/КРОСС/ Депутатите, които вече са успели да надникнат в доклада на "Аликс партнърс" за източените милиарди на КТБ, са разочаровани. Първите коментари са, че задачата на разследващата компания е била умишлено скопена, а истината за фалита на КТБ остава все така далече. Министърът на финансите Владислав Горанов обаче сподели, че не разбира големия интерес и високите очаквания към разследването на "Аликс". Той не го е чел, защото вътре имало банкова тайна. "Движим се на ръба на закона. Разкриваме пред народните представители банкова тайна, без да има изрична законодателна инициатива или решение на съда", обясни Владислав Горанов. Но това не му попречи да коментира, че не знае "какво се очаква повече от този доклад освен извода, че банката беше декапитализирана с лоши практики от нейните собственици и ръководството". Въпросът е защо тогава трябваше да се наема висококвалифицирана и скъпо платена компания.

Депутати, успели да прегледат доклада, обясниха, че от "Аликс" са си свършили перфектно работата, начертали са схеми на пътя на парите, които показват как заемите от КТБ са преминавали по вериги от компании, посочили са срещу всяка фирма какъв процент от невърнатия кредит има вероятност да бъдат възстановен. Но работата им се е изчерпала с препоръки за действия към синдиците.

"Заданието, което е дадено, е грешно", обяви вчера независимият Георги Кадиев. "Аликс партнърс" в други държави са стигали дотам, докъдето една държавна институция не може да стигне, и затова ги наехме - да разкрият до последната подробност кои са истинските получатели на парите", подчерта Кадиев. Но всъщност докладът описва всички кредити, раздавани от КТБ, има и препоръки как да бъдат възстановени част от сумите, но ги няма офшорните фирми, които стоят зад кредитополучателите, и истинските собственици на тези фирми. Затова според Кадиев "смисълът на този доклад е загубен", необходимо е ново международно разследване за източването на КТБ, а Министерството на финансите трябва да понесе отговорност за несвършената работа.

За ново международно разследване вчера се обявиха и от Реформаторският блок. Мартин Димитров също намекна, че задачата на "Аликс партнърс" нарочно е била съкратена и че трябва да се сключи нов договор - за същинско проследяване и връщане на парите от КТБ. Депутатът подозира, че внезапното решение на управляващите документът да бъде полуразсекретен се дължи на това, че в него няма имена на политици и няма нищо застрашаващо една или друга политическа сила.

Депутати коментираха пред "Сега", че в доклада на разследващата компания съвсем ясно се вижда как са изтичали парите от КТБ и че няма как държавните регулатори и спецслужби да не са забелязали тези процеси. Въпросът е защо не са действали.

От прокуратурата не излязоха с коментар по твърденията на "Протестна мрежа", че гражданин е "спасил" изхвърлените в контейнера пред следствието документи, след като вече главният прокурор Сотир Цацаров бе разпоредил проверка по случая. От държавното обвинение обясниха, че официалната им позиция се съдържа в доклада от проверката, която обаче не откри нарушения. Там е записано, че документи и веществени доказателства не са унищожавани. Според прокуратурата това са копия на документи, които били направени, защото следователите трябвало да работят с тях, а оригиналите били в съда. Цацаров заяви, че унищожени доказателства няма, но констатира, че редът, по който се унищожават материали, не е спазен, и се закани, че ръководството на столичното следствие ще понесе последствия.
Законови промени режат хонорарите на адвокатите по дела на фалиралата банка

Ивет Миткова
Една от огромните черни дупки, в която потъват събраните от синдиците на КТБ пари, са адвокатските хонорари, плащани за стотиците заведени дела, по които банката е страна. За да се ограничи плащането на тези пари, вчера група депутати внесоха в Народното събрание промени в Закона за банковата несъстоятелност. Според мотивите на депутатите многото дела и огромните материални интереси по тях ще доведе до плащане на огромни адвокатски хонорари, което пък уврежда масата на несъстоятелността. Затова вносителите - депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и ДПС предлагат да се дадат правомощията на синдиците да се договорят свободно с адвокатите по делата за КТБ, без да се използват установените минимални хонорари.

