/КРОСС/ - Ще бъде ли запомнена 2015 г. с нещо по-голямо на фона на изтичащите една след друга години, проф. Пантев? Ще бъде ли „историческа година"?

- Основните календарни граници невинаги съвпадат с действителните промени в съдбата на човечеството. Това не значи, че като свършва 2015 г., на 1 януари стъпваме в нова епоха. В същото време обаче е традиция в края на всяка година да се прави баланс какво е станало през нея - в световен, балкански, български мащаб. За мен тази година беше годината на тайнствата. Ставаха какви ли не внезапни, драматични и опасни събития, които нямаха предварителна причинна основа и въпреки това шокираха - от свалянето на самолет до разцепления на партии и оставки и укори на лидери до странното състояние, че ние не знаем в крайна сметка в какъв съюз сме и на коя страна стоим в тези противопоставяния.

- Кое беше най-внезапното, най-драматично и най-опасно събитие?
- От международните събития това, което стана на сирийско-турската граница. Свалянето на руския самолет. Това събитие за пръв път индикира конфликт между страна, членка на НАТО (Турция), и страна, която приема НАТО за неприятелски военнополитически съюз (Русия). От вътрешните събития поне за мен като страничен човек такива бяха събитията в ДПС през последните дни. Необяснимо за обикновените хора е конфликтното противопоставяне в лидерския екип на ДПС.

- Има ли наистина връзка между тези две събития - свалянето на руския самолет и детронирането на Местан?
- Да, би трябвало да има връзка между тези събития, доколкото се свързват с една реч в Народното събрание. Но не смятам, че единият е русофоб, а другият - русофил. Просто става дума за ориентация, за подкрепа във вътрешния живот на страната и в близките избори.

- Казвате, че свалянето на руския самолет е било събитие внезапно и драматично, но влошаването на руско-турските отношения все пак не беше ли предвестено? Имаше многократни предупреждения от турска страна да не се нарушава въздушното й пространство, дори един дрон беше свален.
- Не зная как стои това като военна операция, но турско-руските отношения много рядко са били приятелски. Така беше по времето на Кемал Ататюрк. В общ смисъл не можем да кажем, че когато една страна - членка на НАТО (каквито сме и ние), и друга велика сила са на ръба на крайна враждебност, е нещо, което не засяга цялата планета.

- И този световен конфликт на наша почва резонира върху ДПС. Това можеше ли да се очаква, като се има предвид, че голяма част от гласоподавателите на ДПС са етнически турци?
- Те са етнически турци, но разбират много добре, че могат бързо да станат заложници в един регионален конфликт от Делиормана през Източните Родопи до Кърджалийско. Не смятам, че това ще им донесе нещо добро. А за света - подобен локален конфликт няма да е нито първият, нито последният в този регион. Имаше доста такива - по верско-етнически, манталитетни и демографски причини.

- Лютви Местан наистина ли е искал да ориентира ДПС по проислямистка ос?
- Не разбирам тази нетактична, почти дебелашка постъпка да се появяваш с турския посланик. Макар че да не забравяме, че и Роналд Рейгън в навечерието на изборите през 1990 г. се обърна към българския народ, сякаш това му е работа, и го посъветва как да гласува. Акцията на Местан според мен беше много несръчна, но може би ще засили неговите позиции като човек на Турция. Да не забравяме, че турците в България, колкото и да са част от нашия народ, не чувстват Турция като друга страна освен като исторически и верски съюзник. Затова казвам, че постъпката му - да отиде в резиденцията на турския посланик, беше нещо нетактично. А досега Местан проявяваше една умереност, която много наподобяваше на толеранса на самия му шеф - Доган. Изглежда че конфликтът Доган-Местан, ако изобщо това не е театрална инсценировка, прилича малко на конфликта Първанов-Станишев.

- Ако имате предвид начина, по който единият посочи другия за свой наследник - да. За БСП преломна ли беше 2015 г., годината, когато тя не взе нито един областен център на местните избори?
- Никой не отрича, че това е провал, огорчение, укор и прочие. Но все пак да не забравяме, че БСП не е петата, а втората сила в страната и самият факт, че не е спечелила изборите, се приема за поражение, само по себе си свидетелства за нейното значение.

- Това, че е партия на над сто години, познала победи и поражения, нима я застрахова от срив и изчезване?
- Никоя партия не е застрахована от изчезване. Спомняте ли си зоологическия възторг, който изпитваше българският народ към партията НДСВ и нейния лидер? Къде е сега НДСВ? От друга страна, вечното присъствие на една партия в политическия живот на дадена страна невинаги е свидетелство за много демократичен климат. Дали една партия, в частност БСП, ще я има, зависи от нея самата. Но не можем да кажем, че загубата на едни избори води до изчезване. Макар че в нашата история - по-близка и по-далечна, има подобни прецеденти. За НДСВ стана дума. В по-далечната история в България е имало Народно-либерална партия, Стамболовистка партия, Демократическа партия, които първоначално тръгват много стремително, а след това губят влияние. Да не говорим за земеделците, които след Стамболийски се разнищват до такава степен, че стават нарицателно име за разединение.

