/КРОСС/ С Местан Ердоган за втори път се опита да отстрани Доган от ДПС, казва исткорикът академик Георги Марков в интервю за "Стандарт"

- Академик Марков, какво ви накара от името на дружество "Родина" да излезете с открито писмо в подкрепа на речта на Ахмед Доган?

- Това,което стана в ДПС не беше толкова изненадващо. Защото от доста време Реджеб Ердоган се опитва да отстрани Ахмед Доган като лидер на ДПС. Опита отначало с Касим Дал и неговата партия, а после с Лютви Местан.Така че Доган е прав в тезата си че Анкара, компрометира ДПС, наричайки го "нашата турска партия".Защото самият Доган винаги е защитавал тезата, че това една българска партия, която не може и не бива да бъде някаква пета или шеста колона на Турция. Той винаги се е стремял, разбира се, да защитава своите партийни интереси и тези на електората си, но и националните интереси. И винаги е поставял националните интереси да надделяват над партийните. И да елиминира, до колкото може, чуждите влияния. В този смисъл, имаше пълни основания да се противопостави на водената от Лютви Местан политика. Не може един български политик да кани външния министър на Турция на частно посещение и да се укрива в турското посолство. Така някога го е направил през 1945 година Георги М. Димитров, който се укрива в американското посолство. Но това е една друга история в едно друго време.

- В публичното пространство отдавна се коментират нещата, които Доган каза - и за многополюсния свят, и за слабоста на ЕС и НАТО, и за новата роля на Русия. Но Доган е единственият политик, който го каза публично. Прав ли е?

- Безусловно. Много наблюдатели - и наши, и чужди говорят за тези неща.Защото видяхме как Евросъюзът се оказа беззащитен пред новите заплахи. Либералната демокрация, която той изповядва, се оказа уязвима и безпомощна пред исламския тероризъм. ЕС е икономически гигант, но военно джудже. А НАТО е нищо без САЩ, които поемат три четвърти от всички военни разходи на Алианса. Всъщност цялата отбрана на НАТО е американска.

- Защо се получи така? Не разглезиха ли във военно отношение самите амариканци Западна Европа по време на Студената война?

- Има нещо такова. Мога да твърдя това от личните си впечатления от Германия. Образно казано, немските младежи бяха отучени да маршируват. И сега най-мощната в икономическо отношение европеейска страна изпраща срещу ИДИЛ цифром словом... два самолета! И то разузнавателни.Защото самата германска конституция,както и тази на Япония, забранява изпращането на военни части зад граница.

- Обединението на Германия и новите реалности в света не промениха ли това?

- Не. Малко преди тържественото обединение на Германия, което стана на 3 октомври 1990 г.,на 12 септември същата година в Москва страните-победителки във Втората световна война се съгласиха на това, но при условие да се запазят куп военни ограничения: никакво оръжие за масово поразяване, определен брой самолети и танкове, не по голяма от 350 000 души армия, и то с резерва, и т.н. А военният бюджет да не надхвърля 2 процента от БВП. И така Германия си остана зависима от САЩ във военно отношение. Не случайно там останаха, макар и редуцирани, американски военни бази.

- А доколко има и икономическа зависимост между ЕС и САЩ ?

- Свидители сме на преговорите между САЩ и ЕС за свободната търговия. Вашингтон настоява американските корпорации да не могат да бъдат съдени от европейските правителства. Това е глобализъм в най-висша степен - интернационалните интереси да стоят над националните. Държавните граници просто им пречат. Тази цел бе поставена още от президента Бил Клинтън, който обяви САЩ за световен лидер.

- Днес обаче светът е доста по различен от 90-те години...

- Така е. Не може да игнорираш Русия, Китай, Индия, дори Бразилия. Това са огромни държави и няма как те да бъдат подчинени на Америка.

- Днес виждаме как английски и френски самолети атакуват заедно с руснаците позициите на Ислямска държава. Как се стигна до тази на пръв поглед абсурдна ситуация?

- Проблемът се изостри до там, че наистина се получи такава временна коалиция. Но всичко започна с разпада на Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин. САЩ се опитаха да наложат западната демокрация в арабския свят, но това е невъзможно. И те създадоха предпоставката да се роди Ислямска държава. А тя се оказа удобна за Анкара, която пое по пътя на неоосманизма с претенции именно към Ирак и Сирия, които се смятат за част от османското наследство. И не е никаква тайна, че ИДИЛ се финансира от Турция, че през нея минаха контрабандния петрол.

