/КРОСС/ В информационната лавина, която залива сайтовете и специализираните издания, сравнителната прогностика заема централно място. Футуролозите по традиция са свръхактивни в навечерието на всяка Нова година, а медиите се надпреварват в съобщенията за предстоящи оптимистични събития. 2016 г. не прави изключение, въпреки че кризата упорито не ще да си отива, а бежанската вълна, заливаща Европа, не утихва.

България и нейната икономика са миниатюрни островчета в глобалната мозайка, но привличат вниманието на анализаторите. Бидейки част от ЕС задължително ни включват в статистическите обзори, детайлизирани по страни; заради принадлежността към източноевропейския ареал следят как влияем на регионалните флуктуации. На свой ред националните експерти и дежурните коментатори се произнасят всяко тримесечие за темповете на икономическото развитие. Накратко, не може да се оплачем от информационен дефицит.

По-съществен е въпросът кой какво вещае на България - като окончателни макроикономически резултати за изминалата 2015 г., като средносрочна прогноза за 2016-2018 г. и до края на десетилетието. Тук предвижданията се разминават толкова драстично, все едно са ги съставяли специалисти от различни планети.

Този факт ме провокира да напиша настоящата статия, в която предлагам обзор и вторичен коментар на вече публикувани прогнози за напредъка на българската икономика. В десетките варианти, които прерових и в официалните уебстраници на международни и наши институции може да се срещнат всякакъв род твърдения: нетърпеливо оптимистични; реалистични; преднамерено песимистични; чисто спекулативни. Поради тази причина подходът ми е диференциран:

а) ползвам главно разчетите на ЕК, МОТ и (частично) на МВФ за България; те най-плътно се приближават към категорията на обективните прогнози;

б) поставям под съмнение правителствените съобщения за „видим" напредък на икономиката - не намерих статистически доказателства за тяхната валидност;

в) отделям като подвеждащи/ненадеждни повечето съобщения на пазарните фундаменталисти у нас (и на Световната банка), специализирали се в правенето на вуду-икономически анализи и прогнози.

От изложението по-долу читателите сами ще се ориентират на кого заслужава да се доверят и кой се опитва да им внуши измамни очаквания.

Голямото разминаване:

БВП скача! Не - растежът е и ще остане анемичен!

Въпреки нарастващите критики, по значимостта на макроикономическия индикатор „Брутен вътрешен продукт" има широко съгласие: щом БВП расте, значи икономиката се подобрява; случи ли се това по време на криза, очакванията за скорошен изход придобиват реални очертания.

Средните прогнозни стойности за растежа на БВП в еврозоната като цяло през периода 2015-2017 г. ще останат твърдо под 2%, четем в акуализираната прогноза на ЕК от октомври м.г.; за общността като цяло те ще се колебаят около 2% годишно. Предвижданията за България са доста умерени: 1,7% за 2015 и респективно 1,5 и 2,0% през следващите две години.

Тук е първото разминаване между официалните - национални и международни - прогнози за българската икономика. Според правителствените говорители и приближените им експертни екипи, 2015 г . твърдо ще приключи като най-успешна от началото на кризата; нещо повече, щяла да послужи като трамплин за дългоочаквания скок на БВП над 3%, което би включило България в групата на източноевропейските рекордьори. Известно е, че от няколко години именно те са в челото на позитивните класации в ЕС. Безпочвеният оптимизъм не е от вчера.

През 2014 г. финансовият министър в правителството на политическия картел БСП-ДПС също съзря три поредни години на икономически растеж над 3%. Резултатът от 2015 г. го опроверга. Предстои да видим какво ще се случи през настоящата и следващата година...

