/КРОСС/ Бившият гръцки министър на финансите основава Движение за европейска демокрация („Democracy in Europe Movement 2025″ или DiEM25‪) - платформа, която има за цел да демократизира институциите на ЕС

Интервю на Янис Варуфакис за El Diario

- Колкото и да ми се иска това интервю да гледа напред, трудно ми е да започна, без да Ви попитам колко различни Ви изглеждат Гърция и Европа днес в сравнение с това време на миналата година?

- Годината започна с гръцките избори, които наелектризираха Европа и внесоха усещане за възможност, която да легитимира отново европейската политика. До лятото старите сили в Европа се бяха утвърдили наново, задушавайки Атинската пролет и налагайки още по-строга версия на установения ред (или хаос) - комбинацията от авторитаризъм и икономически нежизнеспособни политики, които превърнаха Европа в „болния човек" на световния капитализъм.

Задушаването на гръцката демокрация, извършено в началото на лятото, сериозно нарани Европейския съюз и подсили центробежните сили, които го дърпат в различни посоки. Така че когато бежанците започнаха да идват на тълпи скоро след това, манталитетът „не в моя заден двор" и "аз какво печеля от това?", който погромът над Атинската пролет утвърди отново, доминираше. В резултат Европа почти изгуби своята цялост и душа.

Позитивното е, че Атинската пролет започна процес, който не може да бъде спрян и който по уникален начин може да  разреши огромния дефицит на демокрация в Европа. Никой европеец днес не може да се преструва, че не е наясно с факта, че всички важни решения в Еврозоната се взимат в рамките на (юридически) несъществуващ орган (Еврогрупата), който оперира подобно на тайно общество. Атинската пролет породи съществени, макар и неокончателни, промени в Португалия и Испания, както и вятър на промяната из цяла Европа. Никога преди исканията за истинска демокрация и за свежия въздух на прозрачността не са били така звучни навсякъде в континента. Решаващо е 2016 г. да бъде годината за консолидиране на тези искания.

- Вие винаги сте изразявали усещане за историчност при поставянето на гръцката драма в контекст. Подчертахте силните си притеснения от възхода на екстремизма във Вашата страна. Днес Франция, една сила към която всички обръщат взор в желанието си за промяна на посоката, която е поела Европа, има неонацистка партия, която е всичко друго, но не и повод за смях. Губим ли обективен поглед върху това, което се случи през последните пет години в Европа? Как така само малцина виждат връзката между възхода на екстремизма и провалите на европейския проект на ниво европейски институции?

- Нарича се отрицание. Когато са изправени пред развитие на събитията, на което не могат да повлияят, и когато нямат надежда, хората често избират да заровят глава в пясъка. Банкерите правят това, политиците също, цели общества го практикуват.

През 2008 г. колапсът на финансовият сектор, започнал на Уолстрийт, повлече след себе си последващи фалити в банковия сектор в страни с излишък и, скоро след това, на държавните финанси в страните с дефицит. По този начин общата валута започна да се фрагментира. За да бъде запазено единството бе използвана комбинация от неизплатими кредити и орязващ доходите остеритет, за да се прехвърли цената на кризата върху работещите хора - комбинация, която наричам Понци[1] остеритет.

Точно както и през 1929 г., когато подобен колапс на финансовия сектор стартира фрагментацията на общата валута от тази епоха (Златният стандарт), така и сега тази поредица от събития доведе до безнадеждност, депресия, страх - а всички тези фактори доведоха до ре-национализацията на амбициите, до възход на утранационализъм, до рязко нарастване на расизма и в крайна сметка до завръщането на неонацистите. Междувременно, както правилно отбелязвате, силните на деня отказват да свържат точките, предпочитайки химерата, според която рестриктивните икономически политики някакси ще доведат до... растеж.

Във Ваймарската република, при управлението на канцлер Хайнрих Брюнинг, буржоазията си наумява, че прехвърлянето на доходи от работническата класа към нея ще оправи икономиката, докато ултрадесните потискат нарастващия авторитет на лявото. Резултатът е Адолф Хитлер. Днес по начин, който е прекалено подобен, за да сме спокойни, икономическата политика на Брюнинг е съживена, лявото се ограничава от „правилата" на Еврогрупата и Тройката, а ултранационализмът, расизмът и неонацизмът получават пълна свобода в потиснатите градове и квартали, където имат пространство да се превърнат в заплаха.

- След като напуснахте държавната служба, Вие решихте да не се отказвате, а да вдигнете нивото до там, където битката за промяна на Европа трябва да бъде водена: Брюксел. Вие говорите за паневропейски усилия да се установи демокрация в европейските институции - според Вас, това е единственият начин за промяна. Какво означава това на практика? Как точно Вашето движение ще се пренесе в действителността?

