/КРОСС/ Не може да няма винoвен, след като има смъртен случай. След като двамата братя с действията си са допринесли за фаталния край, няма как да нямат вина. Това каза братът на починалия Тодор Йорданов от Враца - Ивайло Йорданов, в студиото bTV.

В сряда Окръжна прокуратура-Враца свали обвинението за убийство на Тодор. Остана само това за извършени от тях хулигански действия.

„Може да не е било умишлено - да не са искали да се стига до смърт, но са допринесли за фаталния край. Не може да няма виновен", коментира братът на починалия младеж. „Ще обжалваме това решение", категоричен е Ивайло.

По думите на брата на починалия младеж през последния месец семейството му е разговаряло с много кардиолози, които са категорични, че дори и 18-годишният Тодор да е имал вродено наследствено заболяване, ситуацията на силен стрес е допринесла и „отключила" фаталния край.

Според изводите от петорната медицинска експертиза е установено, че Тодор Йорданов е боледувал от наследствено хронично заболяване на сърцето - аритмогенна деснокамерна дисплазия (кардиомопатия), което има продължително протичане и постепенно развитие.

Ивайло Йорданов подчерта, че не поставя под съмнение експертизата на специалистите от ВМА, които са извършили последната експертиза. Въпреки това той не може да си обясни как е възможно никой от кардиолозите, които Тодор е посетил за профилактични прегледи през последните години да не е забелязал вроденото му заболяване.

"От вчера ми звънят приятели и близки, които смятат да излязат на протест в петък в 18.30 пред Окръжната прокуратура във Враца. Те намират решението на прокуратурата за недопустимо", допълни братът на загиналия младеж.

Във връзка с инцидента от Околовръстното от сряда вечерта, когато двама мъже пребиха шофьор след като им свирнал с клаксон заради агресивно шофиране, Йордан сподели, че едва седмица след трагичния инцидент с брат му, той самият попаднал в подобна ситуация. "Тогава не излязох от колата да се разправям, въпреки че другият шофьор удряше автомобила", разказа Йордан. Според него съдебната ни система дава "пример и чувство за безнаказаност на такива хора - че могат да излизат и да се саморазправят и да не им се случи нищо след това".