Да будемо люди
Секция: Анализи
22 Декември 2015 12:28
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Да будемо люди

/КРОСС/ В Символа на вярата изповядваме, че Иисус Христос е „Бог истинен от Бог истинен" и че е „единосъщен с Отца". Но по-нататък изповядваме, че Той „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата... и стана човек". Парадоксалното е това, че повечето хора нямат проблем да възприемат Бога като всемогъщ Творец, но имат истински проблем да Го възприемат като човек. Почти няма хора, които да не приемат, че светът е създаден от Творец. Нелепите теории, че вселената се е самосътворила ни бяха втълпявани през годините на най-злостния комунистически атеизъм. Днес всички разумни хора, както и сериозната наука, приемат под някаква форма съществуването на Творец. Но не и че Творецът стана човек.

Празнуваме Рождество Христово, но го наричаме Коледа, за да не се смущава съзнанието ни. Коледа е официален празник и неработен ден. Празнуваме го с елхи и светлини, с подаръци и отрупани трапези. Новогодишните фойерверки все повече стават и коледни. Коледните базари и коледната атмосфера започват месец преди празника. Идва празникът. На другия ден е празник за фармацевтичните фирми, производителки на таблетки против подут корем.

Коледа, разбира се, е и празник на добротата. След като цяла година сме били лоши, на Коледа трябва да бъдем по-добри. Коледа е и празник на чудесата, защото чудесата не могат да се случват в обикновени делнични дни, а чакат да дойде Коледа. На Коледа трябва да бъдем и по-щедри, и по-милостиви. С това общо взето се изчерпва българската Коледа.

В Евангелието има смущаващи думи: „Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха" (Иоан 1:11). Повечето хора не са чели Евангелието и нямат представа за Кого се отнасят тези думи. А малцината, които са го чели, казват, че думите се отнасят за евреите - те не са приели Христос. А ние сме Го приели.

Но какво означава да приемеш Христос? Ние честваме с такава пищност рождения Му ден, но замисляме ли се кой е Той? Или оставаме съвсем безразлични както свиканите при Ирод книжници и първосвещеници, когато при него след дълго пътуване пристигнали влъхвите от Изток. Те казали на жестокия цар, че са доведени тук от звезда, която са следвали, защото според всички древни знамения и пророчества се е родил Спасител на света. И Ирод лукаво започнал да ги разпитва - каква звезда, какви знамения, какви пророчества, какъв спасител. А юдейските книжници и първосвещеници хладнокръвно отговорили, че според древните книги Той трябва да се роди във Витлеем. И Влъхвите тръгнали към Витлеем. Влъхвите тръгнали, а първосвещениците и книжниците не. Те останали в Иерусалим, при Ирод. Как още със самата си поява на тази земя Спасителят предизвиква - как да го кажа - неприязън, неприемане, затваряне на сърцето. Как сърцата на тримата чуждоземни мъдреци са се отворили за чудните знамения, макар и на много седмици път от Витлеем, а как сърцата на книжниците се изпълват с подозрение и неприязън, макар и да са били на половин ден път от Витлеем.

Думите „Своите Го не приеха" се отнасят за всички, които не приемат Иисус Христос в сърцето си. „Свои" за него са всички хора, защото Той „стана човек" за всички човеци, без разлика на епоха, вероизповедание, етнос, раса, език, пол и възраст - за всички човеци и за цялото творение. И тези, които не Го приемат, не са само евреите. Напротив, те дадоха на човечеството апостолите, които благовестиха на целия свят Неговото учение. После апостолското дело беше прието от други - и така през вековете до днес. Но „своите" продължават да се отнасят както тогава и да не Го приемат в сърцата си.

Необяснимо е защо хората не Го приемат. Защо дълбоко в сърцето си имат вкоренена съпротива да се подчинят на милостивата Му власт. Недоволстват от своите властници, недоволстват от законите, бунтуват се, свалят едни и избират други, същите като тях - нечестни, алчни, жестоки, безчовечни.

Христос е благ, милостив, справедлив, човечен, иска да научи всички ни да бъдем такива, призовава ни, без да ни налага, само ни приканва - „дойдете при Мен". Но не отиваме. Учението на Му не е утопия. То е реално и приложимо. То е присъщо на човека. В много случаи дори жестоките хора постъпват милостиво. Учението на Христос не е отвлечено, не е теория, не е система, не е доктрина. Не е учение за избрани и посветени. Въпреки това две хилядолетия нещо кара хората да не живеят в съгласие с него и да го отхвърлят.

Един от ранните църковни отци, св. Атанасий Велики, вижда във въплъщението на Логоса замисъл за обожението на човека, като изрича великата аксиома: „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог". Но Братя Стругацки казват: „Трудно е да бъдеш бог". Добре, тогава нека да кажем така - Бог стана човек, за да ни научи да обичаме човека. За да ни направи човеци. Да бъдем хора, да бъдем човеци, да будемо људи - това са думите, които най-често е повтарял светият патриарх Павле. Това са думите, които трябва да си припомним в деня, когато Бог стана човек - да бъдем човеци. След това нека да запалим светлините на коледната елха и да седнем на коледната трапеза. Защото днес нямаме бъдник в огнището си. Нямаме и огнище. Но можем да бъдем човеци.

Теодора Димова, Портал Култура