Акад. Георги Марков: Светът е на крачка от войната
Секция: Интервюта
24 Февруари 2016 09:02
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Акад. Георги Марков: Светът е на крачка от войната

/КРОСС/ Трябва да се чете и Достоевски, и Толстой, и да се мисли. В Анкара обаче четат само книгата на Давутоглу. Когато Руската империя се издига, Османската залязва В историята са отбелязани десет руско-турски войни като резултатът е 9:1 в полза на Русия, казва академик Георги Марков пред Епицентър.бг

 

- Все по-често анализатори предупреждават, че Русия и Турция са на косъм от военен сблъсък. И Федерика Могерини вчера допусна риск от война между двете държави. Прави ли са за такава опасност, акад. Марков? 
- В историята са отбелязани десет руско-турски войни като резултатът е 9:1 в полза на Русия. Така че аз знам как ще завърши една единайста руско-турска война, ако не дай си Боже, тя се състои. Опасното е друго - че Турция се стреми да предизвика Русия в такава война, но отттам не си дават сметка, че така ще вкарат автоматично и НАТО във военни действия. С всички страшни последици от това. 

- Какво казва историята за подобен род конфликти? 
- Историята веднага ни припомня Първата световна война, която започва между Австро-Унгария и Сърбия през 1914-а. И се разшири само за един месец. В т.нар. юлска криза 40 държави се включват в тази опасна война. Така че един двустранен конфликт - в случая между Турция и Русия, може да се превърне в изстребителна война. Още повече, че Русия е притисната до стената. 

По време на Съветския съюз Москва имаше влияние и бази в много страни от Арабския свят, не само в Сирия, Ирак, Египет, Либия и др. А сега - имат една база - в Сирия, и САЩ искат и нея. При условие, че американците имат 700 бази по света. Ще трябва сравние и здрав разум - да не се притиска Русия. Още повече, че тя е ядрена държава. 

- Според анализатори и експерти единственото, което все още държи нещата под контрол е това, че Турция е член на НАТО. Но тези неща могат ли изведнъж да станат непредсказуеми? 
- Като гледам по телевизията Ердоган как се държи и как говори, се вижда, че този човек се е главозамаял от неоосманистки амбиции. Неговият съветник и премиер Давутоглу също. Те гледат на Сирия като на временно загубена османска територия в това османско геопоолитическо пространство. 

За това те смятат, че Русия не може да се намесва в Сирия, защото то е геополитическо пространство на Турция. Такива мисли са опасни. Башар Асад е диктатор, но ние не можем да унищожаваме Сирия като държава. Така, както САЩ направиха с Ирак и Либия, като унищожиха диктаторите им. И каква е ползата днес от подобно действие? 

Сега Русия взема известен реванш от унижението, което тя преживя в 90-те години. И затова Путин го преизбират в Русия. Казват, че бил авторитарен. Ама го преизбират. Нито е цар, нито е генерален секретар. Трябва да се чете и Достоевски, и Толстой, и да се мисли. В Анкара обаче четат само книгата на Давутоглу. 

- Споменахте, че Русия и Турция са водили 10 войни помежду си. Вярно е, че сега нещата не са като отпреди два века, но както става обикновено, историята често се повтаря. Какви са приликите и разликите днес с онези времена? 
- Като започнем от началото на 18-и век от времето на Петър Велики ще видим, че има сблъсък между две империи - новата руска империя и османската империя. И когато Руската империя се издига, Османската започва да залязва. От този сблъсък зависи съдбата и на българите, и на другите народи. 

Но след разпадането на Съветския съюз в Анкара решиха, че е настъпил обратен процес - Турция се издига, а Русия залязва. Те дори говорят и за Крим - кримските татари били васални на султана и т.н. Ердоган казва - ние няма да позволим Крим да остане в руски ръце. Това е много опасно и в този сблъсък ние българите, ще бъдем пряко потърпевши. Затова министрите ни трябва да си опичат акъла - особено военният и външният министри. НАТО си е НАТО, но българите можем да оперем пешкира. 

- Крим разбира се е една от ябълките на раздора, Ердоган колкото и да не го показваше в началото, е видно, че трудно ще преглътне връщането на Крим в пределите на Русия? 
- Иестно е, че в Анкара още през 90-те години започнаха да поддържат чеченските терористи. Когато в първата половина на 19-и век Русия завзема Кавказ, тогава тя има сблъсък с османската империя. За Османската империя Черно море е било османско езеро - така пише в „Стратегическа дълбочина". Говори се за пряко влияние в Черноморския басейн и естествено в Близкия изток има сблъсък. 

Днес Русия отново се стреми да възстанови поне частично своите позиции. Трябва да се разбере, че без Русия няма разрешение на Сирийския конфликт. А те искат да диктуват на Русия да махнат Асад. Само че Русия как да се намеси и как да свали Асад? Той може да е диктатор, но все още е президент на Сирия. Това че в Анкара и във Вашингтон не го признават, няма никакво значение. Те могат да посочат всеки и да кажат: Ти не можеш да бъдеш президент. Сирия иска да бъде съвременна държава. А тази груба намеса води до конфликти, както стана в Ирак. 