Както посочих по-горе, нито ЕК, нито МВФ предвиждат през следващите години БВП да удвои своите темпове на растеж и да надмине заветната 3-процентна граница. Средносрочната прогноза на МОТ е още по-мрачна - предстои ни нов спад и дори връщане към нулевите стойности на растежа на БВП. (Виж: http://www.social-protection.org/gimi/gess/RessourcePDF.action?ressource... (link is external), p. 45) Кой вариант е най-близо до истината, ще узнаем след шест месеца, когато излязат официалните статистически разчети за 2015 г. и стане ясно навлиза ли България в по-дълбока рецесия, или е на път да се пребори с кризата.

На какво се дължат различията в прогнозните стойности?

Отговорът би трябвало да се търси в две посоки, свързани с политиката и с методологията (в специализираната литература се среща и трето обяснение- напр. това на проф. Лоуренс Самъс, който вижда в отклоненията на реалното нарастване на БВП от прогнозните стойности трайна тенденция, която остава неразгадана от макроикономикса. Виж послеписа към настоящата статия).

От политическа гледна точка изглежда разбираемо защо управляващите у нас и техните обслужващи експертни звена системно завишават числата - вероятно с надеждата, че ще вдъхнат повече оптимизъм сред недоволните поданици и ще разширят подкрепата за властта. Подобна позиция в крайна сметка е контрапродуктивна.. Ако надуеш, но с малко отчетните и прогнозните числа, може и да не се забележи. Но когато тръбиш, още преди да е изтекла финансово-стопанската 2015 година, че растежът на БВП щял да надмине желаните 2% и предстои да прекоси мечтаните 3% (изявления на членове на правителството и депутати от ГЕРБ), няма как да не предизвикаш подозрения в опит за манипулиране на статистиката.

Реакцията сред сведущите българи е предвидима: те включват компютъра, кликват на страниците на „Евростат" или на МВФ и... измамата лъсва. При несведущите няма място за колебание - те по начало не се доверяват на казаното от властимащите.

Толкова по политическото надлъгване, което има за цел да убеди публиката, че българската икономика връща своята предкризисна кондиция. Казусът става по-интересен, когато надникнем в статистическата кухня и видим кой как приготовлява прогнозните продукти.

Не може да се отрече, че експертният екип на МФ, който изработва средносрочните прогнози, се състои от хора с доказани професионални качества. Но те са и с натрупан акминистративен опит, който ги е научил, че едно е да сложиш на бюрото на началниците реалистични предвиждания, друго е какъв вариант ще влезе в дневния ред на правителството и парламента. За съжаление, нямаме достъп до двата вида рецептурници - експертния и политическия, чрез който се фиксират и трансформират числата, за да установим защо като правило официалните икономически прогнози у нас са далеч по-розови от тези, които публикуват надзорниците от Брюксел и Вашингтон.

Моята хипотеза е, че освен на традиционното послъгване от поредните управляващи, различията се дължат на ползваната методология. ЕК, МОТ и МВФ държат тяхната методология да е прозрачна; към същия стандарт се придържат и авторитетните аналитични агенции и центрове по света. Подобен подход генерира доверие: когато следим числата в динамичните редове, веднага сме в състояние да направим справка кои фактори влияят върху техните стойности. ЕК прилага въпросната технология два пъти годишно, като през есенния сезон коригира ранната пролетна прогноза.

Така се получи и през изтеклата 2015 г. Пролетната прогноза на ЕК за България беше умерено оптимистична, а базовите прогнозни индикатори - под тези на националното правителство. В публикацията през ноември очакването за ограничен растеж заради спада в инвестициите беше заменено с предвиждане за умерен растеж на БВП. Тази позитивна промяна е резултат на увеличения износ и на благоприятните цени на петрола Ефектът обаче ще е краткотраен - отново предстои лек спад през 2016 г. При това положение, „изцепките" на политици и експерти у нас за предстоящ 3-процентен растеж са най-малко неуместни. Или пък не бяха си подготвили домашното - да видят какво пише в ноемврийската публикация на ЕК и да се задоволят с умерено позитивните тенденции, очертани в нея.

