/КРОСС/ О, неразумний!

Поради что имаш дързостта да се наричаш българин? И да твърдиш непристойно, че имаш Държава, Църква и Азбука, светци, първоучители и апостоли? Не разумяваш ли, че това е един дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит, който затлачва твоето охтичаво съзнание и най-сетне трябва да бъде изринат от твоята зла памет? Не разумяваш. Сега ще те поразходя из гигантската фабрика за фалшификати на неоосманизма.

Филм
"Оръжията прогърмяха във Видин, джамията беше унищожена по време на сутрешната молитва, църквата беше построена по време на следобедната молитва. Неверниците се заселиха в църквата. Всяка сутрин невинни младенци бяха завеждани в църквата и ги караха да почитат Бога. О, султане мой, спаси ни от чужденеца. Знай това, няма друга религия освен исляма."
С тази песен започва документалният филм на турската журналистка Йелда Янат Багджи "България, моя земя". Филмът е сниман през 2012-2014 г., "Ал Джазира" го излъчи на 16 декември 2015 г. - в чест на визитата на Ахмет Давутоглу - главен мениджър на фабриката, флагман на неоосманизма и велик везир на султан Ердоган.
Няма да чуете една друга песен - как през 1806 г. в същия този Видин, в църквата "Св. Петка" (съградена в 1634 г.) са изклани над 250 българи начело с владиката Калиник. Туй велико благодеяние е извършено по заповед и с личното участие на видинския мютесариф, кърджалията Осман Пазвантоглу. За кефа му.
Няма да чуете тази песен. Но пък ще видите две свидни жертви на нестихващата дискриминация и българското потисничество: Лютви Местан (шести мандат депутат и довчерашен председател на ДПС) и Бахри Юмер (два мандата депутат, пети мандат кмет на Джебел и довчерашен областен председател на ДПС-Кърджали). Много интересен избор на авторката, да. Перспективен.
Ще ви разтърсят "научните" разкрития на проф. Джъстийн Маккарти от университета в Луисвил и проф. Кемал Карпат от университета в Уисконсин, че до 1912-1913 г. на Балканите е имало само албанци (на Запад) и турци (на Изток). И никакви други. Българи - хептен. Ако пък случайно са съществували "така наречените българи", то те били пренебрежимо малцинство, едни бандюги, измислени от руснаците, които руснаци, в престъпно съучастие с "българските банди" през 1877-1878 г., изфабрикували "така наречената България" и я натресли на Балканите, с едната цел - да крепи руската политика, ерго - Руско-турската освободителна война не е освободителна, а хибридна и грабителска.
И следва логичният апотеоз на "България, моя земя" - че България не е наша земя; че българската земя не е българска, а изконно турска; че ние сме я заграбили, че сме ограбили благородната, човеколюбивата Османска империя...
Филмът ужасно възмутил и най-паче изненадал вънкашното ни министерство, обаче то, бидейки съвършено вънкашно, политкоректно и евроатлантическо, не можело да има официална позиция, понеже "Ал Джазира" била частна медия.
Нямаше да ви занимавам с това посредствено филме, ако да не бе изтекло из конвейера на неоосманската фабрика за фалшификати, манипулации и активни мероприятия. Тази фабрика неуморно изригва антибългарска пропаганда - от псевдонаучни опуси до бездарна ширпотреба. Една добре платена продукция, която зачерква България от времето и пространството, възкресява и реабилитира Османската империя, и провокира етническа омраза и верска нетърпимост. Във фабриката се трудят вдъхновено американци, германци, австрийци, българи и прочее наемници. Те мият кръвта от лицето на империята и приписват нейните жестокости на нейните жертви.

