/КРОСС/ Министър-председателят Бойко Борисов пред главния редактор на в. „Труд" Петьо Блъсков

- Развива ли се вярата на българина в европейската солидарност, или продължаваме с подозренията, че едни чиновници там ядат едни пари?
- Не. Ако някой може да каже откъде, така безвъзмездно, за да си подобрим условията на живот - това са пари за инфраструктура, конкурентоспособност, земеделие, околна среда, може да вземем 12-13 млрд. евро, не се сещам за такъв източник. Били сме глупави като нация да избираме правителства, които са спирали еврофондовете за по година, година и половина. Може би някои хора се чудят какъв е тоя зор до последния ден на годината да пуснем магистралата на Монтана, Северната тангента на София - отстрани изглежда нелогично, здравият разум казва: в тоя студ и на работниците им е трудно, може да не е достатъчно качествено. Но на другата везна хората не знаят, този проект при Орешарски беше замразен и на 31 декември 2015 г. трябваше да върнем 220 млн. лв., ако не го бяхме завършили. И понеже Брюксел вижда с какъв мерак, с какви усилия, с каква амбиция, с какво желание всички работят, това да се получи. Знаете археолозите близо година работиха на една отсечка, за 20 дни нямаше как технологично да се направят насипи там и да улегнат, но въпреки всичко без тази отсечка ние успяхме да си заверим (казвам на студентски език) книжката в Брюксел. Мога да кажа, че съм благодарен на Европейската комисия, защото абсолютно всички пари за 2015 г. към България бяха изплатени. Мисля, че екипът и на Томислав Дончев, и на всички министерства, които имат европейски програми, и на общините искам да благодаря, защото болшинството от кметовете създадоха силни администрации, които могат да усвояват европейски средства. И то е видимо.

- Камерън за какво дойде? Каза ли си за какво дойде? И това, за каквото дойде, ли видя, или нещо, което не очакваше?
- Великобритания не се е славила с топли чувства към България и затова някак си британските премиери са ни заобикаляли. Преди 15-16 г.Тони Блеър е бил за няколко часа, да ни убеди тогава да приемаме бежанци от Албания, доколкото знам. Дали е така или не, не съм бил свидетел на ситуацията. С Дейвид толкова години работим в Брюксел и сме си говорили много пъти за нашия регион, за Изтока, за бившите социалистически държави, и винаги сме стигали до извода, че те не ни познават добре. Или пропагандата, пресата...

- А, журналистите винаги са виновни.
- Не. Всяка държава се представя в различни светлини. Аз съм споделял и друг път, когато започнаха да идват колеги в София, и да ги водя на Ларго-то, на катакомбите пред„Света София", всички казваха: Бойко, ние не ви познаваме достатъчно. Перперикон, Плиска, каква история имаме. Така че и с Дейвид Камерън много пъти сме говорили, че не се познаваме добре, сприятелихме се. С идването си в България имаше възможност да види не само нашите традиции, защото много се радваше на нестинарите. В същото време на българо-турската и българо-гръцката граница така направих, че да прелетим над Черно море, видя, че и нашето море е топло и през нашето могат да карат лодки с бежанци, и нашата граница е същата като с Турция и Гърция. Но просто ние сме положили усилия, поставили сме си заграждения, така че бежанците да отиват на КПП-тата. Видя при какви трудни условия и в пек, и в зима българските граничари, полицаи, жандармеристи изпълняват тази си функция да пазят шенгенската граница. Видя колко средства държавата е вложила за това. Аз, разбира се, благодарих в Брюксел пред колегите - той разказа на всички, беше си направил и клипчета в телефона си от посещението, от това, което вижда, и беше действително голяма реклама за свършеното от България.

- Много свойски се държахте. В един момент Камерън изостави тежката британска официалност. Облече якенцето, дънките. На какво се дължеше това?
- Направи го, като се качихме да го повозя в джипката, да огледаме границата... Аз карах, той на предната седалка до мене.

- Премиер вози премиера.
- Точно така. И тогава британските служби се отказаха да се занимават с нашата сигурност.

- Гарантирана на най-високо равнище...
- Не, в смисъл, като дадохме газ горе в планината, част от моята охрана си знаеше какво ще стане, че караме по-бързо, и те тръгнаха втора джипка, ама докато се усетят... От София до Бургас ходихме с българския правителствен самолет, след това летяхме с българския правителствен хеликоптер. Той можеше да си лети с неговия.

