/КРОСС/ Цените на земеделската продукция сега са по-ниски и не е ясно колко дълго ще останат такива заради световното свръхпроизводство. „Наблюдава се едно обезкървяване на агропазарите, което рано или късно ще рефлектира и върху цените на земеделската земя", смята Костадин Костадинов, арендатор в Добруджа в района на с. Крушари пред в. „24 часа". 

За нов инвестиционен балон по подобие на този на недвижимите имоти - този път воден от апетита за купуване на земеделски земи , предупреждават арендатори и експерти в сектора. Изчислена според данните на националната статистика за средна цена на земята 680 лв. за декар и средна рента 41 лв., доходността от инвестицията в земеделска земя вече е под 3%. В същото време заради символичните лихви по депозитите в банки хора със спестявания, но без познания за пазара - като лекари, стоматолози, адвокати, компютърни специалисти и др., ги инвестират в земеделски земи , като разчитат цената им да расте. „Балонът се надува и не знам кога ще гръмне", смята Костадинов. Известно е, че земята в Добричко е най-скъпата и там, според Костадинов, вече е ударен таванът. Единствено слабото предлагане на парцели засега задържа цените Хората, които купуват земя, без да имат ясна представа за земеделието и пазара, рискуват да загубят. „В района тази година наблюдаваме пъстри добиви - и добри, и лоши. Но дори и тези, които са закъсали, трябва да платят рента, каквато дават другите, въпреки че нямат възможност. Сметката е проста: разходите за производство на пшеница примерно са около 110 лева на декар, средните добиви в Добричко са около 500 кг на декар - по 30 ст. са 150 лева, остават 40 лева, които не стигат и рентата да се изплати...Те дори са принудени да теглят кредити за тази цел, които биха изплатили при добра агрогодина. Но какво ще се случи, ако тя пак е лоша? В крайна сметка рентата е продукт на печалбата. А когато няколко години поред са по-неблагоприятни, проблемите се натрупват и това неминуемо ще се отрази и на цените на земята. Тъй като в земеделието всичко е свързано и верижната реакция не закъснява", коментира той.

Земята се поразпредели и цените вероятно вече са достигнали тавана, коментира и Кирил Енев, арендатор в Батак, Караисен, Сломер и Горна Студена. Предлагане и реални сделки с ниви вече почти няма. А това, че се включват други хора, които нямат ясна визия за този пазар, спекулативно вдига цените, убеден е той. Енев добавя и друг фактор, който приземява високите очаквания за доходност от нивите - разпокъсаността. Малките парцели трудно се обработват, а на места остават и необработваеми. Затова от тях трудно може да се очаква печалба, а цените им остават ниски.

Друг проблем е напояването и липсата на изградени съоръжения. През 2013 г. годните съоръжения са върху едва 3,26 млн. дка, а използваемостта им е около 10%, което означава, че едва около 350 хил. дка се напояват. Т.е. при инвестиция в земеделска земя трябва да се сметнат и разходите за изграждането им.Според данни на посреднически агенции през миналата година 30% от сделките със земеделска земя в България са осъществени от физически лица, което ги поставя като в сектора след фондовете и арендаторите.

За инвеститорите са особено важни нивата на възвръщаемост, обясняват инвестиционни посредници. Като отдава земята под наем или аренда на фермери, един инвеститор очаква сигурен паричен приход около 5-7% годишно. А както вече стана ясно, у нас доходността е доста под тези очаквания. Инвестицията в земя става нерентабилна, ако не се връща за 8-10 години. Така че, ако доходността е под 3 %, ще му трябват 20 - 25 г. да си изплати вложеното. Важна е не само доходността, но и оценката на риска, напомнят инвестиционни посредници. Според инвеститорски анализи секторът в България все още е високорисков и при лоша реколта ситуацията се влошава допълнително. Неслучайно в последните две години няма нов голям инвеститор в пазара на земя у нас. България е страната с най-раздробената земеделска земя в Европа. Средният размер на една нива у нас е между 3 и 5 декара. Общо обработваемата земя у нас е 38 млн. декара. Тя е разделена на 25 милиона парчета с 3,5 млн. души собственици. Липсва хидромелиорация и достъп до нея; няма закон за комасация ; липсва последователна политика в тази посока; липсва модернизация и няма обучени специалисти.В същото време земеделието изисква сериозни инвестиции, но не гарантира добри приходи заради сериозната му зависимост от световните пазари и климата. Цената на пшеницата в последните години падна заради много запаси по света, а субсидиите на зърно -производителите бяха намалени. „С 10-12% по-евтина е пшеницата от миналогодишната, обяви неотдавна представителят на Контролния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Равносметката за реколтата и цените на прибраните през този сезон зърно и маслодайни не е много обнадеждаваща за фермерите. Съчетанието на в някои региони на страната. Поскъпват консумативите на входа на производството. Себестойността на продукцията расте, което неминуемо рефлектира върху доходите, коментира той. В близките години е възможен и спад в цените на земята, особено ако се запази започналата тенденция на свръхпроизводство на зърнени култури в световен мащаб, което да държи ниски изкупните цени на продукцията, прогнозират икономисти.

Според Николай Вълканов, управител на „ИнтелиАгро" земята също изисква своите грижи и невинаги очакванията за възвръщаемост се оправдават. „В момента в много райони на страната, най-вече в Североизточна и Северна Централна България, но и не само, земеделската земя е силно надценена и с прекалено дълъг период на възвръщаемост. Отделно от това рентите също достигат тавана на разумното и с оглед на това, че субсидиите на площ няма да растат повече оттук нататък, а получаването им ще бъде обвързано с все повече изисквания, едно охлаждане на пазара според нас е неминуемо.", посочва експертът. „Нашите наблюдения са, че широка палитра от хора - такива, останали без работа за по-дълго време, но с няколко декара наследствена земя; банкери; ИТ специалисти; заети в аутсорсинга на услуги; инвеститори, все по-често търсят начини да развият алтернатива на настоящите си доходи в селското стопанство. Дали това ще им се отплати в дългосрочен план, е съвсем друга тема.", смята Вълканов.