Сериал
Нямаше да ви занимавам с това филме, ако то не повтаряше натрапчивите неоосманистки мантри. Тези мантри прочистват нашето митотворческо съзнание от злостни предразсъдъци, методично просветляват нашите безпросветни умове, за да вденем най-сетне:
А) Че сме имали невероятния късмет 500 години да добруваме и блаженстваме в гостолюбивата "мюсюлманска империя, където на християните разрешават да живеят" и където "почти никога не е имало религиозно насилие"; че "турското робство е национална митология", която обижда "академичната коректност", защото "в научните среди подобно понятие - робство, варварство - звучи смехотворно", поради което трябва да говорим за "мнимото 500-годишно турско-мюсюлманско робство".
Б) Че в добродетелната империя няма българи, има някакви безродни и безпаметни "планински жители", и главно - има "османска нация"; че българите са "османска малцинствена група", лица "с османска националност", едни чисти османлии; че българите не съществуват, ала благоденстват под сянката на падишаха, но понеже са неблагодарни, най-подло се отдават на "антиосмански национализъм" с "расистки характеристики" и чрез своята "превъзходна образователна система(!) извличат несъразмерни ползи(?) от икономическия напредък", което пък им създало "чувство за надмощие", расистко при това.
В) Че ислямизираните българи също не са никакви българи, защото мюсюлманите (вкупом) "се различават само по своя език", те етнос нямат, защото те "всички са мюсюлмани", ерго - религиозната принадлежност поглъща и елиминира етническата, ерго - има ислямска нация (виж идеологията на главорезите от ИДИЛ!) и българите мохамедани принадлежат към нея.
Г) Че "националният мит" за "мнимото турско робство" плоди и други митове, и първият измежду тях е Баташко клане - "един дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит", който "се гради върху демонизирането на Исляма и на мюсюлманското население"; "легитимира и до днес колективно изпитваната антипатия и вирулентна неприязън към ислямската религия и култура като цяло и срещу съседката Турция"; насочва "националната ненавист на българите преди всичко срещу мюсюлманските малцинства", за да ги "стигматизира и демонизира". И главно - "на фона на актуалната дискусия за европейското разширение Баташкият мит представлява национален и общоевропейски проблем", той е заплаха за европейското бъдеще на Турция, защото "представя Исляма и Османската империя като изконно не-европейски". Този мит трябва да бъде "ревизиран и деконструиран", за да бъде деконструиран "исляма като вражески образ", Османската империя - реабилитирана, а Турция - "реситуирана в европейския контекст".
Д) Че Априлското въстание е селска свада, "митологизирана и стилизирана" от коварните български историци като "национално въстание", защото едно "мнимо робство", едно "смехотворно варварство" предполагат "мнимо въстание" с "мними апостоли" и още по-"мними жертви" (преувеличени и идеализирани) на някакви "мними злодеи" и "мними главорези", а всъщност - благородни цивилизатори, окепазени от една пасмина злостни русофили като Макгахан, Скайлер, Беринг, Гладстон, Дарвин, Гарибалди, Юго и прочее.
Е) Че истинските злодеи и главорези са българските въстаници, защото всъщност Априлското въстание не е невинна селска свада, а "начало на българските жестокости" и на "клането на български мюсюлмани", които "са жертва на християнското изтребление". Защото "българските въстаници са хора, за които битката се свежда до плячкосване и обезчестяване на цивилното население" с "нечувано насилие", "зверства и жестокост", извършени от "българските грабители и убийци на мюсюлмани", от "българите като потисници на турците". Българите, тези "истински зверове", "изнасилват, грабят и убиват"; "архивите говорят за българските злодеяния - масови кланета, отвличания, насилия и грабежи"; "българите са извършители, а не жертви на злодеяния"; "малобройни са свидетелствата за мюсюлманско безчинство; за българско - има хиляди". И накрая - "Българските християни предприемат подобни актове на насилие като желана предпоставка за война". Това е зловещият лик на българските въстаници през Април'1876-а!
Ж) Че няма Освобождение на България. Има "легитимиране на една сама по себе си спорна териториална претенция" и брутално присвояване на някаква чужда, небългарска земя. Има грозен грабеж, защото: българите "се настаняват върху мюсюлмански земи", "жънат плодовете на мюсюлманския труд" и "всичко турско става българско".