- Първо трябва да основем движението. Това ще се случи на 9-ти февруари в Берлин. Неговата цел ще е да мобилизира европейците с една проста, обща политическа цел: демократизация на европейските институции.

Щом в движението започне „разговор" за това какво трябва да се направи, за да се демократизира ЕС, ще се породи консенсус, който трябва да намери своя израз във всяка страна-членка на ЕС.

Какви точно електорални и организационни форми ще приеме този израз във всяка страна е нещо, което ще бъде решено колективно, органично. В някои страни той може да бъде под формата на съвсем нова партия. В други нашето движение може да влезе в съюз с вече съществуващи партии. Това остава тема за дебат и решение.

Но това, което е най-важно, е, че нашето движение ще обърне настоящия ред за случване на нещата. Понастоящем партиите започват на нивото на националната държава и едва тогава се опитват да създадат (нестабилни и неефективни) съюзи на европейско ниво. Нашето движение ще започне първо навсякъде в Европа, ще се базира на радикален интернационализъм, ще атакува демократичния дефицит в сърцето на ЕС и във всяка от неговите национални юрисдикции и едва тогава „ще се снижи" до механизмите на националните, регионалните и местните изборни процеси.

- Как едно движение без подкрепата на страна-членка ще промени съзнанието на европейските власти, след като дори Европейският парламент не успява да направи това?

- Нашето движение се ражда като отговор на осъзнаването, че управляващите политици може да са в правителството, но не са на власт. Дори премиерите, президентите и финансовите министри на силни държави от ЕС са по-скоро безсилни в Европа, която е изместила всички ключови решения извън политическата сфера, в сенчестия свят на бюрократите, банкерите и неизбраното представителство. Колкото до Европейския парламент - той е просто смокиново листо, което прикрива липсата на истинска парламентарна демокрация в Европа.

За да се противопоставим на тази деполитизация на политическото взимане на решения, която само засилва икономическата и кризата на легитимността, пред която е изправена Европа, имаме нужда от движение, което се надига из цяла Европа едновременно. С един и същи дневен ред навсякъде - да ре-политизира политическите решения и да демократизира процеса на взимане на решения. Няма друг начин, по който да бъде спряна отвратителната симбиоза между авторитаризъм и провалени икономически политики - симбиоза, която, ако не бъде оспорена, ще доведе Европа до катастрофа и ще помогне за триумфа на ултранационализма.

- Миналата година бяхте много оптимистичен по отношение на постигането на споразумение с Тройката. Какво Ви кара да сте оптимист по отношение на паневропейския подход? Знаейки пред какво сте изправени, какво ново внася този подход, което увеличава шансовете за успех?

- Когато се бори, човек е длъжен да бъде оптимист, докато, в същото време, се готви за най-лошото. С този дух влязох в Eврогрупата и преговорите с Тройката. Все още съм убеден, че можехме да извоюваме достойно споразумение, ако се бяхме придържали към първоначалната стратегия, вместо да се поддаваме на напрежението няколко месеца след началото на борбата. Но това е нещо, което трябва да обсъждаме в бъдещето, когато пишем историята на задушаването на Атинската пролет. Сега е важно да се поучим от този прекрасен епизод и да продължим напред. Какво ме кара да съм оптимист по отношение на паневропейско движение? Че ще бъде паневропейско. Че ще упражняваме натиск върху всеки парламент, всяко правителство, всеки държавен глава едновременно. Че когато Тройката натиска, да речем, правителството в Мадрид, тя ще знае, че изборният процес в Германия, Франция или Португалия например ще накаже всеки местен политик, който играе на страната на Тройката.

- Какво е положението с движението към днешна дата и какви са целите за 2016 г.?

- Все още е много рано. Стартираме движението на 9 февруари 2016 г. 2016-та ще бъде годината на пускане на корени във всеки град, всяка страна-членка на ЕС. Това е наистина утопично начинание. Но все пак, ако се провалим, нашата фрагментирана, делегитимирана Европа я очаква ужасна антиутопия...

- Проучванията започват да показват спад в подкрепата за Сириза, както и нарастване на тази за Нова Демокрация. Мнозина във Вашата страна почувстваха надежда по това време миналата година. Страхувате ли се, че, подобно на Сириза, гръцкият народ също ще капитулира? Че губят надежда?

- Нима е чудно, че именно надеждата падна жертва на капитулацията на Сириза? Докога би могъл Алексис Ципрас да поддържа парадокса хем да иска от своите народни представители за гласуват в полза на мизантропските закони на Тройката, хем в същото време да ги заклеймява? Както казах на моите другари, когато напусках правителството и гласувах против тези закони, най-лошият аспект на тази капитулация е, че масите, които ще изстрадат негативните последици от тези закони, няма да има към кого да се обърнат в политическо отношение, освен към Златна зора.

