Саудитската династия екзекутира шиитския духовник Нимр ал Нимр и с това драсна клечката на собствената си черга. С това чашата преля и радикалното прекрояване на Близкия изток май стана неизбежно.

Дали 2016 г. няма да влезе в учебниците по история с нова карта на района? Условията са перфектни. Всички държави в района или са сринати до основите, или се клатят така застрашително, че им трябва само едно леко потупване. Близкият изток в момента е като пластилин, от който може да се правят всякакви фигурки.

На това отгоре, през 2016 г. се навършват 100 години от знаменития договор Сайкс-Пико, който така разчертава Близкия Изток, че там винаги да се воюва. Този англо-френски проект е използвал стария принцип „Разделяй и владей". Но ето, че точно век по-късно старата схема стана неудобна и за Европа, и за САЩ, а и за Китай и Русия.

Световната империя не може да допусне Саудитска Арабия и Турция да станат регионални хегемони. Нищо, че са съюзници. В Европа вълната от бежанци се превърна в цунами и заплашва не само гащите на немкините, но и постовете на управляващия елит.

Нищо чудно и Старият континент да се опълчи срещу Белия дом, който сътвори това цунами, волно или неволно. Русия пък е уплашена от армията кавказки главорези, която получава бойно кръщение в Сирия, а Китай силно е изнервен от джихад гурбета на уйгурите.

Не по-малко важно е, че и жителите на Близкия Изток вече не могат да живеят така. Значи дойде времето за нов близкоизточен проект и той съществува вече 10 години. Става дума за картата на американския генерал-лейтенант Ралф Питърс, публикувана тригодини след окупацията на Ирак.

Тогава Белият дом осъзна, че няма как да наложи успешна демокрация в държава, населена от шиити, сунити и кюрди. Но пък ако раздели Ирак на три, конфликтите наоколо си остават, а Турция, Иран и Саудитска Арабия ще се опитат да се намесят. Затова картата на Питърс (виж илюстрацията) предлага едно цялостно прекрояване на Близкия Изток.

На тази карта виждаме новата държава Кюрдистан, която откъсва територия от Турция, Ирак и Сирия. Сгушен под Кюрдистан и Сирия е Сунитски Ирак, а на изток от него е Арабската шиитска държава.

Освен шиитските райони на Ирак тя включва и един увиснал ръкав, да не кажем нещо друго, който заобикаля Кувейт и прибира населените с шиити територии от Саудитска Арабия.

В западната част на Саудитска Арабия се появява Свещена ислямска държава. Тя включва Мека и Медина - местата, където всяка година близо 3 милиона мюсюлмани идват на поклонение. И всяка година стават големи сакатлъци, които показват, че саудитският режим не може да се справи с подобен туристически поток. Миналата година в Мека загинаха над 2000 поклонници в едно паникьосано стълпотворение.

Шиитите по света отдавна настояват светите места да се дадат на международно мюсюлманско управление. Много сунитски държави са на същото мнение. Чудесна идея, но за да вкарат ред в хаоса, по-добре да поканят някой гяурски мениджър.

По принцип тази карта би трябвало да се хареса на населението в Близкия Изток, тъй като създава еднородни по етнос и религия общности. Но преди 10 години тя излеждаше абсурдна. Двете регионални свръхсили, Турция и Саудитска Арабия, бяха толкова могъщи и непоклатими, че само някакво нечувано природно бедствие би могло да ги свали на земята - я вулкан, я огромен астероид, я сексуална революция.

Турция никога не би се примирила с най-големия си кошмар, независим Кюрдистан. А богатата и луксозна Саудитска Арабия едва ли би останала само с пясъците и камилите. От изток тя би загубила сериозна част от петролните находища, а от запад - гарантирания си туристически бизнес. Както знаем, хаджилъкът в Мека и Медина е един от „петте стълба на исляма", задължителен за всеки правоверен. Това е и разковничето на саудитското международно влияние, тъй като там се вербуват най-много чуждестранни агенти.

