/КРОСС/ Днес, 18 декември, е Международен ден на мигранта. На тази дата през 1990 г. ООН приема Международната Конвенция за защита на правата на работниците-мигранти и на членовете на техните семейства. 

Над 214 милиона са мигрантите в световен мащаб. Голяма част от мигрантите са бежанци, принудени да напуснат по най-драматичен начин родните си места поради военни конфликти, политическо насилие или природни бедствия.

Настъпва опасна нова ера на разселване по света. Почти 60 милиона души са прогонени от домовете си. Броя на бежанците стремително нараства и ще продължи. Тревожното е, че над половината от тях по света са деца.

Потърсилите лица закрила в Европейския съюз достигнаха 1 милион и едва 30% от тях са получили статут на бежанци. Тревожен е факта, че за 70% от потърсилите закрила лица в Европа липсва информация какво се случва с тях. Къде са те? Кой охранява въобще правата им - човешки, трудови, социални? 

КНСБ оценява като опасна създалата се ситуация, която засяга и България. Конфедерацията, счита че:

1. Няма координация и синергия на европейските институции и агенции, които имат отношение към бежанците и имигрантите. Отлагането на предложения за изграждане на единна система за прием и интеграция на мигрантите в ЕС не конструктивно и е опасно в настоящата ситуация. КНСБ настоява за бързи и координирани действия от страна на институциите на ЕС за осигуряване на систематично и пълно идентифициране и регистрация на имигрантите. Да се вземат мерки за преодоляване на отказите за тяхната регистрация и се овладеят нелегалните потоци.

2. Липсва единна, адекватна политика за имигранти и бежанците до този момент. Налице са пожелателни фрази и декларации в политическото и социално пространства, към държавите членки. Решенията се затрудняват от регламента, изискващ консенсус. Все още липсва Общ списък на ЕС на сигурните страни на произход и всяка държава членка сама определя, гражданите на коя държава имат основание да получат статут бежанец. КНСБ настоява за изграждането и прилагането на обща и ефективна политика на ЕС за бежанската криза.

3. Ограничаване на бежанската вълна от страните в конфликт изисква конкретни действия и ресурси - финансови, материални, интелектуални и човешки. Демократичното и икономическо развитие са средството за премахване на причините на бежанската криза от тях. КНСБ настоява за по-ефективно сътрудничество между Европейския съюз и държавите по произход на бежанците.

4. Интеграцията на имигрантите и бежанците е сложен и двустранен процес. Необходима е воля и желания от бежанците и имигрантите. Трябва съвсем открито да се признае, че част от тях поради различни причини няма да бъдат успешно интегрирани, а частично. КНСБ счита, че системата за прием на имигранти и бежанци трябва да бъде подготвена поведенчески за такива случаи.

5. Естествената интеграция на бежанците чрез заетост практически е силно ограничена поради ниската степен на образование и професионална квалификация сред преобладаващата част от бежанците. (едва 17% от тях са завършили средно образование, 1% - полувисше, а 2 % - висше). Езиковата бариера е основна пречка за тяхната трудова реализация и е предпоставка за нарушаване на техните права и експлоатация им.

6. Конфедерацията категорично се противопоставя на исканията на британския премиер Дейвид Камерън за засилване на британския суверенитет, включително за движението на работната сила и достъпа на граждани на ЕС до британската социална система. На практика това ще елиминира принципа и правото на свободно движение на гражданите на ЕС. С това ограничаване ще бъдат засегнати най-вече българските и румънските граждани, които работят и се осигуряват във Великобритания. Това е пряка дискриминация спрямо граждани на ЕС.

7. Лицата потърсили закрила в България драстично нарастват през последната година. Те вече са вече 20 хиляди. България е хуманна държава. В националното ни законодателство се съдържат необходимите правни гаранции за спазването на човешките права на всички работници имигранти. Сред имигрантите е възможно да има и сигурно ще има внедрени терористи, представящи се за бежанци. В тази връзка Конфедерацията настоява да се укрепва международното сътрудничество с всички заинтересовани страни за снижаване или пълно отстраняване на този риск. Изборът между два полюса - сигурност или хуманност не търпи колебание. Необходим е баланс между тях. Проявата на хуманизъм трябва да бъде съчетана с реална политика за сигурност.

Светът е изправен пред огромен, все по-задълбочаващ се миграционен и бежански проблем. Днес сме раздвоени между хуманността, милосърдието към бежанците и безпокойството, страхът от тероризма.

Хуманност активна, но отговорна и бдяща за сигурността на нашите деца, за сигурността на самите имигранти. Това е трудният за изпълнение отговор - решение на огромния по своята сложност и обхват бежански и миграционен проблем.