и твърдения („пълзящи преврати", „заговори, платени отвън" и пр.) вече говори или за слабоумие, или за определени зависимости и стратегическо координиране. По странен начин се получи отново вече познатото ни от предишни години пълно съвпадение между позициите на ГЕРБ и най-продажната и жълта част от българската преса.

РБ опита да пробие периметъра, очертан от каишката на ГЕРБ, но във всяка една посока срещна зъбата съпротива. Опитът е безценен обаче, защото демонстрацията на този периметър прави ситуацията в страната пределно ясна - не като догадки, интуиции и предположения, а чрез факти. Да, може би има някаква „промяна", „катарзис" или „взети поуки" от страна на Борисов и ГЕРБ. Но уви, ако ги има, те са доста плитки и недостатъчни. Доказано от РБ!

Оттук нататък оставането на реформаторите в коалиция с гербери, въплътили се в цербери на едно прогнило статукво, е неоправдано. Време е за EXIT.

Разбити в детайл, причините за такъв ход са следните:

1) Гласувайки с ДПС и АБВ, ГЕРБ ясно показа, че няма да се съобразява с мнението на РБ дори по ключово важни за тях въпроси. ГЕРБ отказа минимална солидарност и си изми ръцете с това, че другите не искали да гласуват (АБВ и ДПС най-вече). Вместо да ги убеждава да го направят обаче, Борисов беше на мач. Явно защото този в парламента е бил вече свирен, и то от самия него;

2) Поради това оставайки, реформаторите всъщност няма да имат никакво значение за курса на политиката, а само ще легитимират Борисов, като замазват партньорството му с ДПС и разпънатите чадъри над съдебната система и виновните за срутването на КТБ;

3) В опозиция РБ ще може да остане верен на принципите и обещанията си, да поставя на дневен ред въпросите, които очевидно са табу за ГЕРБ, да демонстрира още по-ясно дължината на неговата каишка и ръцете, които я държат;

4) По въпроси на евроатлантическата интеграция, както и по други важни за страната проблеми, очевидно РБ не може да се държи безотговорно и ще трябва да гласува с мнозинството. Но и тук реформаторите ще имат възможност да наложат много по-изчистен десен, проевропейски профил в сравнение със зигзазите на партията на Борисов, които се дължат не на някакъв бурен интелектуален живот в нея, а на собствената му психологическа, биографична и политическа раздвоеност;

5) Вариант на Борисов 2 за управление само с ДПС и АБВ всъщност не е имало и няма. Известно време той може да крие колаборцията си с тези партии чрез правителство на малцинството, но това са прозрачни хватки, които никого няма да подлъжат. Като осъзнае съвсем, че е назначен за пазач на обран бостан, Борисов сам ще иска избори или ще търси ново сътрудничество с РБ;

6) Реформаторите показаха, че може да има практическа, реална алтернатива на статуквото. Всичките им министри сложиха на масата амбициозни планове за реформа. Стигна се дори до конституционна поправка - нещо, което малцина си представяха. Ясно е обаче, че ГЕРБ - с помощта на други, систематично орязваше, размиваше и саботираше важни елементи от тези планове. Време е хората да могат да се произнесат по тях - искат ли шикалкавене и трапезно съжителство с Местан, Първанов и кой ли още не в управлението? Това ще е истинският въпрос на следващата избирателна кампания, за която РБ - единствен - има ясна и атрактивна за мнозина политическа програма още отсега. Ако РБ не отстъпи от нейните принципи, народният вот ще го възнагради, какъвто и капацитет да развият станалите неизбежни медийни фекалки;

7) Аргументът, че определени реформи - като тази в здравеопазването например - трябва да бъдат изведени докрай, е несъстоятелен. Някои от тези реформи - като антикорупционната - бяха поначало орязани до стълбите на прокуратурата и резиденциите на политическите й патрони. В здравеопазването пък министър Москов вече е поставил основата и ако в парламента има съгласие и разум, тя може смислено да бъде продължена и без него. Ако пък няма (което е най-вероятно), то тя няма да бъде продължена и с него, въпреки бащинските чувства на Борисов;

8) Един останал в правителството РБ или части от формацията няма да имат никаква политическа тежест. Те ще са оставени на доизживяване. Или ще станат безмълвни слуги на едно безпринципно мнозинство, или ще бъдат отстрелвани един по един по медийно-прокурорска линия. А може и двете едновременно;

9) Ситуацията в съдебната система е вече на ръба на търпимостта. Самите съдии - които като гилдия станаха жертва на каишката на новия Цербер - едва ли ще оставят нещата без категоричен отговор. Прокурорският пашалък, който беше конституционно реализиран от безпринципност и некомпетентност, е обида за всеки почтен магистрат и юрист. Председателят на ВКС беше пределно ясен по този въпрос. Когато най-после сред магистратите се създава влиятелно ядро, мотивирано да не търпи безобразия, РБ да стои в едно обречено правителство и да поддаква на ДПС и екзекуторите на правовата държава е просто абсурд;

10) Смисълът на участието на РБ във властта беше, че в един момент той ще може да се оттегли, ако стане ясно, че ГЕРБ нямат потенциал или желание за смислени реформи. Този момент дойде и ако реформаторите не се оттеглят, значи просто са лъгали;

Най-важното - политиката все пак е място, в което се отстояват идеи за доброто на обществото като цяло. РБ беше избран заради идеите си за реформи, които той обеща и в крайна сметка представи. Когато точно тези идеи са орязани до неузнаваемост поради трапезни съображения на коалиционните партньори, РБ дължи лоялност основно към своите избиратели. Тези избиратели са сега отново по улиците и те няма да простят предателството на представителите си. Ако, обратно, РБ застане заедно зад симпатизантите си, те със сигурност ще се мотивират още повече, а и е много вероятно да се удвоят, защото на десния избирател са му писнали бай-тошовските изпълнения и кулинарният подход в политиката.

Рекапитулацията е ясна. Когато си тръгнал да правиш едно (съдът да е по-независим, а прокуратурата по-отговорна; да проведеш антикорупционна реформа, стигаща до върха), а резултатът е точно обратен, явно е, че е време да слезеш от каляската (каруцата), защото нея я теглят в обратната посока.

А и 12 часа вече удари и има голяма опасност тя да се превърне отново в тиква, атовете в магарета, а кочияшите - в плъхове.

Автор: Даниел Смилов

Източник: Портал Култура