/КРОСС/Ботев остава нацоналния герой на България. С него трябва да вървим към нашето бъдеще. Ако все още си задаваме въпроса, дали Ботев е наш национален герой, то какви българи сме.
Надявам се, че на тази свята за нас дата - датата на рождението на Ботев, този въпрос няма никой да си го зададе.
Думите са на Ася Николова, директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер. В деня, когато отбелязваме 168-та годишнина от рождението му, пред Радио Пловдив Ася Николова каза:
Да, Ботев е този, с който трябва да вървим напредв бъдещето си, защото в своето творчество, в своите действия Ботев ни е завещал точно това - любовта към свободата. За него свободата е вътрешна потребност, дори и в едно време, когато няма свободна България той е бил свободен човек, защото е вярвал, че само този, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Ето, това е важно за нас, българите - да осъзнаем, че свободата е наша вътрешна потребност. Да четем по-често Ботев, а не само да говорим затова как трябва да следваме неговия пример. Не, ние трябва да следваме това, който той ни е завещал като отношение към страната си, като отношение между хората и като отношение към свободата и именно това, което ни прави човеци.
Ако тези хора, които днес смятат за представителни на нашата национална идентичност се съизмерват с Ботев значи правилно са преценили себе си. 168 г. след рождението си Ботев остава националният герой на България. В това вярват всички, които не само идват в нашия музей, а просто всички, които се чувстват българи, така че не можем да говорим, че времето е нанесло някакви щети върху това да бъде повече, или по-малко наш национален пример Христо Ботев.
Националният музей "Христо Ботев" работи и през празничните дни. И през тях, между Коледа и Нова година, над 300 души са идвали в музея. В момента очакваме отново - на деня на Ботев най-искрените, най-истинските почитатели на Ботев - това са хората, които ще дойдат при нас в музея. Това са хора, които се чувстват истински родолюбци, защото отделят от времето си дори и в празничните дни да посетят един български музей. Така че това е паметта за Ботев, това е неизтриваемото, това е печатът, който са оставили личности като Ботев, Левски, Каравелов върху нас българите. Това е историческият прочит на тяхното дело, на това, което те са оставили.
В Националния музей "Христо Ботев" се пазят съхранените само четири предмета от личните вещи на Ботев. Най-ценното, което е останало от нашия патрон - единствените лични вещи на Христо Ботев от неговия бунтовен, барутен, изпълнен със себеотдаване живот, са останали само четири предмета - личните му писалищни принадлежности и джобният часовник. Личните писалищни принадлежности включват пресичка попивателна, мастилница от синьо стъкло и една специална поставка във формата на подкова за перодръжки. Само тези четири предмета са останали от Христо Ботев и нашият музей има безкрайната чест, отговорност да пази тези предмети за всички поколения българи.
Г-жа Николова коментира и ритуалът с т.н. "мъжко хоро" в Калофер, в който Богоявленският кръст се изважда след мъжко хоро в река Тунджа. Това не е старата, възрожденска традация. Ботев не е играл в ледените води на реката. Тази традиця е от 70-те години на 20 век. И няма нищо лошо да се спазва, да идват хора и от други места, но самото хоро е обвързано с големия християнски празник Богоявление и него трябва да почитаме.
Рождената дата на Христо Ботев по стар стил е на Коледа, на Рождество Христово, и той е кръстен на Спасителя - Христос. Сега, по новия стил, денят му също е на големия християнски празник Богоявление. И това не е случайно.
Снимка: Портрет на Христо Ботев от худ. Димитър Гюдженов