/КРОСС/ Национална мрежа за децата се включи в разработването на пилотно изследване, наречено Индекс за закрила на детето в България 2015, в коeто се прави сравнителен анализ на закрилата на децата в пет пилотни държави - България, Грузия, Молдова, Румъния и Сърбия. Оценките в Индекса илюстрират действията на всяка държава през призмата на действащото законодателство, политиките, предоставяните услуги, капацитета, отчетността и координацията. Докладът е изработен от World Vision и Child Pact, в партньорство с Национална мрежа за децата.

Като обща оценка, изчислена на базата на три показатели - текущ статут на закрилата на детето, управленска среда и социална работа, България се нарежда на второ място след Румъния. Нашата цялостна оценка е 0,552, а за сравнение, тази на Румъния е 0,803.

Критиките към нас са в следните области:

• Високо равнище на децата на възраст между 0 и 2 г., настанени в домове и резидентна грижа;
• Нисък процент на децата с увреждания, които са настанени в приемна грижа или са осиновени в страната;
• Нисък процент на децата на възраст 7-17 год., осиновени в страната;
• Липса на квалифицирани социални работници и съдии със специализация за работа по проблемите на децата;
• Нисък процент на децата, настанени в приемна грижа от общия брой деца, разделени от техните семейства;
• Липса на консолидиран закон за правата и закрилата на детето, който свежда до минимум припокриването на правомощия и създава условия за гарантиране правата на всички деца и ефективна координация;
• Все още не е създаден независим орган с точно определен мандат за наблюдение на политиките за закрила на детето и контрол за спазването на детските права. В момента случаите, в които става дума за засягане или нарушаване на права на деца, се разглеждат по общия ред. Създаването на специализиран омбудсман за детето ще гарантира независим мониторинг и контрол за спазване на детските права и би дало възможност за по-ефективно решаване на конкретни случаи, при които деца са дискриминирани.

Данните и анализът са събрани и обработени със съдействието на водещи експерти в областта на закрилата на детето в България и включват набор от 626 показатели, които заедно оценяват политиките и действията на държавата за по-добра закрила на детето.

Пълния текст на Индекса за закрила на детето можете да видите тук

Някои по-интересни акценти от доклада:

• България показва ниски резултати (на четвърто място) по показателя процент на децата, настанени в приемна грижа от общия брой деца, разделени от техните семейства, което показва, че приемната грижа все още не е достатъчно добре развита в страната.

• България заема четвърто място в категорията „управленска среда" с оценка от 0,522. Грузия е показала по-нисък резултат 0,493 и заема пето място, а Румъния се представя най-добре с оценка 0,742. Този индикатор касае липсата на консолидиран закон за правата и закрилата на детето, както бе посочено по-горе, както и липсата на независим орган с точно определен мандат за контрол върху правата на децата.

• България показва високи резултати по отношение на политиките за децата, с оценка 0,838 (след Румъния с оценка 0,952, и преди Сърбия и Молдова). Високата оценка е отражение на факта, че и България, и Румъния са държави членки на ЕС. По време на процеса на присъединяване към ЕС както Румъния, така и България, положиха усилия да хармонизират своите политиките с насоките на ЕС. Налице са доказателства, че високите оценки на Румъния във всички области са резултат от обстоятелството, че ЕС определи по-висок приоритет на закрилата на детето за присъединяването на Румъния, отколкото за присъединяването на другите нови държави членки, включително и за България. Независимо от сравнително високата оценка, България все още има да преодолява някои пропуски в политиките и да положи още усилия за хармонизирането им с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД). В България липсва политика и нормативна база за стандартите за качество за определен вид услуги и други дейности, предприемани от правителството за закрила и грижа за децата, като например превенция на разделянето на децата от семействата, интегрираните здравно-социални услуги като Център за майчино и детско здраве, ранната интервенция и др. Без законово регламентиране и стандарти, услугите не могат да бъдат оценявани и не може да се търси отговорност за качеството на предоставяните услуги.

• Всички страни в региона имат трудности с капацитета, който включва човешките ресурси, финансовите ресурси, инфраструктурата и материалната база и ресурси. Тъй като капацитетът говори за обхвата и устойчивостта на изпълнение на държавните услуги, ниската оценка показва голяма разлика между ангажиментите на правителството по КООНПД и действията на правителството за осезателна закрила и грижа за децата. По този показател България заема второ място с оценка 0,509, като е изпреварена само от Румъния с оценка 0,540.

„Миналия ноември отбелязахме 25-ата годишнина от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето. Отбелязахме също и 25-ата годишнина от промените в региона. С падането на комунизма и отварянето на границите, теми като миграцията, трафика, уврежданията, детския труд, домашното насилие и институционализацията на децата, бяха идентифицирани като „проблеми", които станаха тема за обсъждане в по-широк регионален план", коментира Кони Ленеберг, регионален ръководител на World Vision.

„България ратифицира Конвенцията на ООН за правата не детето през 1991 г. Страната наследи система за закрила на детето от своето комунистическо минало и преди приемането на Закона за закрила на детето и първите усилия за реформа, предприети в края на 90-те, ситуацията бе далеч от близка до изискванията на КООНПД. Нямаше нито законова рамка, свързана с защита правата на детето, нито достатъчен капацитет сред държавните структури за работа с деца в риск", коментира Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата. „През 2000 г. процентът на институционализирани деца беше един от най-високите в Европа - 1,78%, с повече от 35 000 деца настанени в държавни институции. 15 години по-късно, броят институционализирани деца в страната спадна рязко до 2 721 през декември 2014 г. Но въпреки ангажимента от страна на държавата, практиката на организациите-членове на Национална мрежа за децата показва, че политиките за деинституционализация и системата за закрила на детето се борят с големия брой деца в риск, недостатъчния брой социални работници и неравното разпределение на съществуващите услуги, базирани в общността", допълни Богданов.