/КРОСС/ Една ислямистка партия у нас може да събере 5% подкрепа от мюсюлманите, казва проф. Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия, експерт по етнически и религиозни проблеми и преподавател по културология в СУ „Св. Климент Охридски" и НБУ, пред "Стандарт".

Според нея Анкара се опитва да присвои достиженията на ДПС.

- Проф. Желязкова, изненада ли беше за Вас рокадата в ДПС?

- Изненадах се, но си давам сметка, че нов и с качества лидер се отглежда трудно, вероятно това е подтикнало Ахмед Доган към търпение и изчакване. Всъщност моите анализи винаги се движат вертикално - от долу на горе. Наблюдавам и интервюирам хората в селата и малките градове като анализирам техните нагласи, а доста по-периферно изследвам елитите на ДПС. Анализът от долу на горе през изминалите две години доста ясно очерта, че Лютви Местан е силно нехаресван сред електората по цял набор от причини, дори в Момчилградско. Така че, за да получи подкрепа след отлъчването му, на Местан ще са му нужни чувствителни идейни и финансови ресурси, за да стимулира хората.
В едно съм сигурна, че в случая на преден план са сериозни политически различия между формалния и автентичния лидер, а засегнатите икономически интереси идват на второ, дори на трето място.

- Защо Ахмед Доган толкова рязко се противопостави на протурската линия на Местан?

- В годините преди и малко след създаването на ДПС имах възможността да общувам по-пряко с Ахмед Доган. Според мен неговата визия за изграждането, структурирането и финансирането на новата партия в своя фундамент се опираше на абсолютната независимост. Не желаеше да зависи нито от външни, нито от вътрешни фактори, каквито и да са били те. За миг само протегна приятелска ръка към идеалистите-наивисти от Комитета за национално помирение в началото на 90-те, но не беше склонен на никакви компромиси. Предложи включването на своята партия към СДС и беше облекчен, когато Координационният съвет отхвърли подобен вариант, защото трябваше да се подчинява на общи политики. Независимостта е много сложна игра, почти мисия невъзможна, затова Доган разви едно рядко за политиците качество: научи се да се възползва от всички ресурси, които му се предлагат, без да позволи да бъде купен или повлиян. Той взимаше без скрупули с пълни шепи и продължаваше по своя избран път. Поради тази причина като лидер винаги е поддържал авторитаризма, както и неговата консервативна затвореност и непрозрачност. При Доган има железни принципи и волята да ги налага.

- Досега никой не разцепил ДПС. Може ли това да направи сега Местан, залагайки на проислямска карта?

- Когато се създаваше "Атака" за лидерското място се състезавах поне трима. Но Волен Сидеров се оказа най-атрактивен за тази роля. Затова трябва отново да погледнем нещата от долу и дали съществуват нагласи сред хората, за да бъде подкрепен един проислямски политически проект. През 2003-2005 г. правихме едно мащабно изследване на имигрантите в България - легални и нелегални. Спрямо имигрантите-мюсюлмани имахме въпросник, който ни позволиха да предположим, че само около 2-3% от имигрантите са консервативни мюсюлмани. За да имаме база за съизмерване, приложихме индикаторите и към нашите мюсюлмани. По-малко от 1% показаха някакви видими консервативно-религиозни и нетрадиционни тежнения, и то основно сред ромската общност. Десет години по-късно процентът на фундаменталистки настроените мюсюлмани в България - роми, помаци и турци, се движи около 5%. Специално акцентирам върху факта, че този консерватизъм не означава потенциална агресия и няма общо с джихадизма. Това обаче означава, че вече съществува потенциален електорат за една проислямистка формация, каквито впрочем има в почти всички балкански страни. Всъщност би следвало да се размишлява по въпроса дали това е опасно или е полезно за България.

- В смисъл?

- Понякога легитимацията на едни вече съществуващи настроения, обяздването им чрез българската юридическа и политическа система е по-безопасният вариант от изоставянето им в трудно контролируеми семейни, общностни и неформални сдружения и дейности.

- Укриването на Местан в турското посолство и опитите му да се срещне с турски министри не активизира ли антитурските настроения в обществото ни?

- Това беше грешка на Лютви Местан, предизвикана от паническа атака. Разбира се, че е истерично да говорим за национална измяна, по-скоро има направени грешки от нарцисизъм и самозабравяне. Не трябва да се нахвърляме като глутница на политик, който е сбъркал и се е уплашил. Това се е случвало не веднъж и подлежи на корекции. На мястото на г-н Местан по-скоро бих се безпокоила от разследвания на НАП и други финансови одити. Защото и той, както част от българските политици, твърде много и неясно забогатя, докато е във високата власт.

