/КРОСС/ Св. преподобни Георги Хозевит от остров Кипър и Емилиан Изповедник. Св. преподобна Домника. Св. мъченици Юлиан и Василиса. Св. Григорий, епископ Български
Св. Григорий, епископ Български
Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил "презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви", живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София" дори имало малък престол, посветен на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
***
Св. Григорий, еп. Български. Преп. Георги Хозевит. Св. Емилиан. Преп. Доминика
В памет на преподобния Григорий Печерски
Както Неокесария се гордее със свети Григорий Чудотворец, тъй и великата Печерска лавра се слави с неговия съименник. Бог показал Своето величие в светите Антоний и Теодосий, които се прославили с различни чудеса, избрал за делото на чудотворението и преподобния Григорий, когото призвал в светата Си лавра. И тъй, докато преподобният Антоний водел уединен живот в пещерата, при преподобния Теодосий, който управлявал манастира, дошъл блаженият, приел от него монашеско пострижение и живеейки в нестяжание, чистота, смирение, послушание и други добродетели, се упражнявал усърдно в молитва. Като извършил за кратко време много подвизи, той се сподобил с дара на чудотворството и получил от Бога власт над бесовете.
Григорий наистина имал обичай след всяко богослужение да чете заклинателни молитви.
Победеният враг, гонен отвсякъде, обаче започнал да крои козни срещу него в желанието си да попречи на подвизите и добродетелите му. Понеже нямал достатъчно сили да го направи сам, допуснал зли хора да окрадат светеца, който впрочем нямал друго освен книги с молитви и песнопения. И тъй, една нощ до килията на свети Григорий се промъкнали крадци, скрили се и зачакали кога старецът ще отиде в църквата на утреня, за да му вземат каквото има. Блаженият разбрал, защото не спял и прекарвал в молитва към Бога по цели нощи. Започнал да се моли за тях:
- Боже, изпрати сън на рабите Си, които напразно са си направили труд, угаждайки на врага.
Бог чул молитвата на стареца и крадците спали пет дни и пет нощи, докато блаженият в присъствието на мнозина от братята не ги събудил и им рекъл:
- До кога ще стоите тук напразно в желанието си да ме окрадете? Прибирайте се скоро по домовете си!
Като се събудили, те не могли да се помръднат от местата си, понеже не били яли толкова време и нямали сили. Тогава блаженият им дал да се нахранят и ги пуснал. Като научил за това, управителят на града заповядал да ги накажат, но Григорий, опечален, че заради него ще ги мъчат, отишъл при градоначалника, подарил му няколко от книгите си и освободил крадците. Останалите книги продал, а парите раздал на сиромаси с думите:
- Да не би някой друг да изпадне в беда, като се съблазни от мисълта да ме краде. Нека се изпълни Господнята заповед, която казва: „продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда".
След чудесата, които станали с тях, крадците се отказали от предишния си живот, разкаяли се, дошли в Печерския манастир и започнали да работят за братята.
Време е да разкажем и за страдалческата кончина на преподобния. Веднъж в един от църковните съдове попаднало нечисто животно и преподобният, за да го очисти от осквернението, слязъл на Днепър да нагребе вода. В това време пристигнал там княз Ростислав Всеволодович, който бил дошъл да се помоли в манастира и да получи благословение за битка с половците, срещу които бил тръгнал с брат си Владимир Мономах. Слугите на Ростислав, подучени от древния враг, започнали да се присмиват на стареца и да му досаждат с неприлични приказки.
Той прозрял с пророческия си дух, че ги заплашва смърт, и им казал:
- О, деца, вместо с умиление в душата да просите всички да се молят за вас, вие правите зло, което е противно на Бога. Плачете за гибелта си и се кайте за греховете си, за да имате някакво утешение в страшния ден на последния съд. Защото Божият съд вече е решил, че вие и вашият княз ще се удавите.
Князът, като чул това, не повярвал, че пророчествува, а си помислил, че само ги заплашва, и му казал гневно:
- На мен ли предвещаваш смърт от вода, на мен, който умея да плувам? Не, ти самият ще умреш от такава смърт!
И като забравил страха Божий, заповядал веднага да вържат ръцете и краката на стареца, да му надянат на шията воденичен камък и да го хвърлят във водата. Така удавили светия старец!
