/КРОСС/ - Арх. Братков, на 9 февруари главният архитект на София Петър Диков напуска официално поста. Какво наследство оставя той на столицата?
- София няма устройствен план от 30 години, градът се е развивал хаотично, без цялостна стратегия. Арх. Диков дойде с амбицията да наложи устройствения план. С приемането му трябваше всичко да се случва по нов начин - предначертано, ясно, прецизирано. Но много от старите практики за работа на парче продължиха. Големите инфраструктурни проекти като Околовръстното са изключение. Самият Диков често нарушаваше общия устройствен план, който, от друга страна, пък беше използван за отхвърляне на предложения - щом не са заложени в него, не може да се разглеждат. Не бих казал, че градските му намеси бяха много удачни. Вярно е, че в неговия мандат се реализираха голяма част от проектите, свързани с метрото. Но той трябваше да защитава публичния интерес и чисто градоустройствената намеса на метрото - къде да минат трасетата, каква да е визията на градската среда. Това обаче му убягна.

- Защо много от обявените архитектурни конкурси бяха обречени от самото начало? Сред тях и международният за площада „Св. Неделя", конкурсът за второ сити на града.
- Голяма част от архитектурните конкурси бяха направени така, че да не се случат. Не съм сигурен, че преместването на ситито във втория център щеше да даде очаквания добър резултат. Зад този проект стоеше повече политическо желание, отколкото реална необходимост за града. Високите сгради като Милениум център - между булевардите „Витоша", „Пенчо Славейков" и „България", сградите, които ще се появят на площад „Македония", пред телевизията, по-скоро ще създадат проблеми на града. Провалът на международния архитектурен конкурс за идеен проект на метростанция 20 беше умишлен, предопределен. Въпреки че за него се впрегна огромна енергия, участваха над 120 архитектурни екипа от различни държави, журита и т.н., накрая се оказа, че този въпрос изобщо не е на дневен ред. Конкурсът беше спрян административно, двата колектива, победили в надпреварата, останаха излъгани.
Най-големият проблем на планирането на София е в това, че то е подчинено на усвояване на средства и намиране на бюджет за реализиране на проекти - всичко става само заради парите, а не заради нуждите на града. Така в един момент в София се случиха безобразия, които не бяха признати за грешки, не бяха анализирани. Пример за това е реконструкцията на бул. „Витоша". Една трета от него беше направена безплатно от „Метрополитен", по проект, който не беше обсъждан и коментиран. В следващия момент се направиха и другите две части от „Витошка" по същия проект, въпреки негативните коментари и възражения по качеството и изпълнението на направеното до този момент.

- Арх. Диков се беше ангажирал да въведе новата институция комплексен предприемач, която трябваше да модернизира и крайните квартали на София, но това не се случи. Защо, само заради липса на воля ли?
- Не знам как това би могло да се случи, след като целият модел, който се налага в момента, е по-скоро централизиран. Това може да стане при дадена свобода на архитектите, на районните кметове. При нас обаче почти всичко е централизирано. Подходът в крайните квартали трябва да е по-цялостен. Във всеки квартал трябва да се направи анализ какво липсва, какво трябва да се развива. В момента една огромна част от зелените килими на София се застрояват чрез промяна на предназначението им. А това ще рефлектира върху качеството на живот на самия град - например изграждането на второ ниво на кръстовището на бул. „България" с бул. „Акад. И. Е. Гешов" ще ограничи притока на пресен въздух. София граничи с планината, но при планирането на Околовръстния път никъде не бяха замислени пешеходни връзки с Витоша.

- Накъде трябва да се развива градът?
- Тук със сигурност трябва да се отчетат много нюанси, различни проблеми. Градът определено страда от разделянето му на „бедния Север" и „богатия Юг". Един от сериозните проблеми например е жп ареалът, който пресича и откъсва изцяло северната част на града. В момента Централната гара и всички депа около нея са тапа в северна посока. Друг проблем е хаотичното разрастване към Витоша, което за съжаление се приема само през частния интерес - застрояването. Но при една от промените в Закона за устройство на териториите отпадна задължението да се запазват терени за обществено обслужване. В резултат на това цели квартали останаха без училища, детски градини, болници и което е още по-лошо, без място за тях. Общината на практика абдикира от отговорността си към обществото. Винаги съм твърдял, че в София и въобще в страната има не градоустройство, а законоустройство. Смятам, че в това има и някакъв умисъл - да не се спират инвестиционните интереси на когото и да е.
При планирането на града трябва да има по-голяма чувствителност към централната му част, контактните зони, парковете, връзката с планината. Докато в Европа например се работи активно в посока на ограничаване на автомобилния транспорт и въвеждането на алтернативен, то в София тепърва се строят нови автомобилни трасета, което задълбочава и проблема с мръсния въздух.

- Трябва ли София да расте и нависоко?
- Преди 7-8 месеца еврейски архитекти изнесоха по този въпрос у нас лекция. Те показаха как се е развил Йерусалим след появата на високите сгради. Коментарът на главния архитект беше: високите сгради са желани от всички квартали, защото те привличат хора и повишават цените на имотите в квартала. Израелският колега каза следното: „Преди години направихме дългосрочно планиране и си дадохме сметка, че ако Йерусалим се развива така и през следващите 20 години, ще се сблъскаме с жилищната криза. Тогава взехме решение за високо застрояване". Очевидна е разликата в подходите - ако в единия случай се разсъждава дългосрочно за цялостното развитие на града, то в София се говори единствено за инвестиционния интерес. А инвестиционният интерес в никакъв случай не влиза в ангажиментите на главния архитект. В крайна сметка в момента София има огромни пустеещи и недоразвити територии - и на север, и на североизток. Не мисля, че в центъра на столицата трябва да се появят високи сгради. Много европейски градове не искат да имат високи сгради. В Италия например се смята, че те загрозяват градовете. България не е имала такъв тип на обитаване, за да твърдим, че това е правилният път. Тази култура за нас е привнесена. Второ, не виждам с какво ще се напълнят тези високи сгради. Само с IT специалисти ли?

- Мнозина от колегите ви смятат, че който и специалист да застане на поста, няма да реши тежките и наболели проблеми на града, няма да успее да направи нужните промени. Заради липсата на индикации за промяна в стила на работа на администрацията.
- Арх. Диков също казваше, че администрацията се променя трудно. За съжаление в България за дадена позиция у нас се търси човекът, които да реши всички проблеми, да знае всичко. Това е удобно за всички. Но в края на краищата решението не е в индивида, а в системата. Ако тази система е работеща, който и специалист да заеме поста, той ще успее да реши проблема. За да се случат всички промени, първо, трябва да има политическа воля, второ - трябва да има компетенция, и трето - обществено обсъждане. Обществото трябва да бъде адекватно информирано и да участва във вземането на решения за развитието на града. Това обаче трябва да се случва в самото начало на дадено намерение, а не в края, когато се превръща в чиста формалност.

Искра Ценкова

„Сега"

Арх. Пламен Братков е преподавател в УАСГ, катедра „Обществени сгради" от 2004 г. През същата година съвместно с арх. Росица Браткова създава и „Аедес студио" - автор на емблематични сгради в София, сред които „Жаклин", „Q център", „Ърбън Модел", „Ред Епъл". Проектите на студиото получават редица европейски признания. Арх. Братков е и един от основателите на появилата се през 2012 г. „Група град", която обединява архитекти с активна позиция по градоустройствените проблеми на столицата.