/КРОСС/ Водещ: Лютви Местан, председател на ДПС, в „Годината" на Дарик радио. Здравейте, г-н Местан. Коя е думата на 2015 година? 

Лютви Местан: Този ваш въпрос отключва в мен асоциация за шекспировия възглас: „Думи, думи, думи". Много ми е трудно да отговоря на въпроса коя е думата на 2015 година...

Водещ: То и това е отговор - „Думи, думи, думи".
Лютви Местан: ...защото имам чувството, че думите загубиха собствения си смисъл и по-скоро по-лесен е отговорът на въпроса коя е думата мантра, коя е думата заклинание на 2015 година?

Водещ: Коя?
Лютви Местан: Стабилност. Само че е мантра. Ние нямаме стабилност в собствения смисъл на думата. Имаме, как да кажа по-ясно, имаме повтаряне, толкова често повтаряне на думата „стабилност", което вече би трябвало да ни зареди със съмнение дали въобще имаме политическа стабилност. Нямаме. Няма и как да имаме. За съжаление се сбъдна прогнозата ни, изречена още в нощта след изборите на 5 октомври 2014 година, че ако се стигне до формула на властта разноидеологическа и особено ако в управлението бъдат привлечени и антиевропейски сили, подобна формула на властта не може да генерира стабилност.

Водещ: Искате ли предсрочни парламентарни избори в името на стабилността?
Лютви Местан: Ние поискахме предсрочни парламентарни избори след европейските през 2014 година в името точно на политическата стабилност, в името на плавния преход към политическа стабилност, след като преценихме, че моделът на управление, който имаше в рамките на 42-то Народно събрание е изчерпал ресурсите си да генерира стабилност и развитие. Ето я ключовата дума - развитие. Аз бих искал 2015 година да бъде годината на развитието, защото само политиката на развитие може да генерира политика на стабилност. Стабилността не е количествен параметър, не е аритметически сбор между брой народни представители, които подкрепят един кабинет. Стабилността, политическата стабилност е само средата, в която следва да се разгръща политика на реформи, чрез които да се осигури развитие - развитие на всички социални системи.

Водещ: Как да стане това?
Лютви Местан: 2015 година е година на една огромна лъжа, година на подмяната, година на нарушен обществен договор с българските избиратели, защото основният мотив, генералната цел, с която в кабинета на г-н Борисов влязоха и колегите от Реформаторския блок, онова, заради което те получиха макар и скромно доверие на българските граждани, бе заради развитието, заради реформите. Това беше тяхното ключово послание, ще рече ключов ангажимент срещу вота, който получиха. Само че ние нямаме политика на реформи. Имаме говорене за реформи. И точно тук Шекспир е най-подходящ - „Реформи, реформи, реформи. Думи, думи, думи". Една голяма лъжа, която изгражда идеята за стабилността като своеобразен параван, зад който наблюдаваме постепенен неумолим разпад на цели социални системи. Необходима е промяна във формулата на управлението.

Водещ: Това може да означава две неща - или ДПС да се включи в управлението на България в рамките на този парламент, или да има предсрочни парламентарни избори. Вие за какво сте?
Лютви Местан: Нека още веднъж да заявя, между впрочем може би не знам дали ще го потретя или ще го кажа за 30-ти път, но още от първия ден на изборите 2014 година заявявам едно и също - в рамките на 43-то Народно събрание ДПС няма, Господи, амбиции. Ние не сме и няма да бъдем част от управлението в рамките на 43-то Народно събрание. Нямаме място в такава властова конфигурация. Ако ме питате дали имаме амбиции за властта, аз ще ви кажа „да". И това е естествено състояние на всяка политическа сила, но не в рамките на 43-то Народно събрание. Затова и реформатори, и пишман патриоти, нека бъдат спокойни. Нека да подобрят координацията помежду си, да изгладят идейните си различия, да се заобичат, да се прегърнат още по-силно, за да не се налага в критични моменти за страната ДПС да се притече на помощ - било за плосък данък, било за външен дълг, било за Конституцията, било за каквото било. Само че не вярвам, че е възможна такава идейна спойка между идейно несъвместими политически сили. И това е проблемът на г-н Борисов. Той влезе в една управляваща конфигурация, в която той като основен носител на властта не може да разгърне нито своята програма, нито акценти от програмата на коалиционните си партньори, защото са идейно несъвместими, а би трябвало да бъдат и ценностно несъвместими. Всъщност дебатите и по Конституцията, и по бюджета, по данъчните закони, непрекъснато проявяват на повърхността онова, което изначално е заложено във формулата на властта - а това е разнобоят, невъзможността да се постигне обща посока на управлението.