Що се отнася за подчертано песимистичната прогноза на експертите на МВФ за предстоящ втори фискален шок от началото на 2016 г. и негативните последици за България, за нея вече писах в блога (виж статията „Оранжев код за България-Втора част"). Досега по предупреждението от Вашингтонския офис на Фонда няма официални коментари - нито в Брюксел, нито в София.

Отвъд прогнозните числа:

Кой как тълкува макроикономическата ситуация?

За управляващите в България тя е и ще остане стабилна. Което е повод за гордост и основание да препоръчат българския модел на икономическо управление - в частта за данъците , заплатите и дори на външния дълг - на други държави от ЕС. Естествено, подобни изявления пораждат съмнения, че властта се опитва да избие комплекса за малоценност, от който по традиция страдат миниатюрните държави и държавници.

Нека се запитаме: може ли да се говори за икономическа стабилност в условия на проточила се криза и упорита дефлация?

Ако се гледа единствено критерия „бюджетен дефицит", следва да се отбележи факта, че неговите стойности четвърта поредна година са в нормата, установена от ЕК - под 3% от БВП; може да приемем, че ще останат такива и през следващите две години. По този индикатор отчетите и прогнозите на ЕК и на българските институции са твърде близки (с едно изключение: през 2017 г. Комисията очаква да имаме 2,7% дефицит, докато МФ залага амбициозната цел от - 1,1%!)

Включим ли следващия критерий: „външен дълг", картината се променя. Вярно е, че у нас съотношението „външен дълг- БВП" продължава да е под пределната норма от 60%, приета в ЕС. Отговорните за управлението на публичните финанси аргументират новите заеми преди всичко от гледна точка на потребностите на бюджета: колко пари трябват, за да се погасяват предишни задължения и да се поддържа нисък дефицит. Независими експерти обаче обръщат внимание на немаловажното обстоятелство, че при съставянето на „Бюджет 2016" този въпрос беше обвит в мъгла; незнайно по какви причини не беше приета и Стратегия за управление на дълга, както повелява законът! Анализаторите алармират и за рисковете, които крие скокообразното увеличаване на държавния дълг: от 17,6% от БВП през 2012 г. на 31,8% в края на 2015 г. (при очаквано нарастване до 33,6% през 2017 г., според прогнозата на ЕК!) Което означава, че дълговият капан е щракнал и при непрозрачното и непроизводително харчене на взетите назаем пари няма как ускорено да расте нито БВП, нито заетостта и доходите.

Следващият критерий за наличие на стабилност и предпоставка за ускорен растеж са инвестициите. Тук ситуацията е повече от тревожна. След рекордния връх от 8 милиарда евро, достигнат от преките чуждестранни инвестиции през 2007 г., те отбелязаха петкратен рекорден спад и упорито стоят под 2 милиарда евро годишно. Което е абсолютно недостатъчно, за да захрани обезкървената българска икономика със свеж капитал. Не се очертава пробив и през следващите години -пак според прогнозите на ЕК. Вътрешните частни и публични инвестиции също не показват признаци на съживяване. Банките практически замразиха инвестиционното кредитиране, без да забравят обаче да репатрират пари към своите централи, свързани фирми или офшорни структури зад граница. Остават единствено европейските програми, но за тяхното стимулиращо въздействие върху растежа на БВП Комисията в Брюксел е доста предпазлива. Което е доста смущаващо.Вероятно тук се крие причината за системното изтъкване на успехите в усвояване на еврофондовете - характерно за медийната пропаганда на управляващите напоследък. Факт е, че напредък има, но достъпът до инвестиционния ресурс далеч не е отворен за всички икономически агенти, особено от средните и дребните предприемачи.

Накрая, но не по значение, идва факторът „вътрешно потребление". За експертите от ЕК той е базисен и по тежест в общия пакет от антициклични лостове не отстъпва на останалите. За съжаление в България по тази тема рядко се дебатира, а когато това се случи, най-често срещаното обяснение за свитото потребление е, че нашият вътрешен пазар и без това е незначителен по обем и не би могъл да служи като мотор на растежа.

