/КРОСС/ - Проф. Пантев, как ще коментирате възникналата в края на годината политическа криза в управляващата коалиция?
- Всяка коалиция, особено у нас, винаги е подложена на риск от вътрешни корозии и противоречия, които поставят съществуването й пред изпитания. В нашата история нямаме много добър пример за управление на коалиционни правителства. Но и това не е единствено българско явление. Тогава, когато се получават различни резултати при изборни кампании, неизбежно трябва да се стиковат формации, които преди това даже са враждували една с друга. Което би било много добре, ако не се прояви вече като рецидив в самото управление на страната. Тази управляваща коалиция отразяваше едни изборни резултати. Но като всяко хетерогенно образувание не можеше да не бъде обект на вътрешни спорове, амбиции, разочарования. Коалициите спасяват страната само в състояние на война. А в криза обикновено не работят.

- Правят ли се наистина реформи в съдебната система, в здравеопазването и други сфери, или всичко е само имитация?
- Реформата е най-имитационното понятие, състояние и процес в нашия политически живот. Да се наречеш реформатор, демократ или патриот като название, като личност и като декларация още не означава, че си такъв. Не е ли малко тъжно и комично едновременно, че говорим за реформи вече повече от 25 години и в крайна сметка, като продукт и резултат, всичко продължава да предстои. Що се отнася до най-благородните дейности в човешкия живот - здравеопазване, наука, изкуство, култура - те са толкова комерсиализирани, че би трябвало да гледаме с тъга към онези времена, при които може би качеството беше по-ниско, но не се правеха такива умопомрачителни комбинации и кухи структури за нещо, което би трябвало да бъде най-важно за живота на нацията.

- Правилно ли правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка заради един текст и правилно ли д-р Петър Москов остана в правителството, въпреки че партията му излезе в опозиция? Той държавник ли е, или обяснението е само в "кокала"?
- Въпреки че ме наричате политик, защото съм бил три пъти депутат, никога не съм участвал в политически комбинации, още повече в министерски назначения. Все пак не мога да си представя, че само заради някакви битови облаги един министър остава на поста си. Защото министерстването не е най-доходоносната професия, занимание и позиция у нас. Какво прави Москов не знам, не го познавам лично, не мога да бъда гадател. Едно е ясно, че всеки идва с грандиозни амбиции и с проекти за взривно, в добрия смисъл на думата, подобрение, но се оказва, че не върви, не става. И тогава се заговаря за оставки, за лоялност към партия, или към собствената ти кариера. Това е основното - дали има лоялност към партия или има предпочитание към собствена кариера да влезеш в историята, да ти поставят портрета в министерството като министър, независимо дали си бил добър или лош.

- Учим ли се от историята? Можем ли да посочим аналог в нашата история на сегашната ситуация в държавата и в политиката?
- От историята се учим най-вече от нашите поражения, не от победите. Историята е преди всичко предупреждение това да не се повтори отново. Да не тръгне отново накриво, както често пъти е тръгвало накриво в нашата история. Така че сегашната ситуация е възпроизвеждана много пъти в нашата история. Първо по времето на т. нар. българско безкняжие, когато нашият пръв княз Александър Батенберг е изгонен, а никой не смее да се кандидатира за български владетел. Тогава съществува една шат неистова омраза, която е съпроводена даже с кървави стълкновения. А в днешно време липсва дори мъжество да се противопоставиш категорично, не с шушумишки задкулисни, комбинативни споразумения и договаряния.
След поражението ни в Първата световна война също има подобно нещо -всички се обвиняват едни други за нашите национални нещастия. Употребява се понятието „престъпно безумие" и се стига до съд. Например министър-председателят ген. Рачо Петров отива в затвора, но не за политически грешки, а за стопански прегрешения. Така че днес не е кой знае колко страшно. Страшното е, че става толкова късно, след толкова много провали в нашата национална история.

- Казвате, че това, което се случва днес, не е страшно, но става късно, така ли?
- Точно така. Това трябваше да се изживее първите 4-5 години на прехода. И тогава имаше патриоти, реформатори, антикомунисти, демократи. Докога ще търпим всичко това с тази банална риторика, че трябва така да стане, иначе да стане, но никой не казва каква лична отговорност носи за съвременното ни състояние. Как един не каза: "Аз причиних тази беда от невежество, от простотия, от интерес". Всеки гледа на другите през понятието „те", а не „ние", и още по-малко „аз".