Водещ: Вие сте изключително опитен политик. Знам, че 10 пъти да ви питам едно и също, няма да кажете нещо, което не искате. Не искате да кажете „ДПС иска предсрочни парламентарни избори".
Лютви Местан: ДПС няма ресурс да предизвика предсрочни парламентарни избори със своите 36 народни представители. Животът на кабинета „Борисов 2" ще зависи от ефективността на управлението на този кабинет - дали ще продължава измамно да се крие зад паравана на стабилността като някаква самоцел или ще може да проведе политика на реформи. И понеже второто не е възможно, /.../ не е възможно да имаме и успешно управление на кабинета. Ще рече, не защото ДПС го иска или не го иска, а като естествено развитие на политическия процес аз не смятам, че при такава формула на властта е възможно да се изкара пълен управленски мандат. Предсрочните избори от гледна точка на обективния анализ са неизбежни. Това не е политическа цел на ДПС, повтарям, но е обективно и неизбежно следствие от порочната формула на властта и от неуспешното управление заради формулата на властта.

Водещ: Още следващата година ли, според вас, обективните обстоятелства ще доведат до предсрочни избори?
Лютви Местан: Не би представлявал голям прогностичен риск, ако кажем, че 2016 година, освен година на редовните президентски избори, да се окаже година и на предсрочните парламентарни избори, поради една основна причина. Онова, което бих искал да бъде дума на 2016 година, но дума със собствен смисъл, а не мантра или заклинание, е думата развитие, развитие чрез реформи. И понеже не е възможно да се случи, /.../ не е голям риск да се прогнозира и необходимостта от провеждане на предсрочни парламентарни избори през 2016 година.

Водещ: Дебатите за Конституцията. Кой да контролира контролиращите изглеждаше ключов въпрос в този дебат. Безконтролен ли е главният прокурор на България, независимо как се казва той? Трябва ли промяна, която да позволи при евентуални престъпления от който и да е главен прокурор, да има механизми той да бъде разследван?
Лютви Местан: Аз мисля, че когато говорим за правосъдие, за върховенство на закона, за правовата държава, трябва да бъдем достатъчно прецизни при използването на термините. Става въпрос за независимостта на съдебната власт като една от трите държавни власти. Не говоря за самозатворената, изолираната съдебна власт, а говоря за независимостта като принцип, без който не е възможно да се разгърне и принципът на правовата държава. Така че и главният прокурор, и председателят на Върховния административен съд, и ВКС, бидейки независими от другите власти, са зависими от закона, от собствената си съвест. И в този смисъл, няма друг механизъм за контрол върху тях, освен онези механизми, които самата независима съдебна власт по Конституция е изработила. Имаме Висш съдебен съвет, имаме Инспекторат към Висшия съдебен съвет, имаме гражданско око чрез парламентарната квота в работата на Висшия съдебен съвет. Но неслучайно и вие във вашия въпрос прибягвате до думата „контрол", защото смятам и това стана ясно по време на дебатите в сряда, че идеята на определени политически сили за конституционни промени не е била по посока на задълбочаването на принципа на независимостта, но и на отговорността на съдебната власт, а идеята е била съдебната власт да се постави под контрол в една от нейните съставки в лицето на прокуратурата. Стана ясно, че грижата на реформаторите, които се самообявиха за острието на съдебната реформа, не е била съдебната реформа в нейната цялост, а на преден план излиза партийният им егоизъм, свързан с една единствена цел - персонална саморазправа с една от съставките на съдебната власт и също така персонално овладяване на съдебната власт. В изпълнение на тази цел те всъщност казаха на българското общество - възможно е разпределението на квотите в колегията на магистратите съдии и в колегията на магистратите прокурори и следователи в частта за колегията на магистратите прокурори и следователи да е в нарушение на Конституцията, която прокламира независимостта и на съдиите, и на прокурорите, и на следователите и от изпълнителна власт, и от законодателен орган, възможно е предложението ни да не е в съзвучие с Конституцията, няма значение, казват те, целта оправдава средствата. Щом го казваме ние, е неоспоримо вярно, защото ние сме моралът, ние сме върховният морален императив и всичко, което кажем, е неоспоримо дори когато е противоконституционно. Извинете ме, това наистина е болшевизъм, само че не ляв, а десен болшевизъм. Ние не сме подписали тази Конституция, говоря за ДПС. Ние знаем, че в процеса съдията от една страна, прокурорът и следователят от друга страна, имат различна функционалност. Следователят събира доказателствата под ръководството на прокурора, прокурорът повдига обвинението, обвиненият има право на своята защита. Най-отгоре е съдията. Той решава по закон и съвест. В този смисъл, има правосъдни системи в света, които казват: съдебната власт, това е преди всичко съдията. Прокурорът и следователят, именно защото имат различни функции в процеса, ще трябва да имат различен конституционен статут от съдията. И затова най-силно застъпен е имунитетът собствено на съдията, той има определена по-различна система за кариерно израстване, малко по-различен имунитет, по-висок имам предвид, за разлика от прокурорите и следователите. Дори има държави, в които прокурорите се назначават от министъра на правосъдието.