Каква заблуда! Или пък става дума за управленска некомпетентност. Възможно е и друго обяснение: в талмудистките схеми на част от пазарните фундаменталисти, които днес диктуват модата в икономическата прогностика, вътрешното потребление е съзнателно подценено. Защо? Ами защото разсъжденията в тази посока логично водят до въпроса ще има ли промени в областта на данъчната политика, на заплащането и на преразпределението като цяло. Знаем от опит, че всеки опит да се препоръча отказ от остеритета (политика на строги бюджетни ограничения), се посреща на нож от войнстващите български неолиберали.

Заключение

Отчетливото разминаване между неблагоприятните европрогнози и пропагандните усилия на истаблишмънта в България да представи настоящето и бъдещето на националната икономика в розови краски е факт, който се нуждае от обяснение. Първата стъпка е да се сравнят отклоненията. Видя се, че те са значителни. Втората стъпка е да се потърсят причините за разнопосочните прогнози. Те са методологически и политически. Футурологията е специфична наука: каквото заложиш като изходни данни и детерминиращи фактори, такъв краен резултат ще получиш. В българската футурологична практика това правило е обърнато наопаки: не е важно какво се залага на старта, а какъв вариант е желан и изгоден за политиците. Затова политическите/пропагандни метаморфози, които представят негативното за позитивно, а застоя - за напредък, заместват неудобната професионална прогностика. Няма как обаче с подобни похвати да се облече изнемощялата икономика в привлекателни одежди и да се вдъхне оптимизъм сред народонаселението .

Затова е важно да има писмени свидетелства (казаното отлита, написаното остава). Ето и рекапитулацията от направените по-горе сравнения:

В частта за растежа на БВП и обуславящите го фактори картината през 2015 г. беше по-скоро мрачна. Тенденцията ще се запази през 2016 г., с висока степен на вероятност и до 2018 година. Като изключим „нормалността" на индикатора „бюджетен дефицит", при другите два - инвестиции и потребление - не сме мръднали от кризисното дъно; обективно погледнато, няма признаци за подобрение в това отношение в средносрочен план.

При външния дълг възходящата спирала вече се върти безконтролно. За сведение на наивниците: ЕС не спасява задлъжнелите държави, дори тези от Еврозоната. Справка - Гърция!

Ако гледаме на прогностиката като на неотменим дял от икономическата наука и инструмент за добро управление, неблагоприятните тенденции би трябвало не само да ни стреснат, но и да доведат до отказ от провалилата се седемгодишна антикризисна „стратегия" . И естествено, до замяна на остеритета с друг модел, показал успех. За сведение на управляващите, моделът се нарича „Растеж чрез заетост", а местоприложението му е в Централна Източна Европа.

***

Полезен послеслов

Както отбелязах по-горе, по темата за валидността на макроикономическите прогнози се спори и в глобален мащаб. През ноември 2015 г. в публична лекция видният финансов експерт проф. Лоуренс Самърс прави опит да обясни статистическите отклонения между прогнозните и реалните стойности при редица макроикономически индикатори.

На читателите на блога, които проявяват специален интерес, препоръчвам да се запознаят в подробности с анализа на проф. Самърс Low Real Rates, Secular Stagnation and the Future of Stabilization Policy, Lowrence H. Summers. November 20, 2015.

Проф. Самърс определя феномена на системните отклонения като „триумф на надеждата над опита" (което ни приближава към тезата за метаморфозите, на които са подложени обективните показатели, когато попаднат в ръцете на политиците). В заключение той формулира четири извода, върху които би трябвало да се замислят облечените във власт десижънмейкъри:

1. Лоу-инфлацията (ниската инфлация) е по-голям проблем, отколкото инфлацията;

2. Лихвените равнища ще останат ниски още дълго време;

3. Централните банки вероятно няма да са в състояние да стабилизират икономиките;

4. Нуждаем се от извънреден план за справяне с трайната стагнация.

Проф. Кръстьо Петков