Справка
Тези неоосманистки мантри преминават от книга в книга, от проект в проект, от филм във филм. В случая техните автори са трима.
Единият е проф. Джъстийн Маккарти (същият, от филма "България, моя земя"). През 2010 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" издаде неговия опус (425 стр.) "Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922". Първото издание е през 1995 г. в Принстън - "Death and Exile: The Ethnic Cleansing of Ottoman Muslims, 1821-1922". През 1998 г. излиза на турски - "Olum ve Surgun: Osmanli Muslumanlarina karsi Yurutulen Ulus Olarak Temizleme islemi 1821-1922". През същата 1998 г. проф. Джъстийн Маккарти е декориран с Орден за заслуги към Турция.
Маккарти е член-кореспондент на Турското историческо общество, почетен доктор на университетите "Демирел" и "Ататюрк", и на Босфорския университет (приемник на Роберт колеж). Член е на Управителния съвет на Института за турски изследвания (Institute of Turkish Studies), създаден през 1982 г. с безвъзмездна помощ от Турция. ITS е базиран в Georgetown University. Мисията на ITS e да подкрепя американски учени и научни изследвания за турската история, общество, политика, икономика и култура; да финансира американските университетски библиотеки, програми за обучение, научни конференции, информационни дейности, издаването на книги и списания за Турция.

Другите двама са Улф Брунбауер и Мартина Балева, които през 2006 г. ни ощастливиха с проекта на Osteuropa-Institut "Ислямът като вражески образ. История и съвременност на антиислямски стереотипи в България и примера за мита за клането в Батак" ("Feindbild Islam - Geschichte und Gegenwart antiislamischer Stereotype in Bulgarien am Beispiel des Mythos vom Massaker in Batak"). Титулната страница беше върху официална бланка с герба на Федерална Република Германия. Парите дойдоха от фондациите "Роберт Бош" и "Памет, отговорност и бъдеще" (финансирана от германското правителство). Балева защити докторат "Kunst und Nationalismus auf dem Balkan. Das Beispiel Bulgarien" ("Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България"). А на 19 май 2011 г. в Humboldt-Universitеt вече д-р Балева потресе аудиторията с лекция за "някакви предполагаеми жертви" в Батак, за "които се говори, че били загинали" или "евентуално изгорени или кремирани".

Но това съвсем не е всичко.
Въпросът е:
Защо непрекъснато ни завръщат в онова "златно време", когато 500 години сме добрували и благоденствали под смъртоносната сянка на падишаха? И защо така усърдно и неотклонно Турция лъска образа на Османската империя?

Hinterland
През октомври 2009 г. се появи една карта като пилотен проект, а през 2012 г. беше актуализирана и обогатена.

Картата е учебно помагало, от което турските ученици и днес научават, че днешна Турция включва: Южна и Югоизточна България - областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Пловдив, Смолян; богатите на петрол райони в Северен Ирак, населявани от кюрди - Мосул и Киркук; част от Гърция (до Солун вкл.), част от Грузия (вкл. Батуми), част от Сирия (вкл. Алепо), цял Кипър, Крит и Родос, и цяла Армения (няма Армения, няма геноцид). Към картата има списък на "изконно турски територии", които, неизвестно защо, се намират в други държави.
Погледнете тази карта - има я в интернет.
А сега погледнете картата на Османската империя. Тя се е разпростирала (изцяло или частично, за по-дълго или по-кратко) върху 40 днешни държави, сред които Азербайджан, Албания, Алжир, Армения, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Гърция, Джибути, Египет, Еритрея, Етиопия, Израел, Ирак, Иран, Йемен, Йордания, Кипър, Косово, Кувейт, Либия, Ливан, Молдова, Македония, Румъния, Саудитска Арабия, Сирия, Словакия, Словения, Сомалия, Судан, Сърбия, Тунис, Украйна, Унгария, Хърватия и Черна гора.
Към тези 40 държави Турция има "исторически претенции" и даже "исторически права". И не само към тях.
Давутоглу е боцнал един пергел върху картата на света с център Анкара и обкръжава 72 страни в радиус 3000 км. Сиреч - претенциите на Турция включват още 32 държави, но Давутоглу не ни казва кои са те. В радиус от 3000 км (плюс-минус) се намират столиците на Русия, Германия, Франция, Англия, Ирландия, Италия, Австрия, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция, Швейцария, Люксембург, Монако, Полша, Чехия, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Испания, Португалия, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан.
Турция си иска обратно Балканите, Кавказ, Близкия изток и Северна Африка. Не може да ги прежали. Мори я носталгия по Османската империя. Обаче Турция иска и цяла Европа! Давутоглу и Ердоган се изживяват като колективен Сюлейман Великолепни, очевидно. Тези 72 държави, очертани от пергела на Давутоглу, са Hinterland-ът на неоосманската империя.
(Ако погледнете и картата с претенциите на ИДИЛ, ще видите как ИДИЛ и Турция са си разпределили света и къде интересите им се настъпват по еминиите.)