Днес обаче и двете местни свръхсили се клатят застрашително.

Турция е въвлечена във вътрешна война със своите кюрди, сирийският й проект се проваля, а на това отгоре е на ръба на войната с Русия. Отношенията й със САЩ са силно влошени. Ще е цяло чудо, ако успее да се стабилизира без преврат и без териториална загуба.

Саудитска Арабия (СА) пък съвсем загуби връзка с реалността. Един показателен пример - в края на миналата година президентът Обама обяви, че ще създава коалиция, която да смаже „Ислямска държава" (ИД). В отговор СА обяви своя мюсюлманска коалиция от 34 сунистки държави. Повечето от тях нямат никакво намерение да воюват, а някои бяха доста учудени, че са ги включили, без да ги питат. Но целта на Рияд бе да покаже, че се е еманципирал от САЩ. Белият дом не би допуснал в Близкия Изток да възникне регионален хегемон, но СА има точно такива амбиции. Тя окупира Бахрейн, за да потуши шиитска Арабска пролет. Намеси се в Сирия, като подготви и въоръжи няколко джихадски групировки. Тези дни дори заплаши неутралния и почти светски Оман, защото отказал да влезе в коалицията от 34 държави. Но най-кървавата й авантюра е намесата в Йемен.

Изобщо СА взе да прави имперски разходи в твърде много точки на планетата - от джамиите и проповедниците в Европа до войните в Йемен и Сирия, както и субсидиите за приятелските арабски режими и още много, много други. В същото време приходите й от нефт рязко спаднаха и за 2015 г. се очертава небивал бюджетен дефицит, някъде около 100 милиарда долара, или близо 20 на сто. Рияд е решен да започне „икономически реформи", т. е. да спре да субсидира жизненото равнище за населението. Това пък му гарантира големи вътрешни неприятности. Затова се налага да се режат все повече и повече глави.

Става все по-очевидно, че саудитските власти са паникьосани и отвътре, и отвън. Паниката започна още когато Белият дом отказа да защити египетския диктатор Мубарак през 2011 година. Значи ако и в СА започнат подобни бунтове, Обама няма да помогне. Даже обратното, дали зад цветните революции не стои дипломацията на Белия дом? Така поне мислят в Русия, така мислят и в Рияд. Като се има предвид, че около 15-20 на сто от населението на СА са шиити плюс 10 милиона чуждестранни работници без граждански права, цветната революция там винаги чука на вратата.

За саудитите зад всеки шиит стои ръката на Иран.

През 2010 г. „Уикилийкс" публикува вътрешна кореспонденция на Държавния департамент, според която тогавашният крал Абдула бил поискал от САЩ да „отреже главата на змията", т. е. да нападне Иран, както нападна Ирак. Затова ядреният договор с Иран и затоплянето на отношенията между Иран и САЩ още повече ги паникьосва.

От своя страна, американците все повече се убеждават, че Саудитска Арабия вече не става за приятел. След екзекуцията на шейх Нимр започна и негативна медийна кампания. Само в един брой, на 4 януари в "Ню Йорк Таймс" излязоха четири статии, които критикуват саудитите и поставят под въпрос приятелството. Но най-показателно е заглавието в списанието "Седмицата": "Време е Америка да изхвърли Саудитска Арабия".

Едно от нещата, които могат да се случат през 2016 г, е да се публикуват засекретените 28 страници от доклада на американския Конгрес за атентата на 11 септември 2001 година. Твърди се, че в тях ставало дума за участието на видни саудитци в организацията на покушението. Както е известно, извършителите също са саудитци. Тогава всеки средно интелигентен американец ще си зададе въпроса: "Защо преди 14 години тръгнахме да гоним терористите в Афганистан? И защо после нахлухме в Ирак? Не трябваше ли да започнем от Саудитска Арабия?"

Валери Найденов

„24 часа"