/КРОСС/ Събор на светите седемдесет апостоли

Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: "след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място" (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.

Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. Свети евангелист Иоан пише: "От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете?" (Иоан. 6:66-67). А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.

След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

Въз основа на Божественото Писание, преданията на светите отци, древните историци и достоверните църковни повествователи, ликът на светите седемдесет апостоли може да се представи по следния начин:

Икона на Св. Яков, брат ГосподенПръв от тях бил свети Иаков, брат Господен, за когото споменава свети апостол Павел в посланието до галатяните, като казва: "възлязох в Иерусалим да се видя с Петра... Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен" (Гал. 1:18-19). Той бил поставен за пръв епископ на Иерусалим. Според свидетелството на преданието ­ избран за това и посветен от Самия Христос по време на Неговия земен живот. Заради това, че проповядвал Христа в Иерусалим, свети апостол Иаков бил хвърлен от иудеите от покрива на храма, след това го пребили с камъни и му разбили главата с тояга.

Св. апостол и евангелист Марк - руска икона от XV век, Московска иконописна школа.Свети евангелист Марко, написал евангелие под ръководството на апостол Петър, който споменава за него в своето Първо съборно послание с такива думи: "Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко" (1Петр. 5:13). Пак свети апостол Петър го поставил за епископ в град Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостолът Му предал своя дух.

Апостол и евангелист Лука. XIV век. Из иконостаса монастыря Хиландар на Афоне. Свети евангелист Лука, написал евангелие под ръководството на свети апостол Павел, който споменава за него в посланието до колосяни: "Поздравява ви Лука, многообичният лекар" (Кол.4:14). Той е написал също и книгата "Деяния апостолски" и много проповядвал за Христа, най-вече ­ в Беотия. Умрял мъченически в Ахаия.

Свети Клеопа, най-младият брат на свети Иосиф Обручник. Той заедно със свети Лука видял по пътя за Емаус Господа след Неговото възкресение и после познал възкръсналия Христос, когато Той се явил на събралите се в един дом ученици и извършил преломяване на хляба (Лк. 24:13-35). Заради проповядването на Христа свети Клеопа бил убит от иудеите.

Свети Симеон, сродник на Господа по плът, бил вторият ­ след апостол Иаков ­ епископ на Иерусалим, където и завършил живота си, бидейки разпнат заради Христа разпнатия.

Икона на Св. апостол от седемдесетте ВарнаваСвети Варнава, който бил наречен така от апостолите, а преди това се наричал Иосия (Деян. 4:36). За него се споменава в книга Деяния апостолски и в Посланието на свети апостол Павел до галатяните: "възлязох ­ казва апостол Павел ­ в Иерусалим с Варнава" (Гал. 2:1). Този апостол заедно със свети апостол Павел послужил на благовестието и отначало проповядвал Христа в Рим, а после бил поставен за епископ в Медиолан. Той завършил живота си в своята родина, на остров Кипър, където бил пребит с камъни от гонителите на Христовата вяра. Християните го погребали с чест и положили с него в гроба, съгласно неговото завещание, светото евангелие от Матей, което Варнава някога сам преписал и с което никога не се разделял.

Свети Иосия или Иосиф, който бил наричан още Варсава или Иуст. За него се споменава в Деяния апостолски, където се повествува, че апостолите хвърлили жребий, за да видят дали него, или Матия да поставят на мястото на отпадналия от апостолите Иуда Искариотски (Деян. 1:23), а също и в посланието на свети апостол Павел до колосяните, в което апостолът, изброявайки поздравите до верните в Колоската църква, казва: "също и Иисус, наричан Юст" (Кол. 4:11). Учителите на Църквата говорят, че този Иосия бил син на Иосиф Обручник ­ както и Иаков, Симон, и Иуда (не Искариот) ­ и заемал епископската катедра в Елевтеропол, където и умрял с мъченическа смърт.

Свети Тадей бил в началото ученик на свети Иоан Предтеча, а после Христов ученик. Той трябва да бъде отличаван от светия апостол Иуда Тадей или Левий, който е един от дванадесетте. Свети Тадей кръстил Едеския княз Авгар и го изцелил от проказа. След като дълго време се трудил в делото на Христовото благовестие, той починал в Господа във финикийския град Берит.

Свети Анания, който кръстил апостол Павел (Деян. 9:10-18), бил отначало епископ в град Дамаск. Той завършил своя живот в Елевтеропол, където бил пребит с камъни по заповед на хегемона Лукиан.

Св. първомъченик и архидякон СтефанСветият първомъченик архидякон Стефан пръв приел мъченически венец за Христа, бидейки пребит с камъни, поради което и се нарича "първомъченик". Малко преди смъртта си той се удостоил да види небесата отворени и Господа Иисуса "да стои отдясно на Бога" (Деян. 7:55).

Свети Филип, един от седемте дякона, който кръстил Симон Влъхв в Самария и евнуха на царица Кандакия (Деян. 8:26-39), бил епископ в град Тралия и там, като просветил мнозина в Христовата вяра, в дълбока старост се преставил в Господа.

Свети Прохор, един от седемте дякона (Деян. 6:5), бил съпътешественик на свети апостол Иоан Богослов и съучастник в неговите трудове. Той бил пръв епископ във витинския град Никомидия, а после проповядвал Христа в Антиохия, където умрял мъченически.

