/КРОСС/ Западът е обезпокоен от новината, че Русия започва доставки на ракетни системи С-300 в Иран, тъй като руските системи за ПВО правят на практика невъзможни точкови удари по конкретни обекти. Благодарение на разгръщането на руските системи в различни държави, „забранените зони“ за ракети и изтребители по света стават все повече и повече, а това принуждава Пентагона да действа все по-внимателно, пише Хернот Кампер в статия за немското списание Stern, предаде RT, цитиран от fbr.bg.

Владимир Путин премахна ембаргото за износ на оръжия за Иран веднага щом спряха санкциите на западния свят срещу страната.

В технически план става дума за отбранително въоръжение – това са системи за противовъздушна отбрана, които Иран не може да използва за нападение. Руските ракети са с обхват на полета до 200 километра и могат да свалят самолети, ракети, крилати ракети и вертолети, а това напълно ще защити Иран от нахлуване във въздушното им пространство. Но ако никой не може да навлезе в иранското въздушно пространство, тогава и „никой няма да може да попречи на разгръщането на ракети със среден обхват в страната или развитието на опасни военни производства“, пише още в статията. Разбира се, сами по себе си С-300 не са в състояние да създадат непреодолим „чадър“, но една или две такива установки ще направят практически невъзможни точковите удари по отделни обекти в Иран.

От Техеран си поръчаха модернизираните версии С-300 ПМУ-2, но могат да бъдат доставяни и съвременните варианти С-300 ВМ, които могат да поразяват цели на много голяма височина, в това число и ракети със среден обхват. Точността при поразяване на изтребители варира от 80% до 93%. Изключение правят модерните американски изтребители, снабдени с технологията „Стелт“, срещу които системата не действа.

Иранците искаха да купят от Русия и друго въоръжение, като зенитно-ракетния пушечен комплекс „Панцир С-1“ за противовъздушна отбрана на малки разстояния, изтребители от типа Су-30СМ и командни системи за развитието на взаимосвързаната структура и противовъздушната отбрана. Освен това, според руски медии, Иран се интересуват и от бреговите ракетни комплекси „Бастион“, които са способни да осигурят защита на крайбрежна ивица с дължина до 600 километра. Всичко това може да изведе руския износ на оръжие на по-високо ниво.

При наличието на такива модерни системи би било изключително трудно да бъде преодоляна отбраната на Иран, дори и за военно мощна страна като САЩ. Макар че все още никой на Запад да не може с точност да потвърди, че руските системи са действително толкова ефективни, колкото ги представя Москва, западните експерти вече активно изказват опасенията си.

Подобни системи обаче биват разгръщани не само в Иран и резултатът е, че на световната карта се появяват нови „забранени зони“. На Мюнхенската конференция по сигурността заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вершбоу нарече тези зони „огромен проблем“ за организацията. Самата Русия използва по-съвременните С-400, които са разположени в Калининградска област и Крим. Руснаците се опитват да убедят страните от ОНД в необходимостта от съвместно използване на тези въоръжения. След като в Сирия бяха разгърнати комплексите С-400 и „Панцир С-1“ на сушата, както и някои системи за ПВО във вода, Путин „от техническа гледна точка би могъл във всеки един момент да обяви създаването на забранена за полети зона“, пише Stern.

По този начин Русия защитава интересите и военните си обекти в Сирия, но при такъв настъпателен износ  на оръжие е възможно някои бойни системи да се окажат в страни, които нямат общи интереси с Русия. Към момента руснаците не се решават да продадат най-новите С-400 на Индия, а индийското правителство твърди, че този договор би отворил пътя и за други многомилиардни сделки.

В резултат на активното участие на Русия на военния пазар се появяват все повече „забранени зони“ за изтребители и ракети. Това оказва влияние най-вече на държави, които са способни да увеличават  военното си присъствие по целия свят, като САЩ. Епохата, в която американците могат спокойно да задействат самолетоносач и изтребителите си, постепенно се превръща в минало – бомбардировките над технологично безпомощни противници ще се превърнат в истински сложни операции, които ще крият опасност и за САЩ.