/КРОСС/ Поредната ескалация на напрежението, предизвикано от отношенията между Саудитска Арабия и Иран е само епизод от конфликта в Близкия Изток. Продължава глобалната геополитическата и петролна нестабилност, коментира доктора по икономика проф. Боян Дуранкев.

Конфликтът между Саудитска Арабия и Иран е епизод от много конфликти, които се случват и които ще се случват. Обратно казано, на времето, ако Бжежински твърдеше, че светът е една голяма шахматна дъска, на която има един доминиращ участник - САЩ, който може да регулира отношенията в света, оказа се, че след 2000 г. светът се разпадна на много малки, най-различни шахматни дъски, където всеки играе против всички и всички играят против всеки.
Според проф. Дуранкев конфликтът донякъде е петролен, защото политическите игри доведоха до смъкване цената на петрола в момент, когато Русия изглеждаше прекалено силна. И да се удари Русия чрез петрола беше от най-добрите начини на другите играчи по света. Сега, в момента, за да се регулират някои от арабските страни, политическите игри водят до тези ниски цени на петрола.
Професорът прогнозира, че ако през следващите 5-10 години „Ислямска държава" изчезне, цените на петрола отново ще се повишат. Според него в петролния конфликт са страните от ОПЕК, Русия като силен играч в момента, САЩ като стратегически играч срещу петрола, бледата консумация в ЕС и Китай.
Ако ЕС постигне икономически ръст от 2-3 процента тази година, то ще има от 8 до 10 процента увеличение на цените на петрола.
От време на време пламват такива напрежения както в момента около Саудитска Арабия, такива като „Ислямска държава", като конфликта между Турция и Русия, конфликтите между България и другите страни около нея, така че многото шахматни дъски с различни участници водят и до едни много случайни резултати в света и тези резултати са видими навсякъде по този свят. След 2007 г., когато окончателно САЩ навлезе в тежката си финансова криза и 2008 г., когато Европейският съюз се превърна в един среден играч - излезе от позициите си на голям играч, превърна се в среден и сега в момента в един играч със затихващи функции.
Проф. Дуранкев анализира глобалното превъзходство до 2000 г. на САЩ - военно, икономическо, морално и какво ли не, но се оказа, че превъзходството не е достатъчно, за да бъдеш лидер. За да бъдеш лидер, трябва да има много по-различна култура на отношенията, да не искаш универсални демократични промени във всички страни и то незабавно, веднага, на секундата, да не искаш модела на икономиката да бъде глобализация, отваряне и източване на природни ресурси и убиване на чужди предприятия, така че глобалното превъзходство не доведе до глобално лидерство. И това и Бжежински, и Кисинджър го посочват като най-големия проблем, който се получи след 2000 г. САЩ загубиха лидерството, оставиха предимството, най-вече военното, но след като затънаха във войните в Афганистан, в Ирак, навсякъде по свето и то крайно неуспешно, след като на тяхна територия бяха избити от масови разстрели над 13 хиляди души, за което Обама спомена в онзиденшната си реч, очевидно е, че САЩ вече не може да бъде глобален лидер.

А от друга страна възкръснаха буквално някои регионални играчи, които бяха отписани - като например Русия, също така Китай, който има 100-годишна стратегия за развитие и глобално лидерство. Също така индийският слон дава индикации, че и той желае да се намесва. Латинска Америка и това разпадане доведе именно до тези конфликти, които са може би като начало в момента, защото „Ислямска държава" не може да бъде победена и тази година - радикалният ислям не се премахва с една война, а с ценности и поведение.
Проф. Дуранкев коментира и бъдещето на Шенген и т. нар. бежански проблем за Европа, който според него застрашава бъдещето на Съюза.
А най-показателно за това, че Шенген е застрашен, е фактът, че Меглена Кунева вече не говори за Шенген.
Някои от глобалните играчи като Европейския съюз доста изостанаха, тъй като в нашата Европа се произвеждат повече ковчези, отколкото детски люлки. Ние потънахме в един безсмислен малък икономически растеж, включително и България и даде ако вземем България - в България за разлика от света, където милиардерите загубиха милиарди, в България пък най-богатите си печелят много добре. Така че ние не стоим много добре като картина, като структура и даже най-обикновени индикатори като нахлуването на емигрантите, които ги наричаме бежанци, показа, че първо Европейският съюз е пробит отвсякъде като граници, второ, заради тези емигранти можем да се изпокараме успешно и трето, половин година след нахлуването на емигрантите в ЕС не може да се стигне до никакво решение общо и споровете продължават като в едно доста отлежало семейство.