Чадър
Това е ключова дума в "Стратегическа дълбочина" ("Stratejik derinlik") на Ахмет Давутоглу, таз свещена книга на неоосманизма, написана през 2001 г., издадена на български с 14 години закъснение - за да не разбутаме рахатя на 39-ия султан и на 280-ия велик везир:
"Мюсюлманските малцинства, останали в наследство от Османската империя, са фундаментът на влияние на Турция на Балканите. На Балканите с всяка разрушена джамия, с всяко западнало ислямско учреждение, с всеки заличен елемент на османската културна традиция се избива по един камък от основите на трансграничната активност на Турция в този регион...
Първостепенните цели на балканската политика на Турция е създаването на международни правни основания за разтварянето на защитен чадър над етническите малцинства в региона... Наложително е да се разтворят защитни чадъри в региона и извън него, които да неутрализират руския фактор...
Турция трябва непрекъснато да се стреми към получаване на гаранции, които ще й предоставят правото на намеса по въпросите на мюсюлманските малцинства на Балканите. Красноречив пример от най-новата история е Кипърската военна операция, която придоби легитимност с подобна юридическа рамка...
Дъгата, която върви югозападно и се простира от Бихач и през Средна и Източна Босна към Санджак, Косово, Албания, Македония, Кърджали до Източна Тракия - тази дъга за Турция е геополитическа и геокултурна аорта..."

Мисия
Това е друга ключова дума в речника на Давутоглу:
"По време на Османската империя балканският регион е бил център на световната политика. Това е златният век на Балканите. От ХV до ХIХ в. балканската история беше история на успеха. Ние можем отново да постигнем този успех, създавайки нова регионална идентичност чрез създаване на ново мултикултурно съвместно съществуване и нова икономическа зона...
Нашата външна политика има намерение да установи ред във всички региони, които ни заобикалят - на Балканите, в Кавказ и Близкия изток... Ние ще направим така, че Балканите, Кавказ и Близкият изток, заедно с Турция, да станат център на световната политика в бъдеще. Това е целта на турската външна политика и ние ще го постигнем. Ние ще реинтегрираме Балканския регион, Кавказ, Близкия изток... С Божията воля ще върнем реда и справедливостта на османците в днешния и утрешния ден...
В исторически марш на нашата свещена нация Партията на справедливостта и развитието (ПСР) сигнализира раждането на глобална сила и мисли за нов световен ред... Каквото сме загубили между 1911-1923 г., през 2011-2023 г. ние ще си върнем, като отново се срещнем с нашите братя в тези земи, от които сме се оттеглили. Това е определена историческа мисия..."