Водещ: Искате ли такава промяна в България?
Лютви Местан: Нека да кажа. Какво искаме ние, какво искат реформаторите, какво иска АБВ, е едната страна на въпроса. Преди това стои въпросът какво казва и какво ни позволява онази Конституция, която, пак повтарям, не е подписана от ДПС. Въпреки тази различна функционалност на съдията от една страна и на прокурора и на следователя от друга, българският учредител в 7-то Велико народно събрание ги е изравнил като конституционен статут. Те се ползват с еднакъв имунитет, с еднаква несменяемост, с еднаква система за кариерно развитие. И самата Конституция ни казва, че тези принципи са неразривно свързани с принципа за независимостта на цялата съдебна власт и с баланса във взаимоотношението между властите. И всякаква промяна в статута на магистратите е въпрос единствено на Велико народно събрание.

Водещ: Искате ли Велико народно събрание?
Лютви Местан: Тоест, ако ние искаме да правим по-дълбоки реформи в съдебната система, ние трябва да ги направим, след като освободим българската политика от оковите, от ограниченията на института Велико народно събрание.

Водещ: Искате ли го, г-н Местан?
Лютви Местан: Дълбоко сме убедени, че е необходимо свикването на Велико народно събрание с една единствена цел - това Велико народно събрание да се събере за кратко и да обяви собствената си смърт, собствената си ликвидация.

Водещ: Да няма повече велики народни събрания.
Лютви Местан: И всички правомощия на Великото народно събрание да бъдат делегирани на обикновено Народно събрание. И онези въпроси, свързани с държавно устройство, баланс между властите, които са от компетенциите на Велико народно събрание, да се въведе по-тежкото изискване да се приемат от обикновено Народно събрание с едно по-различно мнозинство, да речем от три четвърти. Това е необходимо да стане, за да е възможно политическата ни воля да не бъде ограничена от института Велико народно събрание. И едва тогава, когато едно обикновено Народно събрание не е ограничено, то тогава на преден план ще излизат конкретните въпроси - каква е политическата ви воля по отношение на мястото на прокуратурата и следствието; трябва ли да има различен статут за главния прокурор от този на председателя на ВКС и на ВАС? Тогава тези въпроси ние бихме могли да ги дискутираме.

Водещ: От това, което казахте до момента, излиза, че вие смятате, че трябва да има различен статут. Подчертахте няколко пъти, че ДПС не е подкрепяло тази Конституция в този вид.
Лютви Местан: ДПС не подписа Конституцията не само заради оставянето на фигурата на Велико народно събрание, а за далеч по-сериозни въпроси, свързани...

Водещ: Не, заради мястото на прокуратурата. Вие изтъкнахте аргументи, че не трябва да са равни със съдиите прокурорите.
Лютви Местан: Не беше... Тогава мястото на прокуратурата не беше сред мотивите, поради които не подписахме Конституцията. Трябва да бъдем доблестни. Не, нямахме такъв мотив тогава. Казвам, че сега обикновено Народно събрание не може да реши въпроса с мястото на прокуратурата или на следствието в съдебната власт и прокурори и следователи да имат еднакъв статут със съдиите или да нямат, защото това не е по волята на обикновено Народно събрание.