- Всички наблюдатели коментират събитията в ДПС в контекста на задълбочаващията се конфликт между Русия и Турция. Кой е по-точен в позициите си - Ахмед Доган или Лютви Местан?

- Продължавам да мисля, че случилото се идва и като резултат от вторични сеизмични вълни, които следват трусовете между Турция и Русия. В българската история това се е случвало многократно, не може да се приеме за нещо уникално. Колкото и да сме малки и без самочувствие, ние винаги сме били важни за двете големи страни, дори да е чисто символично. Не напразно има активни политически действия на Турция в България, а не случайно Путин ни споменава с гняв поне 3-4 пъти през изминалата година по един или друг повод.

- Какъв е интересът на Турция спрямо България?

От една страна, в България живее най-многобройното турско малцинство на Балканите, като не бива да забравяме и нашата диаспора в Турция. Ако се съобразим с всички кампании за изселване през миналия век, то тази диаспора и нейните потомци вероятно надхвърлят милион. Дори родените в Турция не забравят, че са по произход европейски турци от България. Съществуват семейна памет и носталгия, които се предават от поколение на поколение.И понякога това се превръща във важен политически ресурс.

В България в политическия живот активно работи и присъства ДПС, което е най-структурираната и със забележителни позиции „турска" партия на Балканите, която вече има свои представители в европейските институции. Естествено е управляващите в Турция да правят опити да присвоят това достижение на българския политически живот.

- А как стоят нещата по отношение на Русия?

- По отношение на Русия нещата са още по-сложни. Съществува исторически мит, който отнася трайната любов на българите към Русия единствено в периода малко преди, по време и след Освобождението през 1878 г. Този факт е обясним, защото тогава се постига реален резултат и българите стават свободна нация.

Всъщност надеждите на българите към Русия датират от много по-ранни периоди и стават видими през ХVІІ век в периода на голямата война на Свещената лига срещу Османската империя (1683-1699). Свещената лига обединила през 1683 г. Австрия, Полша, Венеция, Малта, а през 1686 г. към обединените сили на католическия запад се присъединява и православна Русия. Тази война разтърсва историческата памет на българите, както и на другите покорени балкански народи и събужда спомените за самостоятелни държавни обединения, надеждата за тяхното възстановяване. Българите чрез своите католически духовници участват в дипломатически мисии и в Чипровското въстание; създават се доброволчески дружини към войските на Лигата, самостоятелни действия извършват многочислени чети, провеждат се Второто Търновско въстание - 1686 г., Чипровското въстание - 1688 г. и Карпошовото - 1689 г. Тези въстания са организирани и изпълнени основно от градско и сравнително образовано и заможно българско население. Поради това и след смазването на тази съпротива започва един дълъг (около 50 години) процес на изселване, който лишава България от едни от най-будните и предприемчиви представители на нацията. Може да се твърди, че изселванията след 1688 г. отнемат част от цвета на българския етнос - хора, които високо ценели политическата независимост на своите земи и имали вече придобит военен опит.

- Доколко симпатията към Русия е заложена в историческата памет на българите?

- Това е другата страна на Догановия архетип: българите обичат Русия от векове на генетично ниво, и поне от ХVІІ век са се чувствали неразделна част от европейския християнски свят.

През 1989/90 г. правех анализи за френски и американски медии и научни сборници, които се интересуваха какво отличава смяната на системата и създаването на нови демократични политически субекти в България след падането на Берлинската стена, сравнено с другите страни от Централна и Източна Европа. Винаги в тогавашните анализи отбелязвах факта, че докато в страните от Централна Европа новите демократични сили се мобилизираха чрез антикомунизма и антисъветизма и чрез ярките антируски настроения, то в България нямаше и помен от антируски настроения.Но за сметка на това имаше един обединяващ принцип, който отличаваше новите демократи от ретроградите, а именно защитата на правата на малцинствата, борбата за връщането на правата и свободите на турците и мюсюлманите в България след изстъпленията на стария режим в т.нар. „възродителен процес". Антикомунизмът и антисъветизмът разбира се, също бяха фактори, но те се проявиха малко по-късно.

Извинявам се, на моите колеги и приятели русофоби, но България винаги ще си остане относително русофилска, независимо дали се управлява от царете, Сталин, Брежнев, Горбачов, Елцин, Путин или който и да дойде след него. Защото това е „архетип", каза Доган. И е прав.