Халифат
Това е незабелязаната дума в речника на Давутоглу. Според него, според Ердоган и изобщо - според ПСР, "мюсюлманският човек", "хомо исламикус", превъзхожда "християнския човек", който си е един унтерменш, същество низше и никакво. Тия дни султан Ердоган разкри кой е един от изворите на неговото политическо вдъхновение. Колко очаквано - Хитлер. Оттук до стремежите на крайните неоосманисти (не знам дали има умерени) има една стъпка. А техните стремежи са Турция да стане център на "новия халифат" (neo-halifelik) за целия мюсюлмански свят.
Какво излиза?
Че миражът на "новия халифат" не се е появил оня ден в пустинните пясъци, нито преди 2 години в главите на главорезите от ИДИЛ. Този мираж е по-отдавнашен, много преди порочното зачатие на ИДИЛ. Неговото местонахождение е Анкара. Наскоро миражът се премести от двореца Чанкая, символа на кемалистката светска република, и се ситуира в "Аксарай" ("Белият сарай"), разположен иронично посред "Градините на Ататюрк", шири се на 200 000 квадратни метра, в над хиляда стаи, и струва на държавата 350 млн. долара. Не искам да ви притеснявам, но османският халифат е просъществувал 470 години - от 1453 г. до 1923 г. От падането на Константинопол до разпада на Османската империя.

Защо?
Защо неоосманската фабрика за фалшификати така усърдно лъска кървавия нимб на Османската империя?
Защо непрекъснато ни завръщат като безмозъчни овце в онова "златно време", когато 500 години сме добрували и благоденствали под смъртоносната сянка на падишаха, пък ние, понеже имаме митотворческо съзнание и зла памет, разправяме някакви измишльотини за някакви 5 века турско робство, клеветим Високата порта пред ЕС и НАТО и така застрашаваме европейското бъдеще на Турция?
Защо едни "просветени" български "интелектуалци", едни изнурени тинк-танкове, работещи на ишлеме към фабриката за измами, непрекъснато трябва да ни наливат в тъпите глави, че Османската империя е била "и наша империя, държава и на българите"; че Истанбул е бил "и наша столица"; че "българската идентичност е една от версиите на османската, както има и гръцка, албанска, турска, сръбска, арменска, еврейска и пр. нейни разновидности"; че ние сме само една османска версия, една османска разновидност; че ние сме "неразделна част от великото османско наследство"?

Защото
Защото неоосманистите съживяват призрака на Османската империя, оневиняват го, реабилитират го, канонизират го, снабдяват го с европейски ореол и го представят пред света излъскан и бляскав, и го натрапват като европейски проект на светлото бъдеще. При това - като най-успешния мултикултурен, толерантен и човеколюбив проект, изпитан в продължение на 5 века!
Защото стратегията на "Stratejik derinlik" не е нищо друго, освен стратегия за превземане на чужди територии - под чадъра на изнудена международно-правна легитимност и за благото на мюсюлманските малцинства - първо на Балканите, а после и в Европа.
Защото Европа трябва да признае и да се примири с величието и властта на "новата глобална сила", да прегъне коляно пред "новия халифат", да сведе глава пред неоосманската империя, превърната от Ердоган и Давутоглу в свърталище на едно "мюсюлманско братство", където Мустафа Кемал Ататюрк е само един портрет, един ненужен спомен, един неприятен упрек.
Защото Европа трябва да ухажва Турция, докато Турция я рекетира с "бежанци"; докато обучава терористи в специални военни лагери; докато снабдява ИДИЛ с оръжие през Либия; докато синът на Ердоган печели милиони от ИДИЛ-ски петрол, а дъщеря му лекува терористи в своята болница; докато Ердоган подкрепя терористите от "Ал Нусра", които, а не сирийската армия, извършиха атаката със зарин през март-април 2013-а срещу мирни сирийски граждани, и това беше доказано още тогава, през 2013-а.
Защото ЕС трябва да приеме Турция с аплодисменти и без никакви изисквания и претенции за човешки права, свобода на словото и прочее глезотии. А за цивилизационното разрушаване на икономиката (като случая "България") - и дума да не става. И тогава - о, тогава! - Европа ще се сподобие с Парижки вилает и с Берлински, с Полски санджак и с Датски, с Брюкселска кааза и с Люксембургска, с Лондонски валия, Римски мютесариф и Вилнюски каймакамин! И Сюлейман Великолепни ще се провикне от небето "Аллах акбар!", а Европа ще продължава да кълне Русия.
Защото Балканите (като начало) трябва да се проникнат от щастливата надежда за своето завръщане в "матрицата на успеха" в "златното време" от ХV-ХІХ в.; за своята блажена реинтеграция под крилото и по османските закони на новия падишах и неговия велик везир.
Защото ние, българите, трябва да забравим, че сме българи, че имаме държава, че имаме история. Трябва да се реинтегрираме с песен в неоосманската империя, в Pax Otomana, в "новия халифат", че да потънем в обятията на стратегическата бездна, па да се възрадваме всесърдечно на своя привилегирован статут на "неоосманска нация", на най-чисти неоосманлии, да си станем "неразделна част от османското наследство" и най-сетне, след толкова мъки и терзания, да си се върнем в "и нашата империя", та да се преизпълним с имперско самочувствие и имперско самосъзнание.

