/КРОСС/ Въвеждането на безусловен базов доход е стара идея, отпреди 20-30 години. Става дума за това на всички хора да се дава някаква сума, която да осигурява дадени потребности. И то без значение дали работят или не. Целта е с тази помощ да не се мисли за насъщния.

Аз обаче смятам, че този подход не е добър за България, защото чрез него ще се постигне по-скоро несправедливост.

Това каза в интервю за "Монитор" бившият социален министър Иван Нейков. Той смята, че да се дава на всички не е коректно и обяви претоплената идея за популизъм, "защото нали знаете,че когато кажеш на някого, че ще му дадеш нещо, той веднага е съгласен. Независимо за какво става дума."

На всичкото отгоре това ще означава огромни ресурси и изключително натоварване на бюджета, допълни той. 

Според икономиста в момента пазарът на труда у нас е в по-добро състояние в  сравнение с миналата година. "Можем да кажем, че започва да оздравява, но все още киха", обясни Нейков и добави: "Причината е, че не се вижда от кои отрасли ще дойдат новите работни места".

Би било добре от управленска гледна точка мерките да се концентрират към гнездата на безработицата. А това са трайно безработните. Става дума за 200 000 души, които не са работили повече от година, да се видят проблемите на хората с увреждания, защото там безработицата е изключително висока. Можем да кажем, че 2016-а ще е по-добра от 2013-а, да речем, когато имаше 15% безработица. Въпросът е да видим къде са най-тежките случаи. Все още много работодатели се колебаят дали да разширяват производства, да търсят ли нови служители, или да се опитат да съхранят сегашните, коментира още бившият министър на труда и социалната политика. 

Проблемът с нископлатените работници има няколко аспекта, посочи той:

Единият аспект е, че минималната заплата в България все още е много ниска, независимо от нарастването й през последните няколко години. Хората, които работят на такива възнаграждения, все още не могат да излязат от кръга на трудещите се бедни.

Другата е, че много работни места, за които се предлага такава заплата, изискват някаква квалификация и образование. И хората, които ги притежават, се чувстват неоценени.

Излиза, че и неграмотният и образованият получават една и съща заплата.

Затова много хора не са съгласни да работят за такова възнаграждение.

Когато имаме долна и горна граница на възнаграждението в един отрасъл и механизми за промяна само на долната граница, тоест на минималната работна заплата, тогава ставаме свидетели на този феномен на сближаване. В резултат на това ще се стигне до ситуация, в която ще стане много малка разликата, а в някои случаи може и да изчезне, между цената на труда на нискоквалифицирания работник и квалифицирания, обясни Нейков.