- Казвате, че империята се е държала чистосърдечно, с добро отношение, с уважение. Как дойде и как си отиде британският премиер?
- Аз му благодаря за това, че се съгласи да станем в 4 ч през нощта, да отидем до Бургас и Елхово, на няколко пъти да кацаме и да излитаме от бивши казарми, където са дислоцирани нашите центрове. Българинът казва: ръка да пипне, око да види. Ами, след като видя и усети колко е трудно това, разказа в Брюксел на колегите, че се справяме прекрасно, нямаше иначе да може да го произнесе на глас. Винаги имат резерви към Изтока, към бившия соцлагер. Но мисля, че с подобни визити на място те се убеждават в това, че се справяме добре.

- Големият проблем на България е Русия. Путин пусна календар с вашето куче, това какъв жест е?
- То има и текст от няколко реда към снимката. Хубаво. Там нищо не правят случайно. И когато ни се карат и ни размахват пръст, както направиха от Анкара, или в интервюта на руския президент и външния министър Лавров, това е един вид поведение. Но има и случаи, в които разбират, че когато имат партньори от другата страна, които могат да казват и да, и не, когато не е в техен интерес, които не се влияят от конюнктурата, а си спазват традиционните политики, които си имат като две държави. Винаги съм казвал, че България и Русия в културно-исторически план са изключително свързани. В същото време ние сме в ЕС и НАТО, имаме ангажименти там, те са в Евразийския съюз, имат други ангажименти. Но се надявам, че с това, което стана със сваления руски самолет от Турция, показахме, че ние само гледаме българския национален интерес и сме лоялни членове на ЕС и НАТО. И няма нищо лично оттук нататък. Така че истински се надявам, че вече са се нормализирали отношенията ни с Русия.

- Това е очакване на целия народ.
- То е факт.

- Българинът, обичайки Русия, не мрази НАТО и Европа все пак?
- Да. Когато съм си говорил с колеги от бившите служби за народопсихологията, защото тя е различна в Румъния, Унгария, Чехия, отношението към Русия и СССР е било различно. Докато ние поради Руско-турската освободителна война това е дълбоко заложено като ген. Обяснявал съм, че българите не обичат и не мразят за сметка на единия или на другия блок. Българите не мразят Русия, но всички полети, които водят към САЩ и Европа, са предпочитани за младите хора. Така че ние може да си направим извода, че трябва да сме в ЕС и в НАТО и в същото време да пазим отношения с нашия исторически приятел през годините -Русия.

- Голяма част от европейските ни партньори имат сериозен бизнес с Русия. Имат и енергийни проекти. Нашите енергийни проекти с Русия бяха доста посмачкани. Как така за едни може, за други не може?
- Да. Те самите трудно го обясниха на последния Европейски съвет, защото имаше дискусия.

- Води ли се такъв разговор?
-Да, и то с доста отчетливи различни позиции. "Северен поток 1 "и "Северен поток 2"се обясняват като частен проект, с който не са съгласни доста от страните членки. Но да не се вглеждаме пак на другите в интереса. Българският интерес какъв е? За Бургас - Александруполис казвате смачкан проектът. Представляваше сериозна опасност за екологията. След това през 2006 г., когато подписаха за АЕЦ "Белене", ако бяха подписали тогава и договор, за да се знае колко пари струва, и да я бяха почнали да я строят през 2007 г., дето се вика, щеше вече да е построена. И третото е "Южен поток". Ако ГЕРБ не беше паднал от власт, щеше вече да се строи. Той беше изгоден за България, тогава я нямаше кризата в Украйна и няма да се приеме, че е за нейна сметка. С президента Путин се бяхме разбрали и за цени, и начина, по който ще се строи, с конкурси, по европейски правила. Даже си спомням, че ми каза в моя кабинет: Така трябва да го строим, че да е еталон за ЕС. Хубаво, ама тогава ни спретнаха пуча, паднахме от власт и изведнъж на много хора им се видя огромна възможност да...

... вземат едни пари...
-... да вземат големи пари и проектът от милиард стана на три, преведоха се едни аванси. Знайни и незнайни фирми тръгнаха да правят консорциуми да строят. Разбира се, това не може да остане скрито от ЕК, веднага инфринджмънт процедура и убиха проекта. Президентът Путин прекрасно знае и съм сигурен, че съжалява. С други думи да не ругаем Европа и американците за това, че е спрян "Южен поток". Аз казвам: ако бях продължил да съм премиер тогава, "Южен поток" щеше да се строи и тогава нямаше да бъде спрян, защото и американците, и европейците знаеха, че той е изгоден за България.