- Това ли доведе до сблъсъка на Турция с Русия?

- Беше неизбежно. В съветската епоха Москва имаше съюзници и бази в цялото Средиземноморие и Близкия Изток. Сега обаче има остана само Сирия. Притиснаха руснаците до стената и те не могат повече да отстъпват. Това беше грешка и на САЩ, а донякъде и на Турция. Не може да унизяваш така една велика сила, победила Наполеон и Хитлер. Никой на Запад явно не чете Достоевски, който казва: "Колкото повече унизяваш руснаците, толкова повече те се стягат!"

- Нито Сун-цзъ, който препоръчва да се оставя вратичка за отстъпление на притиснатия противник...

- Да, така е. Но проблемът в случая е, че и САЩ имат интерес от съществуването на ИДИЛ. Защото в този конфликт ЕС е зависим от Турция. Тя директно изнудва - дайте ни 3 милиарда долара, за да задържим бежанците, иначе ще ги пуснем да залеят Европа. Така че кризата ще продължи. Тъкмо широката коалиция срещу ИДИЛ беше оформена, и свалиха преднамерено руският самолет Су-24.

- Наистина ли това беше провакация?

- Разбира се - турските изтребители са го чакали, както се казва, "на гюме".
Включително и с тв екип, който да заснеме свалянето му. Но сбъркаха жестоко. Не може да удряш такъв публичен шамар на една велика сила. На всичко отгоре и пилотът бе разстрелян от тюркмените, които също са въоръжени от Турция.

- Къде в този сложен геополитически пъзел е мястото на кюрдския проблем?

- Кюрдите наистина са вече незаобиколим фактор в Близкия Изток. До скоро Вашингтон се пазеше да заема някаква по-конкретна позиция по въпроса, но сега вече са принудени да ползват като кюрдските милиции като въоръжена сухопътна сила против ИДИЛ. В случая американците са прави - турска зона в Северен Ирак не бива да се допуска.

- Как се вписва в схемата ролята на Израел ?

- Това беше също голяма грешка на Анкара -влошаването на отношенията с Тел Авив. Така че кюрдският въпрос вече наистина зрее. Става дума за 25 милиона кюрди само в Турция, отделно още толкова в Иран, Ирак и Сирия. А има и прецедент - през 1920 година Севърският договор с разгромената Османска империя предвижда създаването на кюрдска държава.

Но Кемалистката революция променя нещата. Англия отцепва южната част от Кюрдистан, където е петролът и го присъединява към мандатната си зона Месопотамия - днешен Ирак. Но тук вече трябва да се има предвид и политиката на Техеран. Ако турските войски влязат в Иракски Кюрдистан, Иран няма да остане безучастен.

- Създаването на независим Кюрдистан няма ли да накара Анкара да търси компенсации за наша и гръцка сметка?

- Такива настроения и визии винаги е имало. Доктрината за "Ислямската дъга" на Балканите, освен Босна, Косово, Санджака, Албания и Македония включва и Източните Родопи, дори и Лудогорието. Подобни карти са се печатали още преди Втората световна война и са се разпространявали в България от турската организация "Туран". Не случайно през 1934 г. правителството на "Звено" начело с Кимон Георгиев я разтуря и преименува цялата останала турска топонимия на различните селища и географски обекти. Така че независимо от това, че сме съюзници с Турция по линия на НАТО, трябва да внимаваме по въпроса.

- Няма ли опасност да станем пак бойно поле между Русия и Турция?

- Настина има имперско мислене, и в Москва, и в Анкара. Защото Турция има претенции дори по отношение на Крим. Затова трябва да мислим повече за наша отбрана.

- Според непотвърдени засега информации, се говори за пряка китайска намеса в конфликта ?

- Все още всички страдаме от евроцентризъм - все едно, че останалият свят не съществува.И забравяме, че Китай е велика сила и голям потребител на петрол. Така че не може да остане безучастен, още повече че Пекин има проблеми с ислямските фундаменталисти, действащи сред уйгурите и другите мюсюлмани в западните си провинции. За разлика от Германия и Япония, ръцете му са развързани в това отношение, защото също е от страните победителки във Второта световна война и като такъв - постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.