/КРОСС/ Предварително споразумение за нормализиране на отношенията, сключено между Турция и Израел, може да доведе до появата на източник на природен газ, алтернативен на идващия от Русия, с която Анкара е в остра криза. Според близкия до управляващите вестник „Сабах" окончателната сделка може да бъде подписана до края на годината и веднага след това в двете столици да се върнат посланиците.

Късно в четвъртък израелски източници съобщиха на местен телевизионен канал, че тайни срещи в Швейцария са довели до предварителна сделка. Турски представители казаха за Reuters, че скоростта на разговорите е такава, че окончателно споразумение може да бъде сключено съвсем скоро.

Двете страни почти скъсаха дипломатически отношения и замразиха значителна част от сътрудничеството си след инцидента от 2010 г., когато израелски командоси щурмуваха турски ферибот, поел към намиращата се под блокада Ивица Газа. В сблъсъка на Mavi Marmara загинаха 10 турски граждани.

След кризата с Москва, предизвикана от свалянето на руски боен самолет на границата със Сирия в края на ноември, Анкара спешно търси алтернативни източници на енергия. „Газпром" доставя през Балканите и по морския „Северен поток" над 60% от природния газ, нужен на турските потребители. Други около 20% идват от Иран. И двете страни са в обтегнати отношения с Турция заради войната в Сирия.

Затова турските власти са заложили на проекта TANAP и спешно търсят алтернативи, като доставки от Туркменистан и големите газови находища в Източното Средиземноморие. Разработването на находището „Левиатан", съдържащо 622 млрд. куб. м газ, ще изисква около 6 млрд. долара инвестиция и добивът може да започне през 2018-2020 година.

Допълнителни около 2 млрд. долара ще струва подводният, дълъг 500 км газопровод до турския бряг, но турската страна вече е изразила готовност да го финансира. Турската борса веднага реагира ентусиазирано в подкрепа на една от местните фирми, преговарящи с Израел. Акциите на Zorlu Energy поскъпнаха в петък със 17,46%. За доставки, цена на газа от „Левиатан", трасето на газопровода, партньорската структура и условията за продажба на суровината преговаря и консорциум на турските Turcas и Enerjisa. „Там има потенциал за около 30 млрд. куб. м (годишно), от които Турция да купува 8-10 млрд. куб. м", казва източник на Reuters от енергийния сектор.

Газопроводът ще трябва да мине през икономическата зона на Кипър в Средиземно море, но и по кипърския въпрос Анкара през последните седмици демонстрира раздвижване и подобрени шансове за сделка на разделения от 40 години остров. Подобен стратегически проект най-вероятно ще получи защита от НАТО и може би частично финансиране от ЕС, тъй като и Кипър има много силна нужда от нов източник на енергия. САЩ, където е известно руското влияние в Атина и Никозия, също следят отблизо кипърските преговори и израелско-турските отношения и лично Барак Обама успя преди две години да накара лидерите в Тел Авив и Анкара за пръв път да си говорят директно.

Новината за дипломатическия пробив между Турция и Израел дойде часове след като премиерът Бенямин Нетаняху задейства процедура, разрешаваща разработването на „Левиатан". Израелският дебат, предхождащ това решение, бе свързан основно с националната сигурност - дали газът да бъде предложен на Египет и Йордания (Египет е част и от тристранна комисия с Гърция и Кипър), двата основни арабски гаранта на мира в района, или на Турция, която е далеч по-перспективна икономика и по-сигурен потребител.

Условието на Турция за нормализиране на отношенията, поставено, докато президентът Реджеп Тайип Ердоган бе премиер на страната, съдържа три елемента. Първият е Израел да се извини (което Нетаняху вече направи през 2013 г.,) да изплати обезщетения (предварителното споразумение предвижда превеждане на 20 млн. долара в специален фонд за пострадали и роднини на жертвите, твърдят израелски медии) и отмяна на морската блокада на Газа. Последното няма да бъде допуснато от Израел, защото би увеличило заплахата за ракетен обстрел от територията на Газа, но има шанс за компромис - допускане на повече стоки през израелски пристанища и сухопътната граница с ивицата. Турция от своя страна ще ограничи дейността на „Хамас" на своя територия и ще оттегли обвиненията срещу израелските войници, участвали в акцията срещу Mavi Marmara.

Като част от сближаването между Турция и Израел се възприема срещата в събота между президента Реджеп Тайип Ердоган и Халед Мешал - лидерът на палестинската екстремистка групировка „Хамас", контролираща вече близо десетилетие Ивицата Газа.

Срещата в Истанбул бе потвърдена от източници от президентството, които е определиха като „частна", а малко по-късно бе разпространена и снимка на двамата лидери. Мешал, който живее в луксозен хотел в Катар, "информира Ердоган за последните събития в района", казват източници на Reuters, но не дават повече подробности. Но израелски представители твърдят, че едно от условията на Тел Авив в предварителната сделка е да пусне на турска територия Салех ал Арури - член на ръководството на „Хамас", живеещ от години в страната.