- Изчезва ли БСП? Отива ли в историята, както някои предвещават, след серията изборни загуби?
- Аз съм малко скептичен по темата рухването на БСП, макар че вътрешната й корозия - личностна, но не идейна, е очевидна. Но все пак нека не забравяме, че дори и след загуба на изборите БСП си остава втора, а не пета сила. Виждаме хора със самочувствие, които са на пета позиция след стотици комбинации само и само да влязат в парламента. А БСП е втора сила. Втора сила не е руина. От друга страна, БСП губи, и то стремително, не защото е лява, а защото не е достатъчно лява. Тя не може да обедини бедните хора у нас, които виждат, че поне част от нейния елит няма нищо общо ако не с бедността, то със страданията на онези, които не могат да бъдат собственици, фирмаджии и други видове бизнесмени.

- Ще успее ли вотът на недоверие, който БСП се закани да иска на правителството след Нова година заради здравеопазване, социална политика и т. н.?
- Вот на недоверие се иска невинаги за да се срути правителството, а за да се изтъкнат аргументи "за" или "против" дадена политика, събития, решения, декларации и пр. Вотът вероятно няма да успее, но дискусиите около тези вотове, доколкото и аз съм участвал три мандата в тях, са една своеобразна трибуна по най-наболелите въпроси и по най-спорните теми.

- Имаме ли автентична десница в България? За такава претендират реформаторите, особено ДСБ, та дори и ГЕРБ.
- Нямаме автентична десница, защото половината от хората в нея са не само бивши членове, но и активисти на БКП. Десница може да има само ако баща ви или дядо ви е бил поне барон. Какво значи десница?
У нас десница значи запазване на статуквото. Говори се дори за „лимузинена" левица и „народна" десница, което до голяма степен обезличава самото понятие ляво и дясно. Виждате, че има милионери вляво, има милионери и вдясно. В това отношение драмата, не само на България, но и на света, е, че политиката днес няма идейни основания, няма философски фундамент. Това номадство да смениш пет партии и пак
да твърдиш, че работиш в името на България, е само обяснение. Не съм видял поне досега някой да напусне партия по идейни, идеологически причини, а не по лични като неудовлетвореност за пост, за влияние, т.е. че не е станал такъв, какъвто е очаквал да го направят, и смята, че заслужава това.

- Може ли една партия да бъде едновременно и в опозиция, и да има свои представители във властта?
- Не, защото и един такъв представител да има, това вече е отношение към управлението и не може да бъдеш опозиция. Мъжкото поведение е -или подкрепяш изцяло, или се изтегляш, та дори и с един министър.

- Имаме ли политици, респективно държавници в момента, или всички са партийци, келепирджии? Защо експертите, интелигентните бягат от политиката, а остават невежите, алчните?
- Названието „политик" стана грозна дума. Идеята, че интелектът е основание за политика, се приема малко условно. Понякога интелектът е пречка в политиката, доколкото интелектуалецът изпитва хамлетовски съмнения дали това, което прави колективно, като една колективна единица, е правилно. И това пак е световно явление. Тройкаджиите от Харвард и Оксфорд отиват в политиката, а отличниците отиват в бизнеса или в
науката. Това се отразява и у нас под лупата на нашите традиции от сорта на - партията обедня, трябва да дойде на власт.

- Има ли си олигархията държава, както каза преди дни един върховен съдия?
- Това е тайнство. Ние, обикновените хора, нищо не разбираме кой е този, който задкулисно дърпа конците на куклите, кой организира протести - искрени или манипулирани. Това тайнство ще съществува, докато не само политиците, но и бизнесът не станат прозрачни като личен живот, имотно състояние, имущество и пр. Това трябва да се знае.

- Ще правим ли избори 2 в 1 догодина?
- И да направим, едва ли резултатът ще бъде кой знае колко по-различен. Не виждам никакви силни корекции в настроението, в поведението на отделните политически формации, както и в реакцията на хората. В крайна сметка за сегашното ни състояние не са виновни само тези, които пращаме в парламента и след това започваме да ги ругаем. Виновен е и избирателят, който иска тази вечер да си легне в една епоха и на сутринта, понеже е гласувал за някого, да се събуди в друга. Тези календарни граници са условни. Нова година е нова година като календар. Но не е като нова епоха или ново време.

Елизабет Дафинова
„Банкер"