- С какво ще сменим този проект?
- С газовия разпределител.„Балкан". И аз виждам големи шансове. Европейската комисия добре знае за него. Нещо повече, сега сме обърнали схемата на действие: ЕК води преговорите заедно с нас, разбира се, с руската страна за евентуално докарване на руски газ до газовия разпределител „Балкан", започнахме строежа на интерконектора с Гърция, където също до 10 млрд. куб. м газ може да идват, започнахме интерконектора ни с Турция, където ако един ден азерски или туркменски газ по южния коридор дойдат. Разбира се, преди това трябва да се решат проблемите на Нагорни Карабах. На първо място в този газоразпределител е газта, която ще дойде от нашите находища Хан Аспарух, Силистар иТерес. Вие знаете, че 10 на сто от газта, която изразходваме, пък е от Галата. Така че от четири-пет източника може да си съберем в този газов разпределител газ и да го транспортираме за Европа.

- Каква е температурата на заседанията на Европейския съвет, когато се обсъждат енергийните въпроси?
- В Европа са два лагери - едните против "Северен поток 2", и други, които искат да им се случи като частен проект. Аз защитих тезата, че трябва едновременно да ни се случи и "Северен поток 2", и газовият хъб „Балкан". Точка. Дадох на колегите ясно да разберат, че това трябва да стане и бързо, защото газовите тръби за бившия "Южен поток"стоят в Бургас и Варна и корозират, защото са направени да стоят под вода.

- Приеха ли го колегите ви?
- Ами... На този етап мога да кажа, че има пълното съдействие на Европейската комисия. В самолета дори Камерън, понеже питаш какво си говорихме, бях взел всички скици и чертежи, така че на него самия му обясних. На следващия ден той направи връзка на Томислав Дончев със своя газов специалист, за да огледа всеки детайл. Говорили сме го това и с Франсоа Оланд - имам пълната му подкрепа. С канцлера Меркел - тя и декларира на Европейския съвет, че подкрепя България. Ние не сме като Орешарски -подпише договор с "Южен поток", и да отиде в Брюксел да каже - не съм подписвал.

- Вдигни малко завесата на тия чудесни отношения с Меркел.
- Те се дължат на това, че сме дисциплинарана държава. Прогнозируема, стабилна. Експертите ни работят добре в много сфери. Аз от нейно име не мога да давам оценка, но фактът, че беше в България и винаги правим срещи на четири очи преди или след Съвет, което е 30 минути, все едно си на държавно посещение. Последния път бяхме в библиотеката в Брюксел. Имаш възможност да те изслушат по всички теми, които те интересуват. Това не се прави за всеки. Затова сме на второ място по усвояемост на еврофондовете, затова успяхме да намалим реално безработицата, да се увеличат спестяванията, а и потреблението се вдигна доста в последните дни и месеци. Три на сто ръст на икономиката. 2,854 млрд. лв. сме събрали повече от 2014 г. Това са огромни неща.

- Пътищата са голямата страст на премиера? Така ли е? Или?
- Не съм ги измислил аз тия неща с пътищата. Още древните римляни са казали, че където има път, там има работа, има търговия, има живот. Не помните ли само преди няколко години каква беше Южната дъга, каква беше София без естакадите, без метрото, без заводите за битови отпадъци. Колко бързо - за 5-6 години ги направихме. Преди това столетия не са правени. Ние свикнахме, че това винаги го е имало.

- Даже някои са сърдити защо не е готово всичкото?
- Да. Защо не го строим за една нощ, а за няколко месеца. Вие помните ли боклучените кризи, които правеха по София, че торбичките с найлоните се гонеха по улиците? Сега имаме най-модерния завод в Европа. Спомняте ли си как водеха журналисти да видят завода за боклука на Виена? Сега това е като мерцедес и москвич - софийският спрямо виенския. Но темата веднага се забравя, защото е приключена. Как се минаваше през Стара и Нова Загора, през Сливенските минерални бани? Как се пътува вече до Турция, до Благоевград, до Бургас. Много бързо се свиква с хубавото. Половин милион се возят на метро.

- Какво сънува премиерът на Нова година?
- Нищо. В 12,20 ч си легнах на Нова година, бях много уморен. Много се притесних за газа.

- Кой ти се обади? Кой ти каза „честито" пръв?
- Вие сте първите. На първи януари в 9 ч правим интервю. Хората ще кажат - това са откачени хора. Айде единият - иди-дойди, ама другият - на най-големия вестник главен редактор. Той къде се е юрнал?

