/КРОСС/ Очакванията на строителния бранш за новата 2016 година покриват широк диапазон от спектъра - от "най-доброто предстои" до "застой". Секторът се влияе изключително от европейското финансиране, а то е на границата между края на стария програмен период и начало на новия. Големи инфраструктурни проекти не липсват - два лота на "Струма", тунел "Железница", магистрала "Хемус", довършването на Западната дъга и Северната тангента, обходът на Габрово, София - Калотина, софийското метро, модернизация на жп отсечки - всички те могат да започнат в рамките на следващите 12 месеца.

Достъп до тези обекти обаче имат ограничен брой компании - най-големите в сектора, които са под 2% от общия брой на строителните фирми у нас. Останалите разчитат на по-скорошното начало на новата Програма за развитие на селските райони, "Региони в растеж", "Околна среда", както и на активизацията на кметовете след местните избори в края на октомври 2015 г. Браншът ще разчита и на оживлението в сегмента на жилищните имоти, което се наблюдава през последните няколко години в големите градове, пише "Капитал". 

На едната крайност: негативната прогноза

Прогнозата не е оптимистична, казва изпълнителният директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Иван Бойков. Според него картината през 2016 г. се очертава доста сложна. "Капиталовите разходи в бюджета са крайно недостатъчни. Да, имаше увеличение, предимно заради санирането, но тези пари още не са дошли при строителите. Отделно новият програмен период ще започне към края на годината. Първо трябва да се приеме новият Закон за обществените поръчки, нови правила за оперативните програми, да се обявят търгове, ако има обжалване, те ще се забавят с още два-три месеца. И така, не го виждам преди края на годината 2016 г. да започне реално работа по новите програми, които са източник на 70% от поръчките в строителството", казва Бойков. Той прогнозира и забавяне на "Хемус" заради неприключили отчуждения, както и отлагане на водните проекти заради забавената ВиК реформа. "Големите проекти за тази година са двете отсечки на магистрала "Струма", метрото, но това са едва три обекта. Очертава се критична година и за гражданското строителство. Въпросът е дали хората ще решат да инвестират, дали парите в банките ще влязат в обращение. Има някакви плахи опити за нови обекти, но все още не сме се отлепили от дъното. Хубаво е, че минаха изборите, кметовете ще се активизират. Надяваме се правителството да остане стабилно, иначе очакваме още по-голямо забавяне", казва в заключение Бойков.

Неговият колега от софийската строителна камара Светослав Глосов също е резервиран, но за него раздвижването в сектора ще дойде през втората половина на годината, когато проектите от оперативните програми ще започнат да се изпълняват. Търсенето на качествени жилища с добра локация пък ще даде тласък на този сегмент, който дори може да доведе до ръст. "Трябва да свикнем да разчитаме на все по-малко европейско финансиране и все повече на чуждестранни и български инвеститори, но това е проблем за цялата икономика", казва Глосов.

Светло бъдеще за най-големите

Докато представителите на браншовите организации, ангажирани с проблемите на всички фирми - от най-малките до най-големите, са по-резервирани в очакванията си за 2016 г., мениджърите на компании с вече сключени договори за инфраструктурни проекти са спокойни за бъдещето. "Не очакваме изненади", коментира пред "Капитал" Маргарита Попиванова, изпълнителен директор на "Пътища Пловдив" АД - част от групата на благоевградската строителна "Агромах". "Агромах", "Пътища Пловдив", "Хидрострой", "АБ" и "Алве консулт" вече имат подписан договор за изграждането на лот 3.1 Крупник - Благоевград на магистрала "Струма". Попиванова посочва, че извън големите проекти браншът разчита изключително на поръчки на различни общини, основно за рехабилитация на пътната мрежа. "Поради финансовото състояние на общините у нас обаче, на практика техните инвестиционни програми в тази насока са силно ограничени", казва мениджърът. "Министър Лиляна Павлова анонсира, че и през 2016 ще има рехабилитация на стари участъци от магистралната пътна мрежа, така че очакванията за работа на сектора са насочени и в тази посока. За подобни поръчки българският строителен бизнес е силно конкурентен поради кратките срокове, в които обикновено работата трябва да бъде свършена. Предстои да видим как увеличената цена на винетните такси ще се отрази на финансирането на обекти от публичната инфраструктура", посочва още тя. Попиванова също отчита новия Закон за обществените поръчки като едно от големите събития за строителния бранш през 2016 г. Заявките на управляващите са той да изсветли и опрости процедурите, като се въведе възможност за електронни търгове. "Предстои да видим как ще проработи в реални условия", каза още тя.

Най-позитивно настроени са "Джи Пи груп". Това не е необичайно, предвид че свързваната с Валентин Златев и "ЛУКойл" компания работи по лот 2 на Западната дъга, който беше прехвърлен към новата оперативна програма "Транспорт". Отделно от проекта за 85 млн. лева, обединение на "Джи Пи груп" с две испански фирми и проектантската "Трансконсулт 22" беше класирано на първо място за изграждането на лот 1 от магистрала "Хемус" Ябланица - Угърчин, което ще им осигури ресурс от близо 300 млн. лв. в следващите години. "Най-доброто от гледна точка на офанзива на строителните фирми на българския и нови пазари тепърва предстои", се казва в отговори на мениджърите на компанията до "Капитал". Причините според тях са очакваното отваряне на оперативните програми и ПРСР, в частност мерките, засягащи строителния процес, от една страна, и от друга, заради натрупания опит през предходния програмен период. Инвестициите в строителството в следващите 5 до 7 години, които ще дойдат по линия на Европейския съюз, трансгранични и транснационални програми, както и националния бюджет са от порядъка на 20 млрд. лева. "Това изнася тежестта изцяло в строителните фирми. От тях ще зависи каква част от сумите ще минат през сметките на дружествата при условията на пазарната конкуренция", посочват от "Джи Пи груп". Основното предизвикателство според тях е липсата на квалифицирани кадри в сектора. По-голямата прозрачност и ефективната конкурентна среда на пазара може да допринесе за решаването на този проблем, като направи кариерата в строителството по-атрактивна, смятат предприемачите. Новият ЗОП би трябвало да е крачка в тази посока.

Пътищата остават приоритет на правителството

Представители на правителството на ГЕРБ са категорични, че и през 2016 г. инвестициите в пътища ще са приоритет. Според регионалния министър Лиляна Павлова най-важното е успешното завършване на изостаналите проекти от стария период като Западната дъга на Околовръстното шосе и Северната скоростна тангента. Тя се надява, че през новата година ще може да започнат и строежите на отсечките София - Калотина, участъци от направленията Русе - Търново, София - Видин и др. Европейското финансиране едва ли ще стигне за тях (както и за магистрала "Хемус"), но не е изключено държавата да потърси външно финансиране.

По отношение на ремонт на вече съществуващи пътища тази година ще е показателна дали увеличената цена на винетките в действителност ще доведе до повече инвестиции на държавата в това направление. Голямо събитие за сектора ще е и конкурсът за въвеждането на тол-система и електронни винетки, които би трябвало изцяло да заменят модела на таксуване за ползването на пътната мрежа.