Водещ: А каква е тезата на ДПС в бъдещо Велико народно събрание - трябва ли прокурорите да не бъдат равни на съдиите? Ето, развихте теза за много конституционни системи, където не са. Това в позитивен план ли развивате тази теза?
Лютви Местан: В строго аналитичен план. Само че универсални модели за мястото на прокуратурата и следствието в съдебната система няма. Моделът на Германия, на Франция, на Англия, на САЩ - в тези развити демокрации е такъв, че никой не поставя под съмнение независимостта на съдебната власт, само защото изпълнителната власт има отношение към кариерното израстване на магистратите прокурори и следователи. Само че в български условия ние знаем какво означава главен прокурор подчинен на изпълнителната власт; в български условия ние знаем какво означава главен прокурор посочен от една партия и зависим от една партия. Изживяхме го 1984-1989 година, когато главният прокурор беше боздуган в ръцете на една партия, на едно правителство, на един държавен лидер. Струва ми се, че предвид на състоянието на демокрацията в България, независимо че вече 8-ма - 9-та година сме страна член на Европейския съюз, онези страхове от тоталитарните рефлекси, които накараха учредителя - 7-мо Велико народно събрание - да отиде толкова далеч, изравнявайки статута на прокурора с този на съдията, все още не са преодолени. Разбира се, ние сме отворени за сериозни дебати по тези въпроси, но пак повтарям, ние не сме привърженици на принципа в името на върховенството на закона да погазим самия принцип върховенство на закона. За нас болшевишкият принцип „целта оправдава средствата" е неприемлив. Между впрочем, във връзка с конституционните промени, г-н Вълчев, държа да разсея едно упорито налагано внушение от сряда насам - че на първо четене конституционният проект е бил внесен с подписите на над 180 народни представители, които впоследствие, с изключение на безгрешните, морално извисените от Реформаторския блок, всички останали сме се били отметнали от подписите си, защото сме подкрепили предложение за квотно разпределение в колегията на прокурорите и следователите 6 на 5 в полза на магистратите. Искам да припомня, че вариантът на разпределение на квота 6 на 6 в колегията на прокурорите и следователите - този вариант бе подкрепен под условие. Дори не беше подкрепен, а подписите бяха положени под условие. И сега да припомня нещо, което струва ми се, че бързо е забравено и нека това да бъде и нашият принос за последващи дебати във връзка с второто четене на българската Конституция. Нека да припомня, че ден или два преди официалното подписване на проекта по инициатива на министър-председателя г-н Бойко Борисов в кабинета на госпожа Цецка Цачева се проведоха консултации между лидерите на всички политически сили. На тази среща г-н Борисов дойде с предложение за 4 консенсусни параграфа - разделение на Висшия съдебен съвет на две колегии, като в колегията на съдиите съотношението да бъде 8 магистрати спрямо 6 политическа квота, а в тази на колегията на прокурорите и следователите - 6 представители на магистратите и 5 представители на политическата квота, тоест излъчени от Народното събрание. На въпрос кой какво отношение има, тогава това разпределение, което всъщност е гласувано на второ четене в сряда, се подкрепи от ГЕРБ, ДПС, Патриотичен фронт, БДЦ, АБВ. Единствено знаете позицията на БСП по Конституцията тогава - категорично против. Те бяха против въобще идеята да се обсъжда конституционна промяна. Единствено реформаторите останаха на твърда позиция. И тогава г-н Борисов, може би воден от идеята да запази целостта на кабинета, каза, че ГЕРБ няма да подкрепят какъвто и да е вариант на изменение на Конституцията, който не се подкрепя и от техните партньори от Реформаторския блок. Струва ми се, че това беше една по моему дори извън мяра проявена политическа коректност от страна на г-н Бойко Борисов. При това положение ние бяхме изправени пред провала на конституционната промяна, защото явно не събирахме достатъчно гласове за подкрепа на конституционния проект. И тогава започнаха интензивните консултации в името на т.нар. исторически компромис, като постигането на компромиса се свързваше с позицията на ДПС. Ние бяхме помолени, макар и условно, да подкрепим онова предложение, под което биха се подписали и реформаторите, тоест квота 6 на 6 - прокурорската колегия. Тогава ние казахме: ние сме дълбоко убедени, че това означава, противно на Конституцията, поставяне на части от съдебната власт в пряка зависимост от политическата квота. Защото при 6 на 6 магистратите не могат самостоятелно да взимат решение. Да оставим въпроса, че понякога може въобще да не се стига до взимане на решение при това равенство 6 на 6. И тогава на нас ни бе предложено или по-коректно е да кажем - съвместно стигнахме до идеята, този подпис да бъде условен. А условието е преди окончателното гласуване на текстовете да имаме потвърдено тълкувателно решение на Конституционния съд, че подход 6 на 6 не би нарушил духа на Конституцията. Аз питам днес това условие беше ли изпълнено? Не. Конституционният съд отказа. Може ли при това положение да се твърди, че някой се е отметнал от подписа си, при положение, че този подпис е бил положен условно. В крайна сметка се стигна до резултат, който отразява политическата воля на всички останали партии извън Реформаторския блок. Излиза така, че реформаторите, които имаха за своя стратегическа цел изолирането на ДПС, сами се оказаха в тежка изолация, точно заради абсолютно сгрешения им агресивен, не просто радикален, но и рекетьорски подход. И едно доказателство да видим - доказателство за тезата, че основната им грижа не е била реформата в съдебната система като цяло, а една конкретна цел - саморазправа с една персона и персонално овладяване на прокуратурата. В момента, в който не мина тяхното предложение за 6 на 6, а 204-ма народни представители подкрепиха съотношение 6 на 5 съзвучно на Конституцията, за да се запази независимостта и на тази част от съдебната власт, те напуснаха залата. Не ги интересуваха останалите текстове. И затова в кулоарите аз чух едно твърдение, което ще го спомена по-скоро като виц, без да правя други внушения - реформата я започна Радан, но май я завършиха останалите политически сили, сред които и председателят на ДПС Местан.

