/КРОСС/ На днешната дата през далечната 1401 година е роден Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди, известен като Мазачо. 

Италианският художник от Ранния Ренесанс умира много млад - едва на 27 години, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XVI в.- Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиера де ла Франческа. 75 години след неговата смърт, представителите на Зрелия Ренесанс - Леонардо, Микеланджело и Рафаело - отново се обръщат към него.

През 1422 година Мазачо отива във Флоренция, където се записва в корпорацията на лекарите и аптекарите. Той влиза в кръга на Мазолино да Паникале и флорентинските художници. Не се знае със точност дали Мазолино (който е много по-възрастен от него) е бил негов учител или младежът е бил по-независим в овладяването на живописното изкуство. Със сигурност Мазачо се възприема като продължител на делото на Джото чрез силата на изразените в композициите му чувства, чрез излъчваното от тях спокойствие, чрез категоричното открояване на обемите.

В трактата си за живописта Леонардо да Винчи справедливо отбелязва новаторския талант на Мазачо: "След Джото изкуството изживява в продължение на повече от век период на упадък, защото художниците започнали да подражават творенията на Джото. После идва флорентинецът Томазо (Мазачо), който доказва чрез съвършенството на живописните си творби, че всички онези, които не приемат за образец природата, тази възпитателка на всички майстори, напразно се мъчат да създадат изкуство".

Мазачо полага много труд върху постигането на перспективата и върху изграждането на природоподобността в изкуството на Ренесанса. Той е едни от откривателите на преспективата и като такъв е първият художник на Ренесанса. Откривателският му ум отваря път за нови търсения. Той създава благоприятни условия за изявата на таланта на Брунелески и Донатеело.

Най-известните му творби са създадени в сътрудничество с Мазолино да Паникале. По време на престоя си във Флоренция създава "Света Ана" /ок. 1424-1425, галерия Уфици/, но го прославят най-вече фреските в капела /параклис/ Бранкачи на флорентинската църква Санта Мария дел Кармине, спасени малко преди разрушаването на параклиса през XVII век. Те разкриват цялата сила на зараждащия се хуманизъм: психологическото правдоподобие на лицата и позите, вписването на персонажите в декора, който не е "имитация". В поредицата фрески се открояват Сцени от живота на Свети Петър ( Заплащането на данъка, Свети Петър кръщаващ новопосветените и Подялбата на благата в общността) и Епизодите проследяващи извършването на Първородния грях, сред които най-известен е Изгонването на Адам и Ева от Рая.

На Мазачо се приписват "Светата Троица" във флорентинската църква Санта Мария Новела, както и полиптиха за Санта Мария дел Кармине в Пиза, създаден към 1426 година, чиито части днес се излагат в различни галерии / Лондон, Берлин, Неапол, Пиза и Виена/. В тях той прилага два принципа: перспективата и скулптиращия ефект на падащата косо светлина, която придава релеф на телата.

Отново в сътрудничество с Мазолино Мазачо създава полиптиха "Мадоната сред снега" в римката църква Санта Мария Маджоре и фреските за параклиса на кардинал Бранда Кастилионе.

Мазачо умира в Рим на 27 години.