/КРОСС/Разделяне на Висшия съдебен съвета (ВСС) на две колеги след влизане в сила на промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Въвеждане на пряк избор на съдии, прокурори и следователи, за членове на съвета от магистратската квота. Всички решения на Пленума и двете колегиите, да се мотивират, включително и отхвърлените предложения. Постоянно действащи комисии от членове на ВСС и магистрати, откъснати от работния процес, да оценяват съдиите и прокурорите, с цел по-голяма обективност и повишаване качеството на работа . Пълна гаранция, че избраните от парламента членове на Висшия съдебен съвет не могат да блокират решенията на избраните от съдиите, прокурорите и следователите членове във връзка с назначаване, повишаване, налагане на дисциплинарни наказания, преместване или освобождаване на магистрати. Отпадане на възможността членовете на ВСС да получават допълнително възнаграждение за участие в комисии.
Това са само част от решенията, които бяха взети от Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за съдебна реформа по време на двудневно извънредно заседание по обсъждане на проекта за промени в ЗСВ в Министерството на правосъдието. В общо 11-часовата дискусия по редактиране и гласуване на текстовете, участие взеха и представители на парламентарно представените партии.
„Проблемът с реалното оценяване на работата на магистратите, е една от основните критики в последния доклад на ЕК", заяви твърдо министър Захариева и допълни, че за да има качествена оценка за работата на магистратите и уеднаквяване на атестационната практика, е редно членовете им да са откъснати от работните си места и да са ангажирани само и единствено с дейността по оценяване на магистрати на ротационен принцип.
Съветът прие да се въведе постоянно действащи атестационни комисии към съдийската и прокурорската колегия, който да се сформирани от членове на ВСС и действащи магистрати. Като последните ще бъдат избирани от Пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и съответно от Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура и Националната следствена служба.
Проектът дава свобода на всяка колегия сама да определи броя на членовете й и организацията на работата им. „До април работната група, заседаваща по останалите промени в ЗСВ, ще разпише подробностите по атестирането. Ще се мисли и за създаване на атестационни комисии на апелативно ниво, които да подпомагат централните", каза правосъдният министър. По думите й в преходните и заключителните разпоредби изрично ще се регламентира, че започналите атестации и конкурси ще продължат по стария ред, но решенията ще се приемат от колегиите, както предвижда Конституцията.
Правилата за прекия избор на членове на ВСС от магистратската квота да се определят от Пленума по предложения на колегията на съдиите, за кандидатите от квотата на съдиите и от колегията на прокурорите за кандидатите от квотата на прокурорите и следователите.
Във връзка с начина на провеждане на избора на кандидати от магистратската квота, членовете и гостите на Съвета решиха като алтернатива на гласуването с хартиени бюлетини, освен електронното гласуване, да се въведе и машинно гласуване. Предложението бе направено от Атанас Атанасов от ССБ с аргумент, че това ще спести много време при броенето на бюлетините и резултатите ще се отчетат веднага след последния подаден глас. „Това трябва да се случва при гаранция за спазване на тайната вота, за което е нужно детайлно разписване на правилата за прилагането на машинно гласуване", заяви министър Захариева и допълни, че ще чака до края на днешния ден предложението по новите допълнителни текстове от предложителите.
На обстоен дебат бяха подложени текстовете за начина, по който ще се избират кандидатите за членове от магистратската квота. На финала Съветът прие решенията на Общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите да се провежда в две последователни съботи, като в първата ще се избира избирателна комисия и ще се изслушва кандидатите. А през втората ще се провежда самият вот.
За валидни ще се считат Общите събрания, които имат кворум половината от членовете вписаните в списъците (което е пълният състав на съответната гилдия), а за избрани да се считат кандидатите, получили подкрепа с гласовете на повече от половината действителни бюлетини.
„Една от основните цели на Министерството на правосъдието, при изработване на текстовете, бе да се изключи възможността, само с гласовете на членовете, избрани от парламента, да се вземат едни от най-важните решения, като тези за кадруването", заяви министърът на правосъдието Екатерина Захариева, която председателства съвета.
След изразено мнение на председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Атанас Атанасов за намаляване на минимално изискуемия брой гласове за вземане на решения от колегиите във ВСС, Съветът прие решенията в съдийската колегия да се вземат с мнозинство не по-малко от 8 гласа, а решенията в прокурорската с не по-малко от 6.
Първоначално публикуваният проект предвиждаше решенията в колегиите да се вземат съответно с не по-малко от 9 от общо 14 гласа на съдийската и с не по-малко от 7 от общо 11 гласа на прокурорската колегии.
Съветът гласува да се запише изрично, че членовете на ВСС не получават допълнително възнаграждение за участието си в комисии към съвета.
Заложеният в проекта индивидуален план за професионално развитие на магистратите също предизвика продължително обсъждане. В крайна сметка Съветът прие аргументите на министъра на правосъдието, че това ще мотивира съдиите, прокурорите и следователите да търсят форми за повишаване на квалификацията си от една страна, и поглед върху ангажираността им, от друга.
Съветът обсъди с представителите на парламентарно представените партии още преминаването на имуществото на съдебната власт от Министерството на правосъдието към ВСС, което е предвидено с последните конституционни промени.
Законопроектът предвижда към Пленума на ВСС да се създадат постоянни комисии по „Бюджет и финанси" и „Комисия по управление на собствеността", които преимуществено да се занимаят с това , както и с бъдещите съответни дейности.
Утре проектът на ЗИД на ЗСВ с нанесените поправки ще бъда пратен за повторно съгласуване от ангажираните институции, така че и в най-кратък срок - 2 март, той да бъде внесен в МС, каза в заключение министър Екатерина Захариева.