- Имате ли обяснение как световни сили като САЩ, Русия, Китай не могат да се справят с „Ислямска държава", чийто ресурси, колкото и да са големи, са несравними с техните?
- Това е тайнството, за което говорих. Обикновени хора като мен не могат да си обяснят защо с такава малка като територия държава като Ислямска държава не могат да се справят велики сили - бомбардират я, осъждат я, но тя стои. Това е тайнство. Кой прави от камиларите перфектни бойци. Това е свързано и с въпроса за бежанската вълна. Защо при диктаторите нямаше такава бежанска вълна, а сега при демокрацията тя е почти организирана. Макар че аз не одобрявам тази безчовечност, която се проявява към обикновените бежанци, между които може и да има потенциални убийци, но тези, които бягат от смърт, разрушение, бедност, затвор, са много повече.

- Има ли давност за историческата несправедливост?
- Има, защото в Америка в момента никой не говори за английското робство. Никой в бившата Австро-Унгария, в Прага, Загреб, Будапеща, никой не говори за австро-унгарското робство. Разбира се, робството е многозначен елемент. То е угнетение, то е чувство, то е икономическа несправедливост. Но ако започнем да говорим така за историческа несправедливост и робство, в крайна сметка нашия велик кан Аспарух никой не го е канил по тези земи, а той е създал една стабилна и значима държава. След Първата световна война се разпадат три империи - Австро-унгарската, Руската, Османската. Тук не става дума за разпадането на империята като територия. Империята не е само територия и потисничество, това е и общ език, обща култура, обща архитектура. Не може само защото сме били под нечие робство, да отричаме нечие присъствие като манталитет, като език, даже като кухня. Включително и в нашата история.

- Един договор отпреди сто години - договорът Сайкс-Пико, днес е оправдание на „Ислямска държава". Давността за тази историческа несправедливост явно още тече.
- Всички говорят за него. Това е договор от 1916 г., с който по същия начин, по който са рязани Балканите, е рязано османското наследство в Близкия Изток и са създадени едни в повече или в по-малка степен изкуствени държави. Но по същия начин са създадени и държавите в Южна Америка. Повечето договори в историята са несправедливи, защото са дело на победителите, а често и резултат от намеса на външни сили. А що се отнася до „Ислямска държава", тя беше създадена като огнище на нов конфликт, при положение че в Украйна работите тръгнат на леко потушаване. В съвременния свят има доволно много сили, които имат пряк и постоянен интерес да има конфликти не само за да произвеждат нови изтребители, а за да има намеса, отстъпки и придобивки.

- Имаше ли събитие през 2015 г., за което може да се каже, че е променило геополитическата карта на света?
- Никъде в историята на човечеството едно събитие не е променяло геополитическата карта и историята на света. Дори и онзи изстрел в Сараево на Гаврило Принцип, с който започва Първата световна война. За да промени едно събитие геополитическата карта на света, трябва да има предварителни условия и възможности за неговото осъществяване. Затова правим разлика между причина и повод, въпреки че това се приема за марксистки принцип. Когато започва Първата световна война, държавите вече бяха доволно разделени, за да може един младеж да предизвика война, която се разпростира от Австралия до Румъния, от Киев до островите в Тихия океан.

- Подреден ли е днес нашият свят - такова чувство имахме през 2007 г., когато България се присъедини към Европейския съюз, или живеем в „историческо междучасие" между стария и новия световен ред?
- Когато светът е подреден, историята на човечеството свършва. Нали помните „Краят на историята" на Франсис Фукуяма. А после се оказа, че историята тепърва започва. Един свят не може да бъде подреден изцяло териториално, религиозно, манталитетно по простата причина, че самият човек не е подреден. В него е заложена идеята за добро и зло. Така възникват различни религии, философии, така възникват различни начини на политическо поведение. Не живеем в междучасие, живеем в междуличие, в безличие, защото Европейският съюз бе замислен по съвсем друг начин - да преодолее разликите между стратегическите противоречия, първоначално между Германия и Франция. А в момента той е един повече бюрократичен масив с тези мерцедесни ръкостискания и усмивки по конференции, отколкото общност. Но пак казвам - светът не може без противоречия, въпросът е тези противоречия да не раждат конфликти.

Красина Кръстева

„Труд"