Свети Никанор, един от седемте дякона, бил убит заедно с две хиляди повярвали в Христа, в същия ден, в който бил пребит с камъни свети първомъченик Стефан. Това се случило, както е написано в книгата Деяния апостолски, по време на голямото гонение, повдигнато срещу Иерусалимската църква (Деян. 8:1).

Свети Тимон, един от седемте дякона, бил епископ на град Бостра в Арабия и докато проповядвал Христовото име, претърпял много страдания от евреите и елините. След това, като бил хвърлен в разпалена пещ, той излязъл от нея невредим и после починал в Господа.

Свети Пармен, един от седемте дякона, изпълнявайки повереното му от апостолите дело на благовестието, умрял мъченически пред очите на апостолите.

Свети Тимотей се трудил в делото на Христовото благовестие заедно със свети апостол Павел, който написал до него две послания. Той бил епископ в Ефес, където умрял мъченически.

Свети апостол Тит също се трудил заедно с апостол Павел в делото на благовестието. Свети апостол Павел споменава за него в своите послания (2Кор. 2: 12-13; 12:18; 2Тим. 4: 10), а също е написал и послание до него. Свети Тит бил епископ на Гортина, на остров Крит. Той починал в мир в дълбока старост.

Свети Филимон, до когото свети апостол Павел написал отделно послание (Филим.), бил епископ в Газа. Пострадал мъченически по времето на Нерон.

Свети Онисим, за когото пише свети апостол Павел в своето послание до Филимон (Флм. 1:10-19), проповядвал християнството в Испания, Гърция и Мала Азия. Умрял мъченически скоро след смъртта на свети Игнатий Богоносец, като бил пребит с камъни в Рим.

"Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, - до възлюбения Филимона...
Моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад; а ти го приеми като мое сърце.
Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието; ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги, не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе - и по плът, и в Господа.
И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене. Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка" (Флм. 1:10-19).

Свети Епафрас, за когото също свети апостол Павел споменава в посланието си до Филимон, като казва: "Поздравява те Епафрас, моят съпленник за Христа Иисуса" (Филим. 1:23), бил епископ на град Колоса и на църквите на Лаодикия и Иерапол. Заедно със свети апостол Павел той бил в тъмницата в Рим, откъдето Павел писал на колосяните: "Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол" (Кол. 4:12-13).

Свети Архип, който е споменат в същото това послание до Филимон, бил след свети Епафрас (когато той бил затворен в тъмница в Рим) епископ в град Колоса; за което свети апостол Павел пише на колосяните: "Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа" (Кол. 4:17). Там свети Архип завършил мъченически живота си.

Свети Крисп, за когото се споменава в Деяния апостолски със следните думи: "А Крисп, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом" и за когото свети апостол Павел в посланието си до коринтяните говори, че той е кръстил Крисп, бил епископ на остров Егина, близо до Пелопонес, между Егейското и Йоническото море. Починал в мир.

Житие на св. Онуфрий Габровски

Преподобномъченик Онуфрий се родил в Габрово, Великотърновска епархия, от благочестиви и знатни родители. (Баща му Дечо по-късно приел монашество под името Даниил в същия Хилендарски манастир на Атон, гдето се подвизавал тогава синът му). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато поотраснал, пратили го в българско училище, гдето добре се учел. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той от лекомислено честолюбие заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага грабвали далия такова обещание и извършвали над него обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го скрили и може би го изпратили в Троянския манастир "Св. Богородица", гдето до наши дни се запазило предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си подвиг и тук приел първото си монашеско подстрижение с името Манасий.

Той се повдизавал усърдно, но гласът на съвестта му все по-силно започнал да го изобличава за отричането от християнството, макар и само с думи. Навярно поради това той се е отправил за Св. Гора Атонска, като се надявал, че там под ръководството на по-опитни старци ще положи достатъчно покаяние и ще успокои съвестта си. Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, гдето бил ръкоположен за дякон.

Но - както говорят светите отци на Църквата - колкото повече расте християнинът в добродетелите, толкова по-дълбоко се смирява и нищожните грехове му изглеждат големи. Така станало и с йеродякон Манасий. Всякога му правели силно впечатление думите на Спасителя Христа: "Всеки, който ме признае пред човеците, ще призная и Аз него пред моя Отец небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесен" (Мат. 10:32-33). А от житията на светците особено дълбоко го затрогвал примерът на св.мъченик Варлаам, който държал ръката си без да трепне над разпаления езически жертвеник, докато тя съвсем изгоряла, но не изпуснал тамяна върху жертвеника, за да не се каже, че принесъл тамянна жертва на идолите. А сърцето му се разпалило от ревност, когато преподобните Евтимий, Игнатий и Акакий извършили своя мъченически подвиг. Тогава Манасий тайно напуснал Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба - да подготви и него за такъв мъченически подвиг.

В продължение на четири месеца той се подвизавал усилено под ръководството на този старец. Всеки ден Манасий правел по четири хиляди поклона; молитвата му била непрестанна; покайното му настроение извиквало от очите му потоци сълзи. За тези четири месеца подготовка той изял два килограма и половина сушено грозде, а в най-строгия четиридесетдневен пост ял през два-три дни по 30 грама хляб и пиел вода с мярка. След като по такъв начин старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос със същия спътник, стареца Григорий, когото изпращал и с другите преподобномъченици. Там щял да се извърши този подвиг.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък - деня на Христовите страдания - се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамеда и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го, хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази св. Гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.