/КРОСС/ Най-важният проблем в транспорта е удовлетворяването на кредиторите на БДЖ, казва пред "Стандарт" министърът на транспорта Ивайло Московски

- Министър Московски, приключват ли проблемите с блокадите на българо-гръцката граница? От толкова години за първи път Ви виждам така ядосан, както по време на преговорите с гръцките фермери. Кое толкова много Ви ядоса?
- Ядоса ме пълното безразличие, дори бих казал - демонстрацията на незаинтересованост от страна на гръцките официални власти към един сериозен проблем, какъвто е затварянето на границата между две държави, членки на ЕС. Още повече, че става дума за проблем, който се проявява системно от 2007 г. насам. При това става дума за едни и същи групи гръцки фермери, които през януари и февруари блокират границата за по две, три, а този път - за близо пет седмици. Така че беше крайно време да се намери адекватен отговор на техните незаконни действия. Именно затова аз приех като моя лична отговорност и задължение да застана в подкрепа на българските превозвачи и заедно с тях да отстоявам правото им на свободно движение по един европейски коридор.

- Чуха се и обвинения срещу Вас, че не е било държавно отговорно да заставате в подкрепа на действията на нашите превозвачи.
- Всеки носи отговорност за действията си. Аз като български министър така прецених и смятам, че постъпих правилно! А който ме обвинява за подкрепата ми на нашите превозвачи - нека отиде от другата страна на границата и да застане при гръцките фермери!

- Смятате ли, че гръцките блокади скоро ще бъдат вдигнати и че няма да се стигне пак до контраблокади от страна на нашите превозвачи?
- Към момента е в сила едно разпореждане на гръцкия главен прокурор, издадено към 15 часа в сряда, според което от днес (б.а. - вчера) трябва да започне изтеглянето на всички селскостопански машини, блокиращи границата, за да се възстановят условията за свободното придвижване на стоки и хора. В противен случай ще започне да действа член от местния наказателен кодекс, така че аз искрено се надявам това наистина да сложи край на блокадите. С окончателното изтегляне на машините на гръцките фермери и нашите превозвачи ще прекратят подготовката си за контраблокада, насрочена за понеделник.

- Преди дни проведохте среща с групата китайски инвеститори, които посетиха България. Кога и какви китайски инвестиции да очакваме в транспортната ни инфраструктура?
- Визитата на китайската делегация беше в отговор на нашето посещение в Китай за участие във "Формата 16 плюс 1", където обсъждахме възможностите за китайски инвестиции в Централна и Източна Европа. Става дума за специален инвестиционен пакет от 10 млрд. долара, предназначен за страните от Централна и Източна Европа. Към момента около 3 млрд. вече са позиционирани за различни проекти в региона, като за България все още няма договорени никакви средства. Целта на китайската делегация, която се ръководеше от заместник-председателя на Националната комисия за развитие и реформи на Китай Дзиджъ Нин, беше да проучи възможностите за инвестиции в българската транспортна инфраструктура. Китай гледа на региона като цяло, а проектите са свързани на коридорен принцип, което е добре от гледна точка на цялостната им икономическа логика. Китайските инвеститори се концентрираха върху пристанищата и няколко железопътни проекта, предоставили сме пълна презентация и се надяваме да има резултат. Беше взето решение за създаване на координационен съвет между двете държави, който да продължи да работи по тези проекти, като обхватът може да бъде разширен и с други сектори на икономиката.

- Значи за пряка жп връзка между Пекин и София засега няма да говорим?
- Нещата се случват бавно. Аз от години следя темата, бил съм и секретар на ТРАСЕКА (б.а. - транспортният коридор Европа - Кавказ - Азия), който до голяма степен се припокрива със сегашната китайска инициатива. И знам, че бавно се случват нещата.

- Значи Пътят на коприната още дълго ще си остава само историческо понятие?
- След като става дума за държави, някои от които, макар и неофициално, са във война помежду си, как да се случи по-бързо? Как и кога очаквате да се сближат позициите на Турция с Армения, както и на други конфликтни зони? Неотдавна китайски компании кандидатстваха в конкурс за дълбоководно грузинско пристанище, но не го спечелиха, което може би е шанс за нашите портове Варна и Бургас, тъй като за тях Черно море е приоритет.

- Притеснява ли Ви кампанията за спиране и проверка на обществените поръчки? И защо трябваше да бъде спряна процедурата за почистване на Летище София, след като за нея имаше издадено положително съдебно решение?
- Да, наистина има издадено съдебно решение в полза на компанията, която беше спечелила тръжната процедура за външен изпълнител на дейността по почистването. Почистването не е основна дейност на едно летище, така че е било напълно логично тя да бъде отдадена на външен изпълнител. Това е стара процедура, дори нямам спомен по наше време да е обявявана, като тя е минала и през КЗК, и през ВАС, така че няма нарушения. Основната причина да бъде прекратена е фактът, че вече сме само на седмица или на две от стартирането на концесионната процедура за Летище София. И тъй като договорът за почистването е за 5 г., решихме, че най-целесъобразно е решението да бъде на бъдещия концесионер. А и досега също сме отказвали всички дългосрочни инвестиционни намерения на Летище София именно с този аргумент - че е по-коректно бъдещият концесионер да взема важни решения. Така че това е причината за прекратяването на процедурата преди подписването на договора. А иначе заповедта на премиера Бойко Борисов от сряда - инспекторатите на всички министерства да направят проверка на всички процедури по ЗОП - ще бъде изпълнена и ако се констатира, че някъде е допусната грешка, ще я коригираме. Другият аргумент за тази заповед е, че влиза в сила новият Закон за обществените поръчки, който, по мнението и на самия министър-председател и на вицепремиера Томислав Дончев, ще гарантира много по-голяма прозрачност и конкурентност на процедурите.

