/КРОСС/ Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките.

Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да "полеят".

Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила (хванала) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

"Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

От 1951 година Бабинден е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.

Раждането винаги е повод за празник, но като цяло ситуацията в България днес е тъжна не само защото се раждат по-малко деца, а и защото много изследвания сочат, че българските деца са вторите по бедност в Европа, отбеляза в ефира на БНТ на Бабинден д-р Таня Андреева, акушер-гинеколог и бивш здравен министър. 

Раждането е начало да отгледаш, да развиеш едно дете и не само за родителите, а и за държавата и обществото като цяло. И докато в Европа тенденциите са около 27% от децата да са в риск от бедност, в България тези проценти са 45, коментира тя.

Колегата й д-р Стефан Константинов, също акушер-гинеколог и бивш здравен министър, заяви, че  не е вярна информацията в медиите, че има срив в раждаемостта.

Проблемът идва от това, че данните се взимат от регистъра на ражданията към информационната система на Здравното министерство, а той се попълва с голямо закъснение, уточни той и подчерта, че раждаемостта у нас като тенденция е устойчива и не бива да се рисуват апокалиптични картини, защото най-малкото не е вярно. "Броят на родените деца най-малко зависи от здравната система и в какви условия раждат жените. Ако погледнем кривата на раждаемостта - тя винаги е намалявала, когато е имало големи сътресения в обществото", добави д-р Константинов.

Българският патриарх Неофит беше в столичната АГ болница "Шейново", където освети ново отделение.