Братята го търсили два дена, но не могли да го намерят. Когато на третия ден влезли в килията му, за да вземат някакви вещи, останали от него, най-неочаквано го открили мъртъв с вързани ръце и крака и с камък на шията. Дрехите му били мокри, лицето - светло, а тялото му - като живо. Почудили се кой и как би могъл да принесе стареца тук, защото килията била заключена, но после въздали хвала Богу, изнесли с почести чудотворните мощи на светеца и ги положили в пещерата, където и досега се намират нетленни.
Ростислав, заслепен от ярост, без да смята, че е извършил грях, не поискал даже да влезе в манастира, въпреки обещанието си да получи благословение. И Божието благословение го напуснало. Само Владимир Мономах посетил манастира, за да измоли молитви и благословение. Щом руските князе стигнали до Триполе и преминали река Стугна, насочили полковете си срещу половците. Полковете им не устояли и войниците побягнали. Побягнал и княз Владимир и пресякъл благополучно Стугна по молитвите и благословението на печерските светци, а Ростислав се удавил заедно с цялата си гойска. Тъй се изпълнило пророчеството на светеца: с каквато мярка мерил злият убиец, с такава да му се отмери.
Незлобивият Григорий Чудотворец придобил извора на живота и като се наслаждава от потока на вечната сладост при водите, които са „по-високо от небесата" хвали името на Господа, на Когото подобава слава и чест, сега и винаги и во веки веков. Амин.
В памет на преподобна Домника
Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики. Тя горяла от силно желание да приеме християнството и да живее по правилата на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея специално откровение. Затова, след като я приел, не само я сподобил със свето Кръщение, но я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала около себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила немалко чудеса: спасила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и дар на пророчество, защото предсказала кончината на царя. Веднъж видяла как слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата починала в мир в дълбока старост, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето отшествие при Господа.
В памет на преподобния Георги Хозевит
Преподобният Георги Хозевит се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още кокато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се установил в Коломановата лавра, където приел монашество. Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След смъртта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов роднина, който толкова го обикнал, че искал да му даде за жена единствената си дъщеря. Но светецът не понасял теготата на мирската суета и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при друг свой роднина, който бил игумен на манастир. Напуснатият роднина научил за местонахождението му и понеже искал кроткия младеж за свой духовен син, отишъл при игумена и настоявал да му върне момчето. Щом разбрал, Георги тайно напуснал манастира, качил се на един кораб и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не пожелал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за слава Божия и за спасението на душата си, но най-много се упражнявал в смирение и послушание. Бог прославил Своя угодник и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели много, като виждали такова съвършенство и такова дръзновение към Бога у младо момче, при това новоначално. Светецът, който се опасявал от изкушенията на суетната слава, тайно напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.
Установил се да живее с него в тъй наречената Стара църква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически трудове. Готвели топла храна само ако някой ги посещавал.
Тъй светите Ираклид и Георги живели мирно и богоугодно, скромно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да проявяват каквото и да било презрение един към друг или към ближния си.
Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид починал. Авва Георги, като останал сам в килията, плакал и скърбил за кончината на брат си и в същото време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да разкаже за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил удостоен с дяконски чин и често прислужвал на светите отци по време на богослужение. Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие по повод на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със скръб напуснал Коломановата обител и се заселил отново в Хозевитския манастир, в отделна килия, която му дал игуменът.
Като започнал да се подвизава на мястото на някогашния си отшелнически живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито хляб или одежди, а обикалял купчините с боклуци, събирал парцали и от тях си правел дрехи. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или даже кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дена. Освен това старецът молил братята да не пекат без него хляб, защото вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има голяма награда на небето, тъй като в Палестина съществувал обичай излишният хляб да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, особено тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия зной се топели даже свещите на свещниците. Но преподобният Георги, независимо от горещината, работел непрестанно в пекарната, по два и по три пъти палел печката и печал хляб. Братята трудно понасяли работата тук и непрекъснато се редували Ето защо се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали железен.
Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.
Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността преминала, старецът се върнал отново в Хузива. Тук продължил подвижническите си трудове. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието. Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока старост и отишъл в небесните обители. И сега заедно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.