- Какво да правим сега? Работата си е работа.
- Работата си е работа, ама напрежението е огромно. И за екипите. Много хубави неща се случват, в същото време особено в медийните битки има нещо, което ме тревожи. Много пъти слагат министри, кметове, включително и мен за заложници на тая ситуация. На запад, като кажеш свобода на словото, че е застрашена или я няма, там си представят, че държавата - президент, премиер, тормози медиите. Забранява им. В България е точно обратното. Ние нямаме абсолютно никакво влияние върху медиите. Включително и върху националните, които са на бюджета на държавата. Националното радио е може би най-опозиционното от всички. И няма нито един случай някой да им е казал каквото и да било. При нас свободата на медиите зависи от това, че много от издателите са свързани с една или друга икономическа група. Икономическият си интерес го защитават чрез писанията във вестниците, в телевизиите или в списанията си. В много от случаите това няма нищо общо с обективната журналистика.

- Предлагам да спрем с този въпрос, защото могат да го изтълкуват като намеса в медиите.
- Точно това искам да кажа, че ние не можем да си позволим. Може само да го изкоментираме. А в същото време усещането на хората е, че има някаква зависимост у медиите. Зависимостта не е от правителството. Ние сме обект на атаки непрекъснато в зависимост от дадено решение. Не може да говориш по национална телевизия или да даваш интервю в много-тиражен вестник, да те гледат хората на живо и да кажеш, че няма свобода на словото. Да можеш да кажеш всякаква глупост или всякаква обида към когото искаш. Това дори ме учудва. И водещите го гледат и казват: няма свобода на словото. В същото време той говори в национален ефир. Само няма възможност да се пресегне през телевизора и да удари един шамар на министъра или на премиера или на когото не харесва. Едни и същи гости ходят в сутрешните блокове, едно и също говорят и в същото време - няма свобода на словото. Какво повече искаш? Искаш да ме задължиш да дойда в студиото да ми удариш шамар? Е, това няма да им позволя, разбира се. За разлика от украинския премиер.

- Тънкости на нашата професия...
- Тънкости, ама колко да е тънкост?

- Какво ще пожелаеш на хората за Нова година?
- За да има и здраве, и късмет, над триста млн. лв. дадохме за медицинска апаратура. Вече изчезват листите на чакащите на онкоболните. Снаряжили сме се с най-съвременната апаратура в Европа и в света с прекрасни специалисти, които гарантират в огромна степен лечението на много от онкозаболяванията. Правим всичко възможно и необходимо да го има това здраве. Искам да пожелая още повече оптимизъм, повече работа.

- Време ли е вече да си заобичаме родината?
- Българите си обичат родината. Разбират най-добре колко в положителен план се е променила България в последните години, като се върнат. Ние във всекидневието си не забелязваме огромните усилия на всички работещи хора. В същото време огромна липса на квалифицирана работна ръка. Безработица, а няма желаещи да се учат, да се квалифицират и да отиват там, където имаме нужда от работници.

- Какво правим с политиката? Има тук-таме изригвания, скандали?
- Избягвам да се бъркам в работата на другите партии.

- Има ли политиката развитие? Дава ли политиката на България продукт?
- По принцип е много трудно, защото и за хубаво, и за лошо, ГЕРБ трябва да има позиция. Винаги. За всичко и то категорична. Даже навремето ДПС или други по-малки партии се явяваха
балансьори. Коалициите зависеха тогава от третата по големина партия ДПС. Сега стана обратното. Балансьор в парламента е голямата партия ГЕРБ. Нека някой политолог да ме обори дали това не е така. Защо? Без ГЕРБ никоя друга партия не може да направи правителство. В същото време тия, които говорят за предсрочни избори, а искаха от мен да им се кълна, че няма никога да отида на предсрочни избори, и аз го изпълнявам това като ангажимент към тях, знаят прекрасно, ако минат границата на добрия тон и правителството си тръгне, защото то не може да падне, може да си тръгне, един месец след това, след изборите, те ще трябва да дойдат при мен да си говорим за правителство. Затова сега съумявам с много усилия и нерви и стискане на зъби в някои случаи, да имам добър диалог и с БСП, и ДПС, с АБВ и с ПФ, с колегите министри от Реформаторския блок. Е, невинаги всичко е гладко, но винаги може да намерим решение. Така че всяко развитие в подобен аспект - само ще похарчим пари, ще унищожим стабилността, няма задълго след това да може да се направи правителство, ще се въртят служебни кабинети, а това си е просто блокиране на държавата. Затова в парламента ни е трудно, защото ГЕРБ всичко това го отчита. Моите съпартийци имат много, много какво да им кажат и на реформаторите, и на ДПС, и на БСП, но знаят, че ако ние тръгнем в тази посока, вече няма кой да крепи стабилността.