- Кога да очакваме обявяването на процедурата за концесия на Летище София?
- Всички анализи за концесионната процедура са готови и се намират при областния управител на София, който актува имотите - публична държавна собственост. Надявам се това да приключи до 1-2 седмици, веднага след което пускаме процедурата.

- До средата на март?
- Да, надявам се да успеем.

- А дали бъдещият концесионер на летище София ще бъде избран до края на годината?
- Ще спазваме стриктно сроковете, заложени в Закона за концесиите.

- Но нали сумата, която ще получите от бъдещия концесионер, е заложена в бюджета за тази година, а и от нея зависи бъдещето на "болния човек" на българския транспорт - "Холдинг БДЖ"?
- Да, така е, всичко е обвързано. Най-важният за решаване проблем в системата на транспорта е удовлетворяването на кредиторите на БДЖ. Излишно е да ви обяснявам колко е изнервената ситуацията с тях. При разговорите с премиера и с финансовия министър беше взето решение да се търси вътрешен ресурс в системата на транспорта за погасяването на тези задължения -затова и тръгнахме към концесиониране на Летище София, и то със специфичното условие концесионните такси за 35-годишния срок да бъдат платени още в началото, за да погасим задълженията на БДЖ. Сложното в цялата стратегия за БДЖ е, че паралелно движим няколко неща, които задължително трябва да се случат. На първо място искам да обясня, че дори и да получим парите от бъдещия концесионер на Летище София, ако нямаме нотификация за държавна помощ от Брюксел, не можем да ги предоставим на БДЖ, за да си изплати дълговете към кредиторите. Процедурата по нотификацията е в напреднала фаза и вече имаме позитивни сигнали от Брюксел, че тя ще бъде одобрена. Второто нещо, което задължително трябва да се случи, е по най-бързия начин да бъде въведена тол-система в пътната инфраструктура, тъй като именно там е най-големият финансов дисбаланс. Защото инфраструктурните такси, които събират НКЖИ, пристанищата и летищата, са разходно ориентирани. Пътищата обаче са на фиксирани приходи от винетки, от които получават около 200 млн. лв. на година. Проблемът е, че за да се поддържат, на пътищата им трябват около 600 млн. лв. годишно и държавният бюджет им ги дава. Но ако се въведе тол-системата, която е най-справедлива, тъй като всеки плаща толкова, колкото ползва пътя, нещата ще придобият съвсем друг вид. Тя отдавна е въведена в останалите държави в Европа, където цената за преминаване е около 10 пъти повече, отколкото в България. Та ако по-скоро се въведе тол-системата в България, едва тогава ще бъде възстановена възможността железницата да излезе на печалба.                    

- Значи въвеждането на тол-системата ще оскъпи тежкотоварния автотранспорт, което пък ще пренасочи част от товарите му към железницата?
- Ще се оскъпи основно транзитният превоз на товари с автомобилен транспорт. Има официален доклад от Световната банка, в който е записано, че 50% от тежкотоварния трафик в България е транзитен, поради което, може би не веднага след въвеждането й, но от втората или третата година, тол-системата ще събира около 1 млрд. лева годишно. Така че, ако това стане, повече няма да има държавни субсидии за Агенция "Пътна инфраструктура", тъй като тя ще събира достатъчно пари. И второ, ще се освободи финансов ресурс за подпомагане на железницата. Тогава всеки превозвач ще си прави добре сметката дали ще му е по-изгодно да превози товара по шосе или с влак, така че наистина очакваме част от товарите да се пренасочат към влаковете. А това ще доведе и до устойчивост и за железницата.

- Значи след няколко години престой новият терминал на Драгоман за качване на камиони на жп платформи най-сетне ще влезе в действие?
- Да, и не само той. Ние проектираме подобен терминал и за Свиленград, възлагаме предпроектни проучвания за подобен терминал и във Видин, а за Русе проектът за терминал вече е готов и предстои изграждането му.

- Всичко това означава ли, че до отдаването на Летище София на концесия няма да водите преговори с кредиторите на БДЖ?
- Ние сме в постоянна комуникация с тях въпреки огромното недоверие, което изпитват към нашата държава през последните години. Имаме информация, че са склонни да изчакат процедурата за концесия на Летище София, тъй като разчитат, че с ресурса, който ще постъпи от нея, най-сетне ще получат парите си. А лично аз също съм голям оптимист за тази процедура, тъй като почти всички големи европейски летищни оператори заявиха интерес и потвърдиха, че ще участват в процедурата за концесия на летище София при тези условия.
- Какви условия? И какъв дискаунт ще бъде заложен за концесионните такси заради изплащането им в началото на срока?
- Процедурата ще бъде състезание между оферти, като търгът вероятно ще започне от 550 млн. лева, както анализите показват, като ще спечели този оператор, който даде най-много.Копирано от