/КРОСС/ Житие на светия наш отец Тарасий, архиепископ Константинополски

Свети Тарасий се родил в Константинопол; баща му Георги и майка му Евкратия били благородни хора и принадлежали към съсловието на патрициите. Като достигнал пълнолетие и като получил добро образование, Терасий изпълнявал различни длъжности при царския дворец; тук всички го обичали и го уважавали заради благоразумието и добрия му нрав, и той бил станал един от царските съветници. А на царския престол тогава седял Константин Багрянородни, син на Лъв Хазар и внук на Константин Копроним; той не царувал сам, а заедно с майка си Ирина, тъй като по времето на възцаряването си той бил едва на 10 години. Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж добродетелен и благочестив, но твърде слабоволен и боязлив. Той бил възведен на патриаршеския престол при царуването на споменатия Лъв Хазар, син на Копроним, при когото ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, все повече и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват големи мъки от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и дори имал общение с еретиците. След смъртта на Лъв Хазар патриархът искал да възстанови благочестивия обичай верните да се покланят на светите икони, но не могъл, понеже нямал помощник, докато ереста на иконоборците все повече се усилвала както в самата столица, така и в другите области на държавата. Това силно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Като заболял, той тайно напуснал патриаршеските палати и пристигнал в манастира „Свети Флор", където и приел схима.

Скоро след това патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв страх и опасение започнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, докато от времето на Лъв Исаврянин досега никой не се осмелявал да заговори в тяхна защита.

А благочестивата царица заедно с целия царски съвет започнала да издирва достоен и мъдър човек на мястото на Павел, който би могъл да прекрати църковния смут; но не могли да намерят никой друг, освен Тарасий. Тогава той бил мирянин; но тъй като си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий решително отказал. Тогава царица Ирина събрала хора от всякакъв чин - и светски, и духовни, и целия народ в двореца, наричан Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и казала пред целия свещен събор:

- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; сега трябва да си изберем на неговото място добър пастир и учител на Църквата.

На това всички извикали високо:

- Такъв не може да бъде никой друг освен Тарасий.

А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:

- Виждам, че Църквата Божия е разделена и разединена. Както източните, тъй и западните християни ни проклинат; тежко е това разединение и страшно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде свикан Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; нека вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е така угодно, както пребиваването на всички в единство на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки управлението на Църквата. Ако не бъде свикан Вселенски събор, ако иконоборческата ерес не бъде подложена на достойно осъждане и ако няма единение във вярата между православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, за да не си навлека проклятие и осъждане, защото тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от вечното смъртно наказание.

Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отказва да им бъде пастир. Те му обещали да му оказват послушание във всичко така, както овцете слушат гласа на своя пастир, защото били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в истинския път. По този начин те го склонили да приеме първосветителския сан и управлението на Константинополската Църква. Посветен последователно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския престол, имайки крепко упование, че Господ ще му помогне да премахне ереста на иконоборците.

С промяната на положението си свети Тарасий променил и начина си на живот, макар че и преди, намирайки се в света, по дух той бил вече монах; а сега, като заел светителския престол, с още по-голяма ревност започнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревностно пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки чрез умъртвяването й непорочната чистота, с която са облечени ангелите. Изумително било въздържанието му, велик бил постът му и непрестанно бодърстването му; отделял за сън не много часове, по цели нощи пребивавал в молитви и в размишления за Бога, нямал мека постеля, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил много милостив, хранел гладните, обличал голите, устройвал болници и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал трапеза за безимотните, по време на която сам прислужвал на сиромасите. Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след смъртта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската вяра. Свети Тарасий особено се стараел да възстанови почитането на светите икони и да премахне богохулната иконоборческа ерес. Затова той винаги напомнял на царете да свикат вселенски събор.

За място на съборните заседания била избрана великата църква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и великолепно благоустроена от император Юстиниан - в тази църква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук присъствал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул голям полк въоръжени воини, последователи на иконоборческата ерес, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която пребивавали до този ден. Подбудени тайно от неколцина епскопи и велможи, заразени от същата ерес, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със силни викове.

- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; нека бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а ако някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му започне да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.

Като видели безредиците и суматохата, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но след като изминали няколко дни воините и предводителите им били наказани от благочестивата царица Ирина, както се полага, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, за да обработват земята. След това било приготвено място за заседанията на събора във Витинския град Никея. Тук вече бил проведен Първият Вселенски събор, свикан за осъждане на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и сега.

Светият събор продължил 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на основание на Свещеното Писание и църковното предание поразявали зловерното мъдруване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика радост в светите църкви, които приели със сърдечно ликуване утвърждаването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с голямата грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата царица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.

Свети Тарасий мъдро управлявал Църквата Божия, бил застъпник на обидените, помощник на намиращите се в беда.

Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по коварното нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този момент мъдро управлявала цялата държава и започнал да управлява еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и започнал да води непристоен живот. Без всякакъв повод възненавидял законната си съпруга царица Мария и се разпалил от престъпна любов към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната царица от палатите си в един женски манастир, там я постригал насила, а сам отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този беззаконен брак бил извършен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който заради дръзкото си деяние впоследствие бил отлъчен от Църквата. Светейшият патриарх всячески се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, но не могъл, понеже царят се хвалел, че отново ще възстанови ереста на иконоборците, ако му забранят този брак. Затова свети Тарасий оставил царя да пребивава в неговото беззаконие, за да не бъде постигната Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх винаги помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили много християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, всячески го притеснявал, но светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал съгласно с високия си сан на архипастир. Но след известно време царят бил постигнат от Божието възмездие. Майка му, благочестивата царица Ирина, отдавна вече виждала злото му и беззаконно житие; виждала как синът й потъпква Божия закон и е готов отново да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата правда, отколкото собствения си син, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила срещу сина си, задържала го под стража и го затворила в същия дворец, в който той се е родил и който бил известен под името Порфириев дворец. После заповядала да го ослепят, както пет години преди това той ослепил тримата братя на баща си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказание за делата си, умрял след боледуване. А Ирина отново приела царския скиптър и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.

Оттогава светият Божий угодник Тарасий пребивавал в мир и тишина, като пасял ревностно словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той ежедневно сам отслужвал Божествена литургия и никога не нарушавал този обичай, освен поради заболяване. Когато светецът достигнал преклонна възраст, получил телесен недъг. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил обичайните си занимания, докато не станал толкова слаб, че вече не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва сам Божествената литургия.

Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и починал през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и особено бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, силно скърбели за него. Защото той бил милостив към всички, към всички се отнасял като добър пастир, любвеобилен баща и опитен наставник, на всеки помагал в беди и нещастия.

Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали изцеление при гроба му.

Този велик ревнител на православието се въоръжавал против еретиците иконоборци не само приживе, но дори и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата ерес отново набрала сили поради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно видение на Лъв и с голям гняв наредил на някой си воин Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в страх и трепет и изпаднал в силно недоумение. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил военачалник с прозвището Пелтек, който после поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така загинал този злочестив цар, победен от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица. Амин.