/КРОСС/ Със средна работна заплата от 2 710 лв. работещите в сектора на информационните технологии заемат челното място в класацията на най-добре платените през 2015 г. в България. Най-ниско платените българи са в сектора за производство и обработка на кожи с 474 лв. средна работна заплата.

„5,7 пъти е разликата между най-ниско и най-високо платените", обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на пресконференция на тема "Договарянето на работните заплати през 2015 г. Бъдещи действия на КНСБ през 2016 г. и приоритети до края на мандата".

КНСБ възнамерява всяка година в края на февруари или началото на март да изготвя годишен доклад на база на анализите.

Предварителните данни на НСИ за 2015 г. сочели относително висок ръст на средната работна заплата за 2015 г. - достигнала е 894 лв. с номинален ръст от 8,8%.

В обществения сектор средната заплата е достигнала равнище от 930 лв., а в частния - 882 лв.

По отношение на отделните икономически дейности, през 2015 г. най-много са се увеличили заплатите в „Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи" - с 32%.

Не толкова добри обаче са данните в сферата на добива на нефт и природен газ, където работните заплати бележат отрицателен ръст с -7,6%. Намаление на доходите се отчита и в сферата на научноизследователската и развойна дейност с -7,9%.

В значителна част от секторите положителното нарастване на заплатите е доста под средното. Това касае добива на въглища, метални руди, производство на текстил.

Нископлатени са 17 икономически области, сред които: рибно стопанство, производство на облекло, обработка на кожи и обувки, на мебели, ресторантьорство и т.н. 689 000 лица работят в тези отрасли, а те са около 30% от всички наети в страната. В сравнение с 2014 г. нископлатените българи са били повече - около 712 000 души.

Като положителен факт се отчита, че нарастването на номиналната и реалната работна заплата става в условията на макар и плавно, но все пак покачваща се заетост. През 2013 г. наетите лица са се увеличили с 0,3%, а през следващите години ръстът се установил на 0,6% ежегодно.

От КНСБ подчертаха, че остава нерешен проблемът с приемането от социалните партньори на общи принципи и механизъм за определяне на минималната работна заплата.