/КРОСС/ Голямата цел на Европейския съюз е да разнообрази газовите доставки за европейските страни, като увеличи количествата от източници, различни от Русия - това не се казва открито, но всъщност е истинското послание, каза директорът на Енергийния институт за Югоизточна Европа Костис Стамболис в интервю за „Хоризонт".

Спорно е обаче дали това може да стане в действителност - няма как да се случи за една, две или три години, защото се изисква различно планиране и много интерконектори. Необходимо е другите доставчици да са способни да осигурят необходимите количества, които сега идват от Русия, посочи той.

Втечненият газ обаче също изисква съответната инфраструктура, поясни Стамболис и допълни, че към текущия момент тази липса засяга най-вече Югоизточна Европа.

По повод обявеното на премиера Бойко Борисов договаряне за създаването на газоразпределителен център на българска територия, директорът подчерта, че е от значение за какъв тип газов хъб става въпрос: „Ако говорим за физически количества, то отговорът е категорично не, защото няма достатъчни количества газ, които да минават през България и които да оправдаят създаването на такъв хъб. Ако говорим за виртуален хъб, където да бъдат търгувани обеми газ чрез финансови инструменти, то това е възможно. В момента Турция напредва много добре в тази посока. Турците приеха съответното законодателство. Ще имат необходимите количества към 2020-2021 г. по линия на Трансанадолския газопровод и още втечнен газ. Така ще могат да създадат виртуален газоразпределителен център, свързан с истанбулската стокова борса. Моят институт направи много подробно проучване по въпроса в Турция, България и Гърция, като достигнахме до извода, че на този етап може да има само два центъра за търговия с газ - един в Турция и един в Гърция. Освен ако не говорим за много малък хъб, който да разпределя количествата, които достигат до страната, за да пренасяте газ от едно място до друго, се нуждаете от интерконектори, каквито в момента няма. Няма газова връзка между Сърбия и България, строителството на тази между Гърция и България ще започне през 2016 г., а и има нужда от още един интерконектор - между Турция и България. Необходимата инфраструктура не е налице и няма да е налице през следващите три до пет години".

Стамболис коментира и руския отговор на идеята за разнообразяване на газовите доставки в Евросъюза, като поясни, че Русия полага големи усилия да построи „Северен поток" 2, с което да увеличи капацитета си за пренос на газ към Европа: „Руснаците не са се отказали напълно и от „Турски поток", но сега двустранните отношения между Русия и Турция са на нулево равнище, макар че Русия продължава да снабдява Турция с газ и петрол. Има надежда, че постепенно ситуацията ще се подобри, освен ако не се случи още нещо драматично, но Русия има и други варианти и те няма лесно да се откажат от намерението си да построят алтернативни трасета, заобикалящи Украйна. Това е стратегическа цел - те не искат друг да контролира пътищата, по които доставят газ до клиентите си".

Относно шансовете за намеса на Иран на европейския газов пазар, Стамболис обясни, че страната е номер едно по залежи на газ в целия свят, а едва на втора позиция е и самата Русия: „Иран произвежда в момента около 180 млрд. куб. м газ годишно, които са предназначени за вътрешния пазар, като страната изнася и ограничени количества за Турция, Армения и Ирак. Плановете са до 2020 г. да може да изнася към 50 млрд. куб. м и да увеличи продукцията до 220-230 млрд. куб. м, така че износът не е приоритет за Иран. Макар и иранците да имат големи газови залежи, не мисля, че в средносрочна перспектива възнамеряват да ги изнасят за Европа".