В момента според наредбата на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията на адвокатите при гражданско дело за над 10 хил. лв. например се заплаща хонорар от минимум 830 лв. плюс 3% от сумата, и то само на една инстанция. Така при дело с материален интерес за 200 хил. лв. КТБ би трябвало да плати около 7 хил. лв. хонорар.

Предлага се още фиксираната заплата, която получават синдиците половин година след назначаването им, да продължи да се изплаща до започването на процедурата по осребряването на масата по несъстоятелността. Сега те получават твърдо възнаграждение през първите 6 месеца, а след това взимат процент от осребреното през съответния месец имущество. Това възнаграждение е между 10 и 30 минимални заплати за страната, а конкретният му размер се определя от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Реално месечната заплата на един синдик в момента може да варира между 4200 и 12 600 лв. КТБ има 3-ма синдици.

Депутатите предлагат синдиците на КТБ да се отчитат веднъж месечно, а не веднъж седмично, както сега. Практиката за ежеседмичните отчети от страна на КТБ е безсмислена, защото често в тях се съдържа несъществена информация, а самите синдици губят времето си да подготвят данните, смятат вносителите. Освен това по закон Фондът за гарантиране на влоговете може по всяко време да изиска информация за работата на синдиците. За да се осигури по-бързо развитие на производството по несъстоятелност народните представители предлагат определенията, както и решенията на съда във връзка с несъстоятелността, които могат да се обжалват, да се смятат за връчени при обявяването им в търговския регистър.

Шефовете на БНБ са получавали рекордни доходи в разгара на кризата

Юлиана Бончева
Месечният доход на Иван Искров като управител на БНБ е надминал 19 000 лв. точно в периода на сриването на КТБ. Искров и членовете на Управителния съвет на централната банка са взимали най-високи заплати и бонуси именно през януари-юни 2014 г., обяви депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров. Тази информация от години бе строго пазена тайна, но група народни представители от РБ заведоха дело в съда за разсекретяване на заплатите и го спечелиха, а вчера споделиха с медиите данните, които са им били предоставени от БНБ в резултат на съдебното решение.

2014 година бе фатална за КТБ - на 20 юни БНБ я затвори, а през ноември я обяви във фалит. Въпреки провала на централната банка в тази криза основната заплата на Искров е била около 12 900 лева месечно. А отделно в същия критичен период гуверньорът редовно е получавал и големи бонуси - по 6200 лева през първото полугодие и по 4094 лева през следващите шест месеца. Доходите на заместниците му също са били впечатляващи. Всеки от тримата подуправители - Димитър Костов, Цветан Гунев и Калин Христов, се е разписвал срещу над 17 000 лева месечно.

Принципно не приемаме шефът на БНБ да взима 4 пъти повече от премиера, посочи Мартин Димитров. Порочна според него е и практиката на допълнително материално стимулиране - редовно и на калпак всеки си е взимал бонусите, без връзка с постигнатите резултати. Затова депутатите ще настояват със закон да бъде наложен таван на възнагражденията в централната банка, както и в другите важни регулатори в държавата.

Парламентът откри процедурата за избор на нов състав на КЗК (сегашното ръководство е с изтекъл мандат), като депутатите имат 7 дни да издигнат кандидати за председател, зам.-председател и петима членове. Прогнозите са, че новият председател на КЗК ще е Росен Желязков, бивш главен секретар на Министерския съвет в първия кабинет "Борисов". Желязков наскоро бе оправдан по делото за костинбродските бюлетини от парламентарните избори през 2013 г. Другата почти сигурна номинация е Димитър Кюмюрджиев, който сега е зам.-министър на отбраната, но е бивш член на КЗК. Той ще бъде лансиран от Патриотичния фронт, а социалистите избират между две кандидатури - на депутата Кирил Добрев и на бившия зам.-министър на икономиката в тройната коалиция Анна Янева, съобщи Mediapool.

Юлиана Бончева

"Сега"