/КРОСС/Възлюбени в Господа, братя и сестри,
Това, че свети Йосиф бил предупреден насъне от Ангел за надвисналата опасност над Богомладенеца, съвсем не означава, че трябва да вярваме в сънища. Това съновидение е необикновено, чудно и е било дадено на свят и праведен човек, а ние сме хора грешни, които сънуват скверни сънища, или поне сънища без никакво значение. Освен това съновиденията на Йосиф и мъдреците имат значение за целия човешки род и касаят важни събития от домостроителството на спасението ни. Нашите сънища са нищожни: червив плод и отражение на греховните ни деяния, чувства и мисли от предишния ден. Премъдрият Иисус, син Сирахов, има такова изказване за сънищата: „Празни и лъжливи надежди има у безразсъден човек и сънни бълнувания окриляват глупци. Какъвто е оня, който прегръща сянка или тича подир вятъра, такъв е и тоя, който вярва в сънища! Гадание, белези и сънища са суета и сърцето се пълни с мечти като у родилка... Сънищата са вкарали мнозина в заблуда и които са се надявали на тях, паднали са" (Сир. 34:1-2, 5, 7). Не трябва да вярваме и на видения, освен на тези, за които четем в Свещеното Писание и житията на светиите. Ние не можем да се мерим със светците, затова, когато чуем за разни съвременни ясновидци или че на еди-коя си се явило това или предсказало онова, не трябва да вярваме. Напоследък на религиозния книжен пазар се нароиха - като червеи на бунище - много книги за разни нови старци и старици с описани десетки и стотици „видения", сякаш това е най-същественото в духовния живот. И знаете ли какво се получава? Много от техните читатели след това сами започват да се упражняват във „видения". Но какво виждат? Виждат демони, грубо имитиращи образите на Христа, Богородица, ангели и светии. Още свети апостол Павел е предупреждавал за тази гибелна опасност, пишейки на коринтяни: „И не е за чудене, защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), но ако дори ние или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (Гал. 1:8). Свети Варсануфий казва: „Божествените явявания се случват само на светци. Грешниците не трябва да вярват на такива явявания, знаейки своето недостойнство. „Осквернената душа - говори свети Исаак Сирин - не влиза в чистото царство и не се съчетава със светите духове." Колко пагубно е да се вярва на сънища и видения свидетелства следният случай, предаден от свети Исаак Сирин: „Някой си Асинас, родом от град Едеса, съчинител на много духовни песни, които се пеят и досега, водел висок (на пръв поглед) живот. Той безразсъдно си наложил много трудни подвизи с тайната мисъл да придобие известност. И бил прелъстен от дявола: дяволът го извел от килията, поставил го на върха на планината, наречена Сторий, и предварително получавайки неговото съгласие, му показал образа на колесница и коне, при което казал: „Бог ме прати да те взема в Рая, както Илия." Асинас се поддал на прелъстяването и се качил на колесницата. Тогава паднал от голяма височина на земята и загина от смърт, достойна за плач и в същото време за смях." От този пример се вижда, че причина за духовното прелъстяване са гордостта и тщеславието. Свети Йоан Лествичник пише: „Когато бесът на гордостта се утвърди в своите служители, тогава, явявайки се като светъл ангел или наяве, им предава откровения на тайни или благодатни уж дарби, та като се прелъстят тия окаяници, съвършено да загубят ума си." От язвата на духовната прелест страдат сектантите, които издигат себе си над светите отци и Църквата. Духовно прелъстени са и всички магьосници и врачки, които мислят, че Бог действа в тях, а всъщност това е дяволът. Но от духовна прелест могат да се разболеят и православните, когато започнат да вярват на сънища, гадания и хороскопи; когато дръзнат да оспорват светите отци и формулираните от тях Божествени догмати, църковни правила и канони. Духовно прелъстени са също ония, които хвалят и нашето Православно учение, и разни чужди инославни вери и обичаи, например на римокатолиците и протестантите. Кои още са в прелест? Които се заемат с несвойствени за техния пол, звание или служение работи и неща. Например жени да проповядват в църква, старици да наставляват свещеника „какво трябва и какво не трябва"; „ревнители", определящи кой ще се спаси и кой ще погине, и много др.
Братя и сестри,
Да виждаме греховете си - ето това е единственото благодатно видение, което Църквата ни позволява и дори препоръчва. Тогава и дяволът ще отстъпи от нас и няма да ни изкушава с никакви сънища и видения. Който усвои това духовно изкуство - да вижда греховете си, той е близо до смирението, а срещу смирението дяволът не може да противостои! Нека Богомладенецът Христос ни благослови да Го виждаме със сълзите на сърцето си, с покайните сълзи на вътрешния ни човек, и това ще бъде най-големият дар от Небето за нас, осиромашалите откъм вяра и добри дела! Нека се помолим на Господа да ни удостои да Го видим там - в Неговото Небесно Царство, а не тук с тези тленни сетива, защото с тях човек не може да види Бога и да остане жив (Изх. 33:20). Амин.

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

Св. първодякон СтефанСлед Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите - евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши - извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Св. първомъченик и архидякон СтефанТези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова - она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.