А ние? Ние пречим
Ние, с нашите "възпалени националистически мозъци", не проумяваме, че "Аз съм българче" е "националистически идиом"; че "Под игото" е "едно патриотарско клише", което "предизвиква антагонистични националистически настроения"; че публицистиката на Ботев "предизвиква ужас и отвращение"; че "Ботев и Левски са момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щяха да станат престъпници"; че "Време разделно" е "маргинално произведение", което преексплоатира "една митологема, една мистификация" и "продуцира нацизъм".
Що?
Щото сме прости, диви, варвари безпросветни и тъмни балкански субекти, адски държим на пустото робство, а просветлени поръчкови умове ни освобождават от това тегло. С повече от сто години закъснение ни освобождават. К'во да правим, сега са смогнали.
Ние възкръснахме из един океан унижения, кръв, смърт и гибел, ние сме живото обвинение - и към империята, и към "цивилизованите европейски вълци", които я крепяха 5 века със своята "харемна дипломация" (както казва Ботев), които гледаха безучастно нашите страдания и пръста си не помръднаха, а сега ни поучават и наставляват отвисоко. И откак Русия ни освободи, реват вкупом, че Русия била имала интереси, гаче ли те интереси нямат, щото са едни такива безкористни (и тогава, и сега), а Русия е лоша и виновна, задето им развали гечинмека.
Това се иска от нас. Да забравим. Да се изчегъртаме от времето и пространството. И да се чувстваме поласкани, когато Давутоглу нарича България "Румелия". И ето: вътрешната ни министърка не пита защо лидер на българска партия се укрива зад фикуса на г-н Гьокче. И вънкашното ни министерство, тоз препариран заек, не смее да гъкне срещу един скандальозен филм, камо ли да обяви турския посланик за persona non grata. И българското правителство още не е шукнало срещу безпрецедентния натиск на султана и везира. Как да шукне, като е заменило суверенитета с васалитет. А Борисов юначно не им вдигал телефона на тия двамата нахалници, гушил се под юргана, измолил ги да си запрат външния министър и вицепремиера в Турция, и сега геройски благодари на Ердоган и Давутоглу, че чули геройската му молбица. Ами то си е геройство за един пощенски гълъб.
Ей за това е целият напън на фабриката за фалшификати и активни мероприятия.
Разбирате ли сега защо народът избра Левски за най-великия българин, "Под игото" - за любим роман, а "Време разделно" - за любим филм. Защото има памет. И не само. Народът има особени сетива, друга чувствителност, и за разлика от безчувствените дебелокожи политици, вгледани в пъпа на своя личен интерес, долавя изпреварващо и безотказно опасностите, които дебнат иззад ъгъла на фабриката. А в "интелектуалния" паноптикум настъпи шок, смут и възмут.

Велислава Дърева, "Дума"