- Кюрдският проблем също налива масло в огъня. Да си представим, че Русия и САЩ се договорят и така се стигне до създаване на кюрдска държава. Тогава Ердоган наистина ще стане абсолютно неуправляем. Какви опасности и рискове крие това? 
- Още в Севърския договор, когато се разпада Османската империя, е предвидено създаване на кюрдска държава. Този договор, подписан от победителките в първата световна война през лятото на 1920-а е позабравен и трае кратко, но последствията от него могат да се видят и днес. Той всъщност разделя земите на империята в европейски сфери на влияние. 

Но да се върнем на кюрдския проблем. След като в Мосул откриват нефт, британците казват: "Няма да има такава държава." И започват да създават държави. Заедно с Франция те си разпределят Ирак, Сирия, Саудитска Арабия, Ливан, Палестина... 

Има един древен кюрдски народ, който е роднина на Иран и може би Иран ще се намеси. Кюрдите не са близки до турците, а до иранците. И този народ никак не е малко - 25 милиона в Турция и още толкова в Сирия, Ирак и Иран. 

- Но сега Ердоган обяви кюрдите за терористи. 
- Да и изтребва този народ от години. Там заличават цели села, изселват ги, унищожават ги. А какво прави Запада с прословутите човешки права, които са му висша цел? Нищо! Те си знаят едно и също - "Не, Ердоган е нашият човек, той изтребва терористи." И срещу кюрдския народ се води война. 

Ето го двойният аршин на Запада. Понеже Турция е стратегически съюзник на САЩ, турската армия може да изтребва кюрдите на своя територия. И не само това - в последните 10 години турската армия периодично нахлува в Северен Ирак. Сега иска да нахлуе и в Северна Сирия. Това вероятно може и да стане, но Турция трябва да бъде спряна. Защото това означава война с Русия. 

- Как мислите - ще може ли да се стигне до поне малък позитивен резултат в този конфликт? Или от Турция, начело с Ердоган, нищо друго не може да се очаква? 
- Ердоган трябва да бъде убеден от страна на САЩ, но не виждам дори малко старание да престане да провокира война с Русия. Това стана и с руския самолет, който беше свален предумишлено, в това вече няма никакво съмнение. Та там имаше разположен телевизионен екип. 

Освен това е известно, че Труция и Саудитска Арабия създадоха Ислямската държава срещу Башар Асад с подкрепата на САЩ. Известно е, че Турция изкупуваше целия петрол от ИДИЛ, внасяше оръжие и пропускаше джихадисти. Тези факти се знаят, но НАТО си затваряше очите и единствената реакция на Алианса бе: "Турция е от НАТО". 

Башар Асад има влияние в Сирия. Той не е самотен диктатор. На страната на Асад е не само армията, той има влияние и сред населението. Вече четири години воюват срещу него и не могат да го свалят от власт. Как така ще искат Русия да бъде заставена да влезе в коалицията на САЩ под командата на Обама и да свали Асад от власт? Ама какви ги мислят в НАТО?! Това е безумие!

 

Трябва много да се внимава. Турция с Ердоган може да въвлече НАТО във война срещу Русия и това е много страшно. 

- Доколко в Русия има здрави сили, които да не допуснат страната им така да влезе в орбитата на този конфликт, че от него да няма излизане? Сценариите, които някои замислят, никак не са обнадеждаващи за света. 
- Русия също е някогашна империя със самочувствие и честолюбие. Така че и тя има някакъв предел. Да свалиш един руски самолет, да разстреляш във въздуха пилота му, да удариш Путин в лицето и да му кажеш - ела сега да ми се извиниш. Ама това е много опасно. 

Путин не бива да се предизвиква. Защото той има ядрено куфарче. Русия има имперско самолюбие и наистина сао една е крачката от ядрената война. Така че опасността идва не само от Ердоган в Анкара, но и от Путин в Москва. Все пак играта с огъня, която Запада играе, може да се окаже страшна и с ужасни последствия. 

- Значи и вие смятате, че светът наистина е пред война? 
- Да, светът е на крачка от войната. НАТО само се събират, пишат си някакви деклариции и вместо да спрат Турция от това безумие, те я поощряват. 

- Какви поуки не трябва да забравят и Турция, и Русия от кримските войни? 
- Основно от тези войни трябва да се разбере, че Османската империя е била обречена да загине. Не може Давутоглу да твърди, че тя имала бъдеще да бъде реформирана и ние - най-вече Русия, сме й попречили. Не бива някой да си прави илюзията, че Османската империя може да бъде възстановена. Не както някога, но с тази османска геополитическа зона - на Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия... Всичко това са имперски мечти в миналото. Това е опасно. Защото Русия си е на територията. 

- Къде сме ние в цялата тази ситуация, къде сме ние в този сценарий? 
- България трябва да внимава какво прави. В това отношение Ахмед Доган пръв от българските политици прояви здрав разум. Ние сме точно в Черноморско-Каспийския регион и не трябва да се набъркваме в този конфликт. Турция като нищо може да представи, че е нападната, и автоматично всички страни от НАТО - и ние барабар Петко с мъжете, да тръгне да защитаваме Турция. 

- Да не се окажем и ние в сценария на атовете. А ако приложим максимата за атовете, които се ритат, а след това малките страдат, може да се окажем изведнъж замесени... 
- Точно така е. Затова не бива да забравяме историята - ние се се появили пак на картата в резултат на деветата руско-турска война, която е наречена освободителна.