Водещ: И заради римата - Радан започна, завърши Местан.
Лютви Местан: Да.

Водещ: Времето напредна, мога ли да ви помоля кратки отговори. За явно или тайно гласуване при личен избор сте, тъй като ДПС подкрепи един отворен модел в Конституцията - ВСС вече няма да взема задължително решенията си тайно, но вие по принцип за кое сте?
Лютви Местан: Спорът тайно-явно гласуване е от векове. Ние ще подкрепим изменение в Закона за съдебната власт гласуването да е явно, макар да предупреждаваме, че промяната на тайното с явно гласуване не е панацея, с която да излекуваме недъзите на системата. Защото имаме притеснения, че едва ли редовите членове на ВСС биха могли да гласуват по своята свободна воля под зоркия поглед на прекия си административен ръководител. Но понеже обществото очаква много силно да се въведе явното гласуване, ние ще подкрепим, но с това предупреждение - да не се възлагат огромни надежди на този подход.

Водещ: Ще подкрепите ли електронно гласуване, тъй като въпросът трябва да се гледа в парламента след референдума тази година?
Лютви Местан: Имам много силни притеснения за готовността на правителството след позитивно решение на Народното събрание да може да предложи модел на електронно гласуване, който технологически да е възможен. Ако бъдем малко по-искрени в позициите си, ще се сетим, че неслучайно тази безспорно модерна технология, технология на бъдещето, включително и като упражняване на вота, неслучайно не се прилага и в страни, които са много по-напред в технологично отношение от България. Ние сме принципно „за" електронното...

