Божидар Димитров: Гърците ще възстановят Родоския колос, а ние?
Секция: БЪЛГАРИЯ
04 Януари 2016 15:08
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Божидар Димитров: Гърците ще възстановят Родоския колос, а ние?

/КРОСС/Едно съобщение излезе в последните дни - Гърция щяла да възстанови античната статуя на Аполон, разположена на входа на главния град на острова. Статуята е била малко над 22 метра, излята от бронз и е съществувала само 65 години - съборена от едно силно земетресение. Статуята вероятно раздробена е пролежала векове наред и накрая продадена за скраб. Това заявява проф. Божидар Димитров в официално съобщение, разпространено от пресцентъра на Националния исторически музей. Публикуваме текста без редакторска намеса. "Защитниците на „автентиката" у нас /цели 57 организации/ обединени в един форум, вероятно ще протестират пред ЮНЕСКО, ИКОМОС и т.н. Естествено гърците няма да им обърнат внимание, дори Манол Глишев да им спретне един протестен митинг. Малко хора знаят, че в нашите земи също е имало колос на Аполон. Той е излят в Аполония Понтика около480 г.пр.Хр. и е работа на именития атински скулптор Каламис, нает специално за тази работа. Нашият колос е бил висок 13 м и 20 сантиметра, излят е от бронз и е съществувал на мястото където е бил поставен повече от 400 години. Според античните писатели той е струвал 400 таланта. За сравнение, толкова е годишният бюджет на Атинския морски съюз, обединяващ Атина и още 200 гръцки градове-държави. Тази стойност на созополския колос показва огромните финансово-икономически възможности на нашия град-държава. По това време е издигнат Партенона и статуята на покровителката на града Атина е била висока само 5.60 метра. Аполон е бил тачен в Созопол с прозвището Иатрос /Лечител/. Знаем как е изглеждал прав - гол, атлетичен младеж, опрян на маслинена фиданка. През 72 г. пр. Хр. римския пълководец Марк Лукул превзел с щурм Аполония и като изключително ценен трофей отнесъл статуята в Рим. Там, според различни римски писатели тя била монтирана на Палатинския или на Капитолийския хълм и престояла там още 400 години. След като християнството станало държавна религия християните разрушили статуята тъй като голотата на античния бог скандализирало християнския им морал. В Созопол преди няколко години също се роди идея да се възстанови колоса на Аполон. Скулпторът Борис Борисов изработи плановете и направи две бронзови копия на статуята високи по 1.6 метра, намиращи се днес в кабинета на кмета г-н Рейзи и в частния музея „Южна кула" на г-н Кирил Арнаутски. Решено бе статуята да се постави на т.н. Мигалка, маркираща входа на Созополското пристанище. Междувременно археоложката Кръстина Панайотова откри огромната база на оригиналното място на колоса - на о-в Св. Кирил и Юлита. Но бе решено статуята да не се вдига там, тъй като огромните сгради на Морското рибарско училище и щаба на Военно-морската база щяха да я закриват. За богатия морски град да вдигне тази статуя нямаше да бъде никакъв проблем. Но най-неочаквано в работата се намеси сливенския митрополит Йоаникий. Той обяви, че възстановяването на статуята ще възроди... езичеството в Созопол и върху града и жителите му ще се стоварят различни божии наказания. Поуплашиха ли се хората или не, но работата замря. Съмнявам се, че родоския архиепископ е осъдил намеренията на родоските гърци. Ясно е, че възстановяването на статуята на един езически бог няма да доведе до възстановяване на езичеството у нас и най-вече в Созопол, чиито жители само в последните години построиха със собствени средства десетина параклиси и една църква и реставрираха построените от предците им други 27 църкви и параклиси. Дядо Йоаникий бе заявил, че вместо на Аполон созополчани да издигнат статуя на Св.Иван Предтеча, тъй като бяха удостоени с честа в града им да се открият и останат там мощите на светеца. Да, защо не, но и на двамата. С две статуи Созопол няма да заприлича на Скопие", завършва директорът на НИМ.