/КРОСС/ През изминалата година слушахме какви ли не глупости, които ни бяха представяни като основни приоритети на страната. Според някои, най-важното за България било влизането в Шенген. Абсурдна теза наистина, при положение, че въпросното Шенгенско пространство се разпада буквално пред очите ни. Според други, най-важното се изразявало в приемането на т.нар. „съдебна реформа". Проглушиха ни ушите с тази съдбовна реформа. И тя наистина беше съдбовна, само че не за мнозинството български граждани, а за шепа активисти на психоДесния сектор, които мечтаеха да овладеят ключовите позиции в съдебната власт. Според трети пък, най-важното било да демонстрираме на лягане и ставане една безмозъчно-лъчезарна евроатлантическа солидарност. Искрено се надявам, че през настоящата година ще се говорят по-малко подобни безсмислици и най-после ще обърнем внимание на основните проблеми, които стоят пред страната ни. А със сигурност най-важният български проблем е все по-засилващото се неравенство и все по-голямата бедност.

България отдавна се е закотвила на последното място във всички класации, отнасящи се до доходите на страните-членки на Европейския съюз. Има и нещо по-лошо от това статукво. А то е, че управляващите не правят нищо, за да го променят. Не правят нищо, за да могат повече българи да водят един що-годе достоен живот. Даже усилията им са насочени в обратната посока. Само един пример ще ви дам. Според новия образователен закон, държавни пари ще отиват за издръжка на частни учебни заведения. Това означава само едно - че за държавните училища, които и сега са недофинансирани, съвсем няма да има пари. Тоест децата ни ще получават все по-лошо и по-лошо образование. Следователно ще им бъде все по-трудно да си намират добра работа. Следователно ще са обречени на ниски доходи. Ето така бедността в България става хронична, а е ясно, че всяка бедна държава, е слаба държава, че е играчка в ръцете на останалите.

Естествено няма как да чуете такива разсъждения от грантовите анализатори. Стипендиантите на американски и други чужди фондации, които, кой знае защо, се наричат политолози, доценти, професори, не говорят за бедността и неравенството. Не им плащат за това. Не се дават грантове, ако говориш по подобни теми. Грантове се дават само ако славословиш брюкселско-вашингтонските директиви и ако навсякъде ти се привижда „руска заплаха". Всъщност ние можем да им се подиграваме колкото си искаме, ама тези хора, благодарение на такива болни фантазии, осигуриха финансово и себе си и поколенията си.

Разбира се, да са живи и здрави грантовите анализатори, да си харчат парите, както намерят за добре. Истинският проблем е съвсем другаде. Истинският проблем е, че проповядваните от тях смехотворни идеи намират място в официалните изказвания на хора, попаднали по неясно какви причини на много високи постове в държавната йерархия. Ето защо е много хубаво, че тази година в България ще има президентски избори. Нямам абсолютно никакви претенции към това от коя политическа сила ще произлиза бъдещият президент. Само едно скромно желание имам. Ако е възможно, този нов президент да се държи достойно и да не чака разтреперан обаждането на някой третостепенен чиновник от Държавния департамент. Българският президент трябва да действа в интерес на България, а не да бъде част от антуража на „Америка за България".

Петър Волгин, БНР