- Президентски избори. Какво мисли ГЕРБ?
- ГЕРБ има поне пет възможности за кандидат за президент.

- Премиерът влиза ли в тези пет?
- Не, аз съм давал дума на колегите в РБ, когато правехме правителството, че четири години ще си изкараме мандата. В тези петима души - аз не фигурирам в моята схема за президентските избори, не съм споделял още вижданията си с моите колеги, защото чакам да видя към юни-юли в какво състояние ще е държавата, в кои сектори ще са по-добре, за да си направя сметка дали мога да оголя някой от тях, като взема потенциален кандидат за президент.

- Още малко и ще кажеш кой...
- Така че от тези няколко души, които мисля, че ще бъдат добре приети, защото са се доказали, в зависимост от ситуацията ще мога да избирам.

- Имам чувството, че между тези петима има и жени.
- Естествено, че има и жени. При нас, в ГЕРБ, жените са на почит. Справят се чудесно.

- Кое щете направи щастлив в края на 2016 г.?
- Дай Боже, да имаме внуче, защото знаете моите притеснения, преди дъщеря ми беше се разболяла малко вследствие атаките на къщата ми, но сега се радвам истински. (Чука но дърво.) Газовият разпределител да може да стане, да стартираме лотовете на Хемус до Ловеч и Търново, да си доизграждаме „Струма", да минем пак да съберем с толкова милиарди повече. Близо 3 млрд. лв. събрахме - това е от контрабанда, от акцизи. Това ни позволи с това огромно харчене - за пенсионери, за тютюнопроизводители, за проекти в екологията, за земеделието.

- Кога премиерът ще се влюби?
- На тия години трудно ще се влюби.

- Имаш ли някоя жена на сърце?
- Не. И да имам, не говоря на тия теми, защото ще я съсипят. Аз съм сега женен за работата.

- Властта е доста изменчива любовница.
- Действително всекидневието и напрежението е такова, че... Сега представяш ли си на първи, ако съм женен, сега тука трябва да се занимавам с жени, да ходим на разходка, да ходим по мол, на кафе, при приятелки да ходим. Аз самият не мога да й кажа на Нова година къде ще съм или утре къде ще бъда. За какво да експериментирам нещо, от което веднага ще стане скандал, ще ми се смеят хората. Млад съм, имам бъдеще, като свърша с държавната работа, ще дойде ред на любовта.

- Големият немски поет Фридрих Шилер е произнесъл забележителната фраза, че силният е най-могъщ сам. Как гледаш на това определение?
- Точно така гледам. И даже близки и приятели ме питат, как реагираш на дадена ситуация, все едно си се подготвял. Всъщност, когато не мога да заспя, особено когато нещо важно има да се случва, гледам тавана и си проигравам различни варианти. Случва се да стана в 3-4 ч сутринта и звъня по телефона на колеги министри или шефове на агенции, ако имам да си изясня даден въпрос. Когато не ми се обади някой, пращам патрулката да му каже да вдигнат телефона, защото има някои, точно семейните, не се обаждат. Имам такъв случай, звъня неколко-кратно на колега, питам: Спиш ли? Никой не спи, всеки вика: „Не, не, как ще спя?" и в това време чувам жена му да вика: „Кой идиот ти звъни по това време?"

- Казваш ми, че в тази самота се ражда силата.
- Да, сто на сто! Сто на сто от времето ми е отдадено на работа и нищо не може да ме разбалансира.

- И футболът?
- Ако от 12 до 13,30 ч съм в ресторант и обядвам, това ще се приема за нормално. Или в столовата. Още от спортната си кариера аз не закусвам, не обядвам, само вечерям, тъй като тренирахме двуразово и не обичах да ми е пълен стомахът през деня. В обедната почивка за час и половина, като отидеш да поиграеш, да ти се изветри главата, след това като се изкъпеш и започва денят наново. Защото аз до обяд съм направил поне 15-20 срещи. Министър след министър. Всеки излиза с да или не. Това превключване от тема в тема... Нито една тема не можеш да не я оцениш. Като спортуваш един час - всеки знае, че работя и в събота и в неделя, в 7,30 ч сутрин съм на работа. Пожелавам на всеки да използва обедната почивка за спорт. Ако идват гости, отивам след това. Но съм си въвел час и петнадесет минути задължителен спорт. Който иска, да ми намери кусур.