Водещ: Но конкретно против.
Лютви Местан: Не конкретно против. Ние сме принципно „за" и конкретно „за", стига Министерският съвет да е в състояние да предложи модел, който да гарантира и тайната на вота, защото тук вече надявам се да няма нито един застъпник на явното гласуване при избор на народните представители. Надявам се няма да стигнем дотам във волунтаризма си. Да гарантира тайната на вота, да гарантира честността при отчитането на изборния резултат, да няма машинации. И ако има такъв Бог на технологиите в българския кабинет, който след позитивно решение на Народното събрание дойде в Народното събрание и каже - ето това е технологията, по която българските граждани ще гласуват електронно, елиминирал съм риска с един подвижен лаптоп, в съответната махала представител на една или друга политическа сила да събере в една стая 50-60 възрастни избиратели и от тяхно име да упражни електронно вота им, въвеждайки данните им; измислил съм противодействие на този риск, измислил съм противодействие на риска някой да не бръкне в софтуера - ние ще кажем: гласуваме с две ръце „за" електронното гласуване. Това е единственото ни условие - технологически да е възможно.

Водещ: Ще издигне ли ДПС кандидат за президент?
Лютви Местан: Ако на всички предишни президентски избори без много умуване сте получавали еднозначен отговор „не", аз няма да избързам с еднозначен отговор „не" за тези президентски избори. Защото ние нееднократно заявяваме идентичността си на нормална, естествена, системна българска либерална партия. И не би трябвало да имаме никакви комплекси и притеснения да издигнем и кандидат за президент. Противното - да се въздържим заради митологемите, с които продължава да е обраснал публичният ни образ и се въздържим ей така, само за да обслужим тези митологеми, би означавало, че изпитваме комплекси, че се съмняваме в собствената си идентичност на национална системна либерална партия. Тоест нямам отговор „да" или „не", но отговорът не е само „не". И ако е „не", ще бъде не защото не се смятаме за системна партия, а ще бъде въпрос на политическа целесъобразност и на други тактически съображения. Но е възможен и отговор „да". Така че има време, мислим по този въпрос, нямаме окончателно решение, но отговорът ми е - нямаме комплекси да издигнем и наш кандидат за президент.

Водещ: Каква е принципната ви позиция по съчетаването на политика, бизнес и медии? Вашият личен избор е да не го правите. Но дебат тази година предизвика това, че вашият колега Делян Пеевски обяви връзките си с бизнес, с медии. Вие принципно какво мислите за това?
Лютви Местан: Ключовата дума е „обяви". Има нужда от прозрачност на първо място. Затова са и тези декларации, които попълваме пред Сметната палата. Когато един политик, който се занимава с бизнес обяви това, не го прави чрез поставени лица, тогава избирателят ще прецени дали политическата дейност е съвместима с бизнес интересите и ще окаже доверие, или не. Вие ако бихте направили едно по-сериозно журналистическо разследване - колко мислите са депутатите, които освен със своята парламентарна политическа дейност имат и откровени бизнес интереси? Аз не се ангажирам с бройка. Но числото най-вероятно ще бъде внушително. Къде е проблемът? Да правиш бизнес формално прехвърляйки собствената си фирма към поставени лица, продължавайки да бъдете собственик на тази фирма, но сте на чисто, защото името ви не се води в търговския регистър, или да обявите всичките си бизнес интереси и да кажете на избирателите - това съм аз. Ако смятате това за нормално, ме подкрепете, ако ли не - не давайте гласът си за мен. Това е смисълът на прозрачността в политиката. Неслучайно в редица държави всички тези дейности се уреждат и с нарочен закон за лобизма. Докато в България думата лоби, лобизъм, продължава да звучи като мръсна.

Водещ: Подходящ ли е моментът за ново разширяване на ЕС, каквото предлагат либералите? На фона на тероризъм, емигранти.
Лютви Местан: Точно заради тероризма, точно заради мигрантската криза, точно заради необходимостта от разширяването на зоната за сигурност на ЕС. Единственият адекватен отговор и на бежанската криза, и на много сериозната криза, която изживява самият ЕС като цяло, единственият адекватен отговор е стратегия за разширяване на ЕС към Източна Европа, по-специално към Западните Балкани.

Водещ: Думата на 2016-та, вашето желание е да бъде развитие, но прогнозата ви е предсрочни избори.
Лютви Местан: Но понеже тази властова формула не може да генерира развитие, затова думата на 2016-та година ще е старата дума от 2015-та година - измамна стабилност, която ще прерасне в криза.

Водещ: Дума на 2016-та - криза.
Лютви Местан: Политическа криза. Измамна стабилност, която крие рискът от криза.

Лютви Местан, бивш председател на ДПС

Дарик радио, „Годината"

12 декември 2015 г.