/КРОСС/ Св. Поликарп Смирненски

Св. Поликарп Смирненски. Michael BurghersСв. Поликарп Смирненски е роден около 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са запазени. След мъченическата смърт на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, така и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена почит и е имал голямо влияние Смирненският епископ св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосредствен ученик на св. апостоли, главно на св. евангелист Иоан Богослов, от когото вероятно е поставен за епископ на Смирненската църква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на младини слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, вече в напреднала възраст, като Лионски епископ, св. Ириней пише на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:

"Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те противоречат на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, никога не са дръзвали да изграждат такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още юноша, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше блестящо положение при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога много по-добре да си спомня именно за тогавашното време, отколкото за това, което се е случило неотдавна; защото каквото сме изживели в детинство, укрепва заедно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и сега мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да припомня неговата походка, също неговия начин на живот, външния му вид, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, разказа му за неговите поучения, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп узнал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше в съгласие с Писанието. Поради Божията милост към мене аз тогава с усърдие възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, но ги влагах в сърцето си"1.

Св. Поликарп бил още сравнително твърде млад, когато св. Игнатий извършил своето пътешествие от Антиохия за Рим, за да приеме там мъченическа смърт. Като останал макар и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил вече епископ, св. Игнатий бил удивен от неуморната и ревностна пастирска дейност на младия Смирненски епископ, от неговите непрестанни и всестранни грижи за благото на Църквата и за религиозно-нравственото единение на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно послание, в което го моли да не занемарява тази дейност, като му изтъква задълженията на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единение на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде проникнат от истинска любов към всички, да бъде снизходителен, в управлението на своята църква да проявява дълбока мъдрост и голямо смирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните нужди, да бъде твърд като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения възход. И св. Поликарп наистина оделотворил в живота си напълно всички тези изисквания по отношение на епископа. Със своята истинска апостолска дейност в полза на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се сред тях с такова голямо уважение, че след смъртта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, "вожд на цяла Азия"2, главен представител и защитник на християнските истини. Той събрал около себе си, както се вижда от посоченото свидетелство на св. Ириней Лионски, група от най-близките си ученици, у които искал да възпламени същата несъкрушима твърдост във вярата, с каквато се отличавал сам той.

В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят съвместно с римския епископ Аникита някои общи църковни въпроси, главно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я празнували заедно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - винаги в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво съгласие по този въпрос не е могло да се дойде. Въпреки това обаче не се дошло и до някакъв разрив между двамата. Напротив, мирът и братското общение били напълно запазени, в знак на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал много валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато веднъж Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му отговорил: "Наистина, аз познавам първородния на сатаната".

Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа смърт са запазени в съборното послание на Смирненската църква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: "Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, но ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?" Осъден бил на изгаряне жив, обаче и всред буйния огън по Божия милост той останал невредим; затова бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.