Поглеждайки откъм позитивната страна на нещата, гръцкият народ не престава да ме изумява. Както ме изумиха, приятно, на 5-ти юли (с великолепното си 62% „Не" на референдума), така и сега съм силно обнадежден от тяхната смелост и способност да поддържат надеждата, че нашата Атинска пролет може и ще бъде съживена. Аз лично смятам, че това показва необходимост духът на Атинската пролет да се пренесе във всеки ъгъл на Европа, вдъхновявайки всички европейци да поискат демократична Европа, преди да се върне в Гърция, където неговият пламък да бъде запален отново.

- Какво ще кажете на тези хора във Вашата страна, които наистина губят надежда? Говоря за тези, които сега може би виждат политиката по по-циничен начин и може да се откажат от гласуване или - още по-лошо - могат да се обърнат към по-радикални гласове. Къде е надеждата?

- Щом видят Европа да въстава срещу авторитаризма, който ни смаза миналото лято, гърците няма да имат нужда от подканяне. Те ще се изправят отново, пълни с надежда и ентусиазъм.

- Винаги сте твърдели, че трябва, щом веднъж си част от единната валута, излизането от нея общо взето да не подлежи на дискусия. Веднъж обаче ми казахте, че Гърция не трябва да остане член на еврозоната на всяка цена. Каква точно е цената? Кога казвате „Стига!"?

- Валутите са инструменти. Те са средства към други цели, като например просперитет. Валутният фетишизъм е по-лош от престъпление - той е грешка. Не вярвам, че трябва да фетишизираме еврото. Но също така не вярвам и че трябва да фетишизираме националните си валути.

За да отговоря на Вашия въпрос директно - (като финансов министър) аз никога доброволно не бих тръгнал към изоставяне на еврото, казвайки „стига!". В същото време не бих се паникьосвал, ако сме заплашени от изхвърляне от еврозоната (особено когато не съществува механизъм за изхвърлянето на нашите страни - и то би било нелегално).

Моето виждане - и политика - винаги е било: да начертаем нашите червени линии (т.е. че никога няма да се съгласим да намалим минималната пенсия отново) и да кажем на Тройката, че избираме да игнорираме техните заплахи за изключване от еврото. И ако те по скандален начин затворят нашите банки (което направиха), ще създадем паралелна система за плащане, в евро, и ще продължим войната, докато не се постигне политическо решение в Брюксел.

Нищо от това не е лесно. Но това е единственият начин да се сложи край на безкрайния цикъл от рецесия и авторитаризъм от страна на една все по-свирепа Тройка. Това е всъщност и единственият начин да се остане в еврозоната в дългосрочен план.

- При напускането си ми казахте, че „размерът има значение в Европа" и че Испания никога нямаше да бъде третирана по същия начин като Гърция в европейските коридори на властта. Гледайки напред, какви уроци трябва да научи Испания от Гърция?

- Три урока са важни:

Първо, сенчестото ръководство на Еврогрупата, което дърпа конците на Тройката, не се интересува от икономическата устойчивост на държавата, с която Тройката е изпратена да преговаря. Интересува се само от възпроизвеждане на собствената си власт. Едно прогресивно испанско правителство винаги трябва да има това предвид.

Второ, Испания никога няма да се съвземе или да стане икономически устойчива, ако остане в рамките на ограниченията, избрани за нея от Тройката. Едно прогресивно испанско правителство трябва да се подготви за сблъсък с Тройката.

Трето, подгответе се за тежки заплахи и знайте, че те не са реални. Едно прогресивно испанско правителство трябва да разкрие блъфа на Тройката, знаейки, че публичният и частен дълг на Испания не може да бъде поет от ЕЦБ, ако Тройката се опита да третира Мадрид по същия начин, по който третира Атина.

- Изгубена кауза ли е Франция или е възможно страна-членка като Испания да я привлече в отбора?

- Никоя страна или човек не е изгубена кауза. Френският народ може да я включи в отбора. Но за да се случи това, имаме нужда от интернационалистично, проевропейско движение, което да ни обедини в преследването на целта.

- Вие открито подкрепяте Подемос и им пожелахте да бъдат ефективна опозиция на Тройката. Какъв би бил съветът, който бихте дали на Подемос, който да им помогне да се изправят пред същите сили, пред които Вие се изправихте преди година?

- Дръжте се заедно. Заедно ще успеете. Разделени ще се провалите. Направете така, че ръководният екип да действа като едно цяло и не позволявайте на Тройката да забие между вас тънкия ръб на големия клин, който скоро след това ще ви разкъса.

Източник: личният блог на Янис Варуфакис